ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 539
гр. София, 10.12.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 1864 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищеца „С. Г. Груп и Партньори“ ООД срещу разпореждане на Софийски апелативен съд, с което е върната частната му касационна жалба срещу постановено от САС въззивно определение, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.
Установява се, че Монтанският окръжен съд с въззивно решение от 11.10.2018 г., освен по съществото на спора, се е е произнесъл и по подадена от ищеца частна жалба срещу първоинстанционно определение по чл. 248 ГПК.
В частта по чл. 248 ГПК ищецът е обжалвал въззивното решение с частна касационна жалба, върната с разпореждане на окръжния съд от 19.11.2018 г.
По жалба на ищеца САС е потвърдил това разпореждане с определение от 18.03.2019 г., също обжалвано от ищеца с частна касационна жалба, върната от САС с обжалваното в настоящото производство разпореждане от 17.05.2019 г.
За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел, че определението от 18.03.2019 г. не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 4 ГПК с оглед цената на разглежданите по делото искове.
Частната жалба е неоснователна.
Исковото производство е образувано по множество обективно съединени оценяеми искове, всеки с цена под 5000 лв. Поради това въззивното решение по съществото на спора не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, съответно на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат и постановените в този исков процес въззивни определения.
Неоснователен е доводът, че преграждащите определения и разпореждания (в случая разпореждането на МОС от 19.11.2018 г.) винаги подлежат на въззивно и касационно обжалване, тъй като същият е в противоречие с правилото на чл. 274, ал. 4 ГПК, установяващо изключения от общите правила за обжалваемост по касационен ред, установени в чл. 274, ал. 3 ГПК.
Неоснователно е и позоваването на задължителна практика, установена с ТР № 5/2015 г. на ВКС-ОСГТК. Действително с цитираната практика се приема, че определенията по чл. 248 ГПК се обхващат от кръга на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК и съответно постановените по този въпрос въззивни определения подлежат на касационно обжалване. Това обаче не преодолява изключението по чл. 274, ал. 4 ГПК като норма, специална по отношение на по-общото правило по чл. 274, ал. 3 ГПК, в какъвто смисъл тълкуване не е възприето в цитираното тълкувателно решение. В тази връзка неоснователно е и позоваването на разрешението, възприето в определение № 352/18.09.2018 г. по ч. т. д. № 2366/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о. – с това определение е прието, че забраната по чл. 274, ал. 4 ГПК се преодолява, но не от нормата на чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК, т. е. по общ начин, както неправилно се поддържа от жалбоподателя, а от разглежданата в това производство частна касационна жалба, т. е. в конкретния случай жалбата е приета за допустима с оглед обстоятелството, че основното производство не е било образувано по оценяеми искове (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), нито по такива, обхванати от изключенията по чл. 280, ал. 3, т. 2-3 ГПК.
Накрая, неоснователен е и доводът за неправилно определяне на цената на исковете с оглед преценката за обжалваемост по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, като се поддържа, че независимо че предмет на делото са 63 иска, всеки с цена под 1000 лв., обжалваемостта на въззивното решение, оттук и на определенията по делото, следва да бъде преценявана въз основа на общия сбор. Поддържаната теза е в противоречие с установената последователна практика в смисъл, че при обективно съединяване на искове процесуално значение (за подсъдност, обжалваемост и т. н.) има цената на всеки иск поотделно, а не сборът.
Направеното искане за спиране на производството на основание чл. 292 ГПК съдът намери за неоснователно.
Тълк. д. № 2/2018 г.на ВКС-ОСГТК има за предмет въпроса за касационната обжалваемост на въззивните определения на апелативните съдилища в случаите по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК.
В разглеждания случай обаче с обжалваното разпореждане САС е мотивирал необжалваемостта на въззивното определение от 18.03.2019 г. с изключението по чл. 274, ал. 4 ГПК, приложимо в конкретния случай с оглед цената на исковете, а не с принципна необжалваемост на определенията по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК. Поради това въпросът по тълкувателното дело би бил от значение за настоящото частно производство само при неправилност на решаващите изводи, обосновали разпореждането от 17.05.2019 г., и съответно необходимост от проверка на обжалваемостта на въззивното определение на САС и съобразно чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 3 вр. ал. 3, т. 2 ГПК. Такава неправилност обаче не е налице съобразно изложеното по-горе, поради което, при установената необжалваемост на основание чл. 274, ал. 4 ГПК с оглед конкретните обстоятелства по делото, без значение е въпросът за принципната обжалваемост или необжалваемост на определенията на апелативния съд по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение искането на жалбоподателя „С. Г. Груп и Партньори“ ООД за спиране на производството.
Потвърждава разпореждане от 17.05.2019 г. по ч. гр. д. № 936/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, 4 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: