О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
С., 13.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 474 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 33082/26.ІІІ..2012 г. на Ю. С. В. от [населено място], област П., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК против онази част от въззивното решение (без номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Б, от 14.ІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 11922/2011 г., с която неговият иск правно основание по чл. 534, ал. 1 ТЗ, предявен срещу ответното [фирма]-гр. С. и Н. Л. В. от същия град с предмет солидарното им осъждане да му заплатят сума в размер на 19 200 лв. /деветнадесет хиляди и двеста лева/, е бил отхвърлен по отношение на търговското д-во за разликата над присъдената от първостепенния съд сума от 5 699.06 лв. и до пълния предявен по делото размер на претенцията от 19 200 лв., както и изцяло по отношение на втория ответник – поръчител по прескрибирания процесен запис на заповед от 14.ІІ.2007 г. Н. Л. В..
Оплакванията на касатора В. са за постановяване на въззивното решение в посочената обжалвана част както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който ответниците да бъдат солидарно осъдени да заплатят пълния предявен размер на иска, „с произтичащите от това последици”. Инвокиран е довод, че за отхвърли иска срещу ответното д-во СГС е приел, че следва да бъдат анализирани каузалните отношения между издателя и поемателя по този джиросан менителничен ефект.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Ю. В. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната част на въззивното решение СГС се е произнесъл по противоречиво решаваният от съдилищата материалноправен въпрос за противопоставимостта на правата /и възраженията/ на длъжника към джиратаря /касатора/, произтичащи от каузалното отношение между издателя-длъжник и първия поемател-джирант на процесния запис на заповед. Докато материалноправния въпрос „дали менителничният поръчител отговаря и при неоснователното менителнично обогатяване” бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Във връзка с първата от двете релевирани предпоставки за допустимост на касационния контрол В. се позована и прилага следните три съдебни акта: 1/ Решение № 94 от 9.VІІ.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ-ро отделение, постановено в извънинстанционното пр-во по чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 4 ГПК; 2/ Решение № 473 на САС, ТК, 3-и с-в, от 29.Х.2010 г., постановено по т. д. № 120/2010 г. и влязло в сила при условията на чл. 296, т. 3, предл. 1-во ГПК, видно от Опр. № 720/18.ХІ.2011 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по т. д. № 389/2011 г.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. С. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение на СГС в атакуваните негови две отхвърлителни части, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски, но без да са приложени доказателства досежно реалното им извършване и размер.
Ответникът по касация Н. Л. В. от [населено място] /поръчител по прескрибирания запис на заповед от 14.ІІ.2007 г./ не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за частична неправилност на атакуваното въззивно решение на СГС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на Ю. С. В. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
При данните по делото, че искът по чл. 534, ал. 1 ТЗ е бил предявен от джиратар, въззивната инстанция е приела, че с оглед установяване дали ответното търговско д-во се е обогатило посредством спестени разходи за погасяване на задълженията си, че „следва да анализира отношенията по каузалната сделка между издателя на записа на заповед” и поемателя-джирант /софийското ИТ [фирма]/, констатирайки в тази връзка, че по договор от 14.ІІ.2007 г. и последващо споразумение между същите търговци от 30.ІХ.2007 г. всички дължими на последното д-во суми били изплатени с изключение на сума в размер на 5 699.06 лв. Следователно първият от релевираните два материалноправни въпроса действително е бил предмет на произнасянето на СГС с атакуваната част на неговото въззивно решение. Същевременно, с влязлото в сила на 18.ХІ.2011 г. /по реда на чл. 296, т. 3, предл. 1-во ГПК/ решение на САС, ТК, 3-и с-в, от 29.Х.2010 г., постановено по т. д. № 120/2010 г., е било прието – в съгласие с разпоредбата на чл. 465 ТЗ, че „възражение от категорията на личните, каквото представлява оспорване на каузалното правоотношение, е непротивопоставимо на джиратаря”. Независимо, че това влязло в сила въззивно решение е било постановено по установителен иск с правно основание по чл. 694 ТЗ, а не по специалния осъдителен иск с правно основание по чл. 534, ал. 1 ТЗ за неоснователен обогатяване, то представлява произнасяне по същия материалноправен въпрос: за противопоставимостта на правата /и възраженията/ на длъжника към джиратаря, произтичащи от каузалното отношение между издателя и първия поемател-джирант по процесния запис на заповед. Меродавно в случая е обстоятелството, че в обжалваната му отхвърлителна част въззивното решение на СГС, което е предмет на подадената от В. касационна жалба, пряко противоречи на задължителна практика на ВКС, обективирана в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 42/7.ІV.2009 г. на ВКС, ТК, Второ отделение по т. д. № 453/08 г., цитирано впрочем в мотивите към първоинстанционния съдебен акт по съществото на спора. Изрично ВКС е приел в това свое решение, че: „За установяване основателността на специалния иск по чл. 534 ТЗ за неоснователно обогатяване, не трябва да се изследва въпроса имало ли е размяна на имуществени блага, който извод произтича от спецификата на менителничните правоотношения. Да се търси неоснователно получена имуществена облага при липса на начално основание, отпаднало основание или неосъществено основание в производство по иск с правно основание по чл. 534 ТЗ, означава да се обезсмисли съществуването на самия иск и да се приеме a priori неговата неоснователност”. В заключение, наличието в случая на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол изключва приложимостта на т.т. 2 и 3 на същия законов текст, което се отнася и до втория релевиран от касатора въпрос /дали менителничният поръчител отговаря и при неоснователно менителнично обогатяване/. Именно от спецификата на менителничното правоотношение следва, че останалите задължени по записа на заповед лица, каквито са поръчителят, а също и джирантът, не са пасивно легитимирани да отговарят по специалния иск с правно основание по чл. 534 ТЗ.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение (без номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Б, от 14.ІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 11922/2011 г. В ЧАСТТА МУ, с която искът на Ю. С. В. от [населено място], област П., с правно основание по чл. 534, ал. 1 ТЗ, предявен срещу ответното [фирма]-гр. С. и Н. Л. В. от същия град с предмет солидарното им осъждане да му заплатят сума в размер на 19 200 лв. /деветнадесет хиляди и двеста лева/ е бил отхвърлен спрямо търговското дружество за разликата над присъдената от първостепенния съд сума от 5 699.06 лв. /пет хиляди шестстотин деветдесет и девет лева и шест стотинки/ и до предявения размер, КАКТО И изцяло по отношение на поръчителя по процесния /прескрибиран/ запис на заповед от 14.ІІ.2007 г. втори ответник Н. Л. В..
У К А З В А на касатора Ю. С. В. от [населено място], област П., ЧРЕЗ неговия процесуален представител по пълномощие от САК, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК по получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на търговската колегия на ВКС документ /банково бордеро/ за внесена по с/ка на този съд допълнителна държавна такса в размер на 384 лв. /триста осемдесет и четири лева/, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на така определената допълнителна д.т. на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от ТК на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2