О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
гр.София, 15.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
девети април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1825/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Г. д. „И. на н.” за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 7611 от 08.11.2013 г. по гр.д.№ 4274/ 2013 г. (поправено с решение № 450 от 20.01.2014 г.), в частта му, в която е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 156/ 2013 г. в частта, признаваща за установено в отношенията между жалбоподателя и К. С. С., че последният има право на 20 дни допълнителен отпуск за положен извънреден труд, превишаващ 50 часа на тримесечие, за период 01.07.2009 г. – 30.06.2012 г.
Касаторът повдига процесуалноправен въпрос за допустимостта на установителен иск, когато страната разполага с възможност да предяви осъдителен иск за същото право, както и материалноправен въпрос за правото на държавен служител в МВР, който дава 24 часови дежурства при сумирано отчитане на работното време, на допълнителен отпуск по чл.211 ал.5 т.2 пр.2 ЗМВР за времето от дежурството в което има право на почивка.
Ответната по касация страна К. С. оспорва жалбата и моли да не бъде допусната до разглеждане по същество. Според него касаторът не е доказал наличие на противоречива практика по процесуалноправния въпрос, представените от него съдебни решения касаят спорове за вещни права и са неотносими към процесния случай. По отношение на материалноправния въпрос поддържа, че законът е ясен и точен и не се налага произнасяне по него за да се осигури точното му прилагане и развитието на правото.
Съдът намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване – за основателно.
За да уважи предявения установителен иск, въззивният съд е приел, че ищецът е давал 24 – часови дежурства, в рамките на които е имал почивки за хранене и 4 часова почивка, през времетраенето на която не е имал право да напуска района и е трябвало да бъде на разположение на прекия си ръководител. Съдът посочил, че тези 4 часа не съставляват същинска почивка и поради това се включват в работното време. В работното време според съда следва да се включи и времето, необходимо за поемане и сдаване на дежурството. При сумирано отчитане на работното време по тримесечия се оказва, че ищецът е положил труд в повече от този, който е бил длъжен по силата на закона и му се дължи компенсация за това, отчасти – чрез заплащане на обезщетение за извънреден труд и отчасти – чрез предоставяне на допълнителен отпуск.
При тези мотиви на въззивната инстанция поставените от касатора въпроси обуславят въззивното решение, но по процесуалноправния не се установява да има противоречива практика или да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Приложените към изложението на жалбоподателя по чл.284 ал.3 т.1 ГПК съдебни актове не разглеждат случаи, които да могат да бъдат съпоставени с настоящия, поради което извод за противоречиво разрешаване на въпроса не може да бъде направен. Материалноправният въпрос обаче, освен че обуславя решението, се разрешава противоречиво от съдилищата (решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 17064/ 2012 г.), поради което по него касационното обжалване следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 7611 от 08.11.2013 г. по гр.д.№ 4274/ 2013 г., поправено с решение № 450 от 20.01.2014 г., в частта му, в която е признато за установено в отношенията между Г. д. „И. на н.” и К. С. С., че последният има право на 20 дни допълнителен отпуск за положен извънреден труд, превишаващ 50 часа на тримесечие, за период 01.07.2009 г. – 30.06.2012 г.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 40 лв (четиридесет лева), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: