О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
гр. София, 15.05.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на eдинадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №737 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба на Столична Община, чрез процесуален представител адв.Б., срещу решение от 09.05.2014г., постановено по в.гр.д. №9685/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 19.04.2013г. по гр.д.№51194/2011г. на Софийски районен съд са уважаване на предявените от И. К. Г. и Ц. К. П. срещу Столична община искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД до размер на по 5695,33лв. за всяка от ищците.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба И. К. Г. и Ц. К. П. оспорват касационната жалба като неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, при цена на исковете над 5000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от И. К. Г. и Ц. К. П. срещу Столична община искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД до размер на по 5695,33лв. за всяка от ищците – обезщетение за лишаване от ползването на притежаваните от всяка от тях 1/3ид.части от недвижим имот в [населено място], без правно основание за периода 03.06.2010г.-03.11.2011г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 24.11.2011г. до окончателното изплащане на сумите. Въззивният съд е приел, че размерът на обезщетението е съизмерим с размера на средната пазарна наемна цена, относно чийто размер по делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.05.2014г., постановено по в.гр.д. №9685/2013г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: