О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
гр.София, 16.11.2016г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 4747 описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е разпореждане от 27.07.2016 г., постановено по ч. гр.д. № 3375/2015 г. на Софийския апелативен съд, с което е върната частна жалба срещу разпореждане № 3091 от 09.05.2016 г., постановено по същото дело.
Частният жалбоподател К. И. Б. от [населено място] навежда доводи за неправилност на обжалваното определение и наличие на пристрастие в съдебния състав. Твърди, че има право и необходимост от назначаването на правна помощ, а от внасянето на държавна такса е бил освободен с определение на ВКС. Изразява недоволство от обстоятелството, че правна помощ не му е била назначена, а искането му в тази насока не е било надлежно обсъдено от съда.
Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, констатира следното:
С частна касационна жалба от 20.11.2015 г. К. И. Б. е обжалвал определение № 2823/14.10.2015 г. по ч. гр.д. № 3375/2015 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено друго определение на Окръжен съд – [населено място] за прекратяване на производството по делото. С разпореждане от 23.11.2015 г. Софийският апелативен съд е оставил жалбата без движение с указания жалбоподателят да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК, както и за внасяне на държавна такса в размер на 15 лева по сметка на ВКС. След неизпълнение на дадените указания Софийският апелативен съд е върнал подадената от К. И. Б. частна касационна жалба с разпореждане от 22.02.2016 г. Срещу това разпореждане е подадена друга частна жалба на 23.03.2016 г., която отново е оставена без движение с разпореждане от 24.03.2016 г. за представяне на декларация за имуществено положение за обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 ЗПП във връзка с искането на жалбоподателя за допускане на правна помощ и за представяне на документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лева или в същия срок да представи искане за освобождаване от таксата, придружено с декларация по чл. 82 ГПК. След като тези указания също не са изпълнени, съдът е върнал подадената частна жалба от 23.03.2016 г. с разпореждане от 09.05.2016 г., което е предмет на обжалване с настоящата частна жалба.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Правомощието на въззивния съд да върне администрираната от него частна жалба или частна касационна жалба произтича от правилото на чл. 262, ал. 2 ГПК, приложимо във въззивното производство съгласно чл. 275, ал. 2 ГПК и чл. 273 ГПК. Връщането на частната жалба е последица от несъответствието й с изискванията за редовност, установени в процесуалния закон. В конкретния случай, с оглед искането на К. Б. за назначаване на правна помощ по делото с разпореждане от 13.06.2016 г. апелативният съд е указал на страната да представи актуална декларация за имуществено положение за обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 ЗПП. Указано е и внасянето на държавна такса за разглеждането на частната жалба, като е посочено, че страната може да направи искане за освобождаване от таксата, придружено с декларация по чл. 83 ГПК. Настоящият състав намира тези указания за правилни. Същите съответстват на изискването на чл. 23, ал. 3 ЗПП, според която разпоредба по граждански и административни дела правна помощ се предоставя, когато въз основа на доказателствата по делото се установи, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Преценката за липсата на средства се основава на изчерпателно посочени критерии и обстоятелства, разписани в чл. 23, ал. 1, т. 1 – 7 ЗПП, за които молителят в производството по назначаване на правна помощ следва да подаде нарочна декларация. Дадените в този смисъл указания от апелативния съд са точни и ясни, а по делото не се констатират данни те да са изпълнени. Жалбоподателят не е подал и декларация по чл. 83 ГПК за освобождаването му от внасяне на държавна така. В разпореждането за указване на това задължение апелативният съд е пояснил, че с определението от 17.08.2015 г. на Софийски окръжен съд е освободил жалбоподателя от внасянето на държавна такса само за подаването на въззивна частна жалба. Изложеното обуславя извод за нередовност на частната жалба с оглед несъответствието й с разпоредбата на чл. 261, т. 4 ГПК, поради което Софийският апелативен съд като е разпоредил връщането й е процедирал законосъобразно.
Предвид горните съображения, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 27.07.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 3375/2015 г. на Софийския апелативен съд, с което е върната частна жалба на К. И. Б. срещу разпореждане № 3091 от 09.05.2016 г., постановено по същото дело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВ