4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
гр.София,
16.12.2019 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА ИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч. гр.д. № 4704 описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение от 19.04.2019г. по гр.д.№696/2019г. на ОС Варна, с което е потвърдено определението на РС-Варна от 15.03.2019г. за оставяне без уважение молбата на Ж. Д. за освобождаването й от заплащане на такси и разноски по гр.д.№ 17398/2018 на същия съд и за предоставяне на правна помощ.
Частният жалбоподател – Ж. И. Д. , чрез процесуалния си представител поддържа, че в определението е даден отговор на процесуални въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване и поддържа доводи за неправилност на въззивното определение, поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост по подробно изложени в жалбата съображения.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е допустима.
Частната жалбоподателка Ж. И. Д. – ищец в производството, е предявила иск срещу ДП ”БСТ” и „СТ при БСФС” за прогласяване нищожност на съдебни решения, с които е уважен иск с правно основание чл.108 ЗС, като е направила искане за освобождаването й от внасяне на държавна такса и предоставяне на правна помощ чрез назначаване на служебен защитник, като е поискала това да е адв. Д. Г. от АК-В.. Ищцата е представила декларация и писмени доказателства относно имущественото си състояние.
С определението от 15.03.2019г. на РС-Варна е оставил без уважение молбата на Ж. Д. за освобождаването й от заплащане на такси и разноски по гр.д.№ 17398/2018 и за предоставяне на правна помощ.
Въззивният съд, за да потвърди обжалваното пред него определение, е възприел изводите на първоинстанционния съд за липса на предпоставки за освобождаване от заплащане на такси и разноски по делтото и за предоставяне на безплатна правна помощ. Посочил е , че преценката на съда за наличието на предпоставките за освобождаване на съответното лице от заплащане на такси и разноски следва да се основава на критериите, посочени в нормата на чл.83 ал.2 ГПК към момента на депозиране на искането. Прието е, че от справката, издадена от МВР ОД-В., е видно, че лицето е осъществявало пътуване до Великобритания на 13.12.2018г, което се подкрепя и от изложеното от адв. Д. Г., извършваща процесуални действия от името на ищцата още преди да бъде назначена за особен представител. Констатирано е в представената от ищцата декларация /л.16-І/ за имотно състояние и представените справки от АВ-В. има несъответствие относно декларираните имоти. Въпреки заявеното в декларацията, че има влошено здравословно състояние, от справката, издадена от НОИ се установява, че същата не е пенсионирана по болест и не получава пенсия, а представеното ЕР на ТЕЛК е било за установена временна неработоспособност от 31% за периода 15.06.2017г. – 26.05.2018г. с водеща диагноза увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия. Констатирано е от представената от ищцата справка от Бюрото по труда,че същата се води безработна към БТр –Вълчи дол, но същевременно, след извършена служебно справка в Интернет-сайт ADVOKATIBG.INFO се установява, че Ж. Д. е вписана като сътрудник на адв.С. С. от АК-В. с личен номер [ЕГН] и със статут активен, поради което дори да се приеме, че същата не е на трудов, а на граждански договор, то очевидно отново е налице разминаване с декларираното от ищцата за липсата на каквито и да било доходи.
По тези съображения въззивният съд е приел, че е поставена под съмнение верността на декларираното за липса на парични средства към момента за заплащане на държавна такса за предявения иск като основание за ползване на предвидената в чл.83 ал.2 ГПК привилегия в полза на физическите лица-страни в гражданския процес, които с оглед на своето здравословно, семейно или материално състояние не разполагат с необходимите парични средства, за да заплатят изцяло или отчасти дължимите за водене на делото такси и разноски. Посочено е, че фактът на недеклариране на коментираните по-горе обстоятелства е показателен за опит на страната да осуети изпълнението на законовото си задължение да заплати дължимата държавна такса, поради което е прието, че не се установява по категоричен начин наличието на предпоставките по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване на ищцата от внасяне на държавна такса за подадената от нея искова молба и затова същата дължи заплащането й.
Съдът е приел за неоснователно и искането за предоставяне на правна помощ, като е изложил съображения за това, че следва да прецени дали лицето разполага със средства за заплащането на адвокат и дали интересите на правосъдието изискват това, а в случая не се установява , че лицето не разполага със средства за заплащане на адв.възнаграждение, нито интересите на правосъдието налагат назначаването на такъв, на осн.чл.24, ал.4 от Закона за правната помощ.
В изложение по чл.274, ал.3, вр.чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в определението е даден отговор на процесуални въпроси от значение за спора: на какви критерии следва да отговаря лицето за да бъде освободено от заплащане на държавна такса и да му бъде предоставена безплатна правна помощ и следва ли при преценката за наличие на предпоставките по чл.83 ГПК да се изхожда от евентуални предположения за доходи или имущество и какъв е обхвата на преценката на съда за липса на достатъчно средства на страната да заплати държавни такси и разноски. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените въпроси и на соченото основание. В случая въззивният съд в съответствие с практиката на ВКС обективирана в множество определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК (вж. напр. – определение № 214/10.05.2013 г. по ч. гр. д. № 2665/2013 г., I г. о., определение № 432/ 04.07.2013 г. по ч. гр. д. № 4231/2013 г., IV г. о. на ВКС и др.) и законовите разпоредби , е изследвал всички правнорелевантни обстоятелства, имащи значение за производството по чл. 83, ал. 2 ГПК. Изводите на съда за липса на основания за уважаване на искането са формирани при цялостна преценка на личното и имотно състояние на жалбоподателката, а не само въз основа на евенуални предположения за доходи. Безпротиворечиво в тази практика е приемано, че правилото на чл. 83, ал. 2 ГПК задължава съда да прецени дали задълженото за такси и разноски в производството физическо лице притежава средства да ги заплати, като преценката следва да бъде извършена към момента на подаване на молбата за освобождаване от заплащане на такси и разноски. Тази преценка се извършва въз основа на представени доказателства за имущественото състояние на ищеца, семейното му положение, здравословното състояние, възраст и всички други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на такси и разноски. В съответствие с цитираните по-горе правни разрешения въззивният съд е изследвал имущественото състояние на ищцата към момента на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК . Не се установява противоречие на въззивното определение с приложената от касаторката практика на състави на ВКС, доколкото във всеки отделен случай съдът е длъжен да извърши конкретна преценка на обстоятелствата, имащи значение за основателността на искането по чл.83, ал.2 ГПК, в т.ч. да съобрази дали размера на таксата не би препятствал правото на достъп до съд на страната, след което да формира крайния си извод. В случая въззивният съд е изпълнил тези си процесуални задължения и е приел, че по конкретното дело приетите писмени и гласни доказателства не установяват недостига от средства.
Изводите за липса на предпоставки за предоставяне на правна помощ по Закона за правната помощ/ЗПП/ също съответствуват на нормата на закона и практиката на ВКС. Към молбата не са представени доказателства за относими към разпоредбата на чл.23 ЗПП обстоятелства, поради което, при данните по делото, по така формулирано искане за предоставяне на правна помощ, правилно и законосъобразно съдът е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне на такава помощ. Съответни на закона са съображенията, че предвидената в ЗПП правна помощ има за цел да обезпечи равенството на страните в процеса, както и достъпа им до правосъдие, но същата се прилага само в случай на надлежно установена по делото невъзможност на страната да си я позволи, произтичаща от данните за имущественото й състояние. В случая правилно е прието, че жалбоподателката е в състояние както сама да организира по-нататъшната си защита по делото , така и чрез упълномощения от нея адвокат, поради което безплатна правна помощ не следва да й се предоставя.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 19.04.2019г. по гр.д.№696/2019г. на ОС Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: