О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
[населено място] 16,06, 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№3697/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. С. против решение №228/15.06.2015г. по в.гр.д.№174/15г. на Софийски окръжен съд , с което е потвърдено решение №168 от 09.01.2015г. по гр.д.№233/2014г. на Районен съд Пирдоп,с което е отхвърлен предявения от нея срещу ПК“Н.“ и при участието на Д. Г. Т., Р. С. П. и С. Г. С. като трети лица,помагачи на страната на ответника, иск с правно основание чл.58 от Закона за кооперациите – за отмяна на решения на Извънредно общо събрание на член-кооператорите, проведено на 16.06.2014г.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон на решението на окръжния съд. Касаторката оспорва изводите на съда,че е спазена процедурата по свикване и провеждане на общото събрание,като твърди,че съдът не е съобразил,че императивно установения в закона 14-дневен срок за свикване на общото събрание важи и по отношение на писменото уведомяване на изключвания член-кооператор /което изискване в случая не е спазено/.Твърди,че по делото е останало недоказано да е бил спазен предвидения в закона ред за свикване на Извънредното общо събрание/отправяне на изрично искане от 1/3 член-кооператори до УС и изтичане на 1 месец,в който последният е бездействал/.Счита,че изводът за липса на нарушения в процедурата е в противоречие с доказания по делото факт,че е налице разминаване в съдържанието на подписката на 1/3 член-кооператори и искането за свикване на ОС; че на събранието не са обсъждани причините за прекратяване членството на кооператора С.,нито са събирани доказателства за вменените му нарушения.
Ответникът по касация ПК“Напред“ не е взел становище по касационната жалба.
Третите лица,негови помагачи, са оспорили изложените в касационната жалба доводи с твърдения за законосъобразност на въззивното решение.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на решението си въззивният съд след анализ на събраните по делото доказателства,е достигнал до изводи,че при свикването на Общото събрание е спазена процедурата на чл.16 ал.4 от ЗК – искане от 1/3 от член-кооператорите е депозирано пред УС на кооперацията на 29.04.2014г.,като след изтичането на предвидения едномесечен срок – на 30.05.2014г. същите са отправили покана за свикване, която съдържа дневен ред и всички необходими реквизити, разгласена е по надлежния ред съгласно изискванията на чл.10 от Устава на кооперацията и в законоустановения срок по чл.16 ал.1 от ЗК.Констатирал е, в определения в поканата ден събранието е проведено законосъобразно при спадащ кворум,като гласуването на точките от дневния ред е извършено от присъстващите лично и като пълномощници член-кооператори,което е допустимо, съобразно чл.4 т.2 от Устава и при спазване ограничението на чл.19 от ЗК.Въз основа на това съдът е заключил , че не са налице основанията по чл.58 от ЗК за отмяна на атакуваните решения на ОС от 16.06.2014г.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът е формулирал с допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК следните правни въпроси:
1.Кои от елементите на фактическия състав на свикването и провеждането на извънредно общо събрание на кооперация са диспозитивно определени в закона и кои – императивно? ;
2.Какви са задължителните реквизити на дневния ред на ОС и води ли до порок на волята несъответствието между искането за свикване на ОС и подписката на член-кооператорите? ;
3.Достатъчно ли е мотивирането на предложението за изключване на член-кооператор с общи принципи на правото или е необходимо то да бъде конкретно мотивирано от определени нарушения на закона,устава или решенията на кооперацията?
Така формулирани,въпросите не осъществяват общия критерий, въведен с чл.280 ал.1 от ГПК вр. т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Първият от трите въпроса е формулиран общо,хипотетично и теоретично и не се свързва определени решаващи мотиви на въззивния съд.Не става ясно във връзка с кои доводи от касационната жалба е поставен и поради това отговорът му не би имал за последица целената от касатора промяна на правния резултат по предмета на спора.
Вторият въпрос в първата му част е неясен – изискване за съдържание /реквизити/ би могло да съществува само по отношение на писмени документи,в които е обективиран „дневен ред на ОС“,а такива касаторът не сочи във въпроса. Втората част от този въпрос,както и третият поставен от касатора въпрос касаят обстоятелства /евентуално несъответствие между подписката на член-кооператорите и искането до УС , както и начина на мотивиране на предложението за изключване/,които не са били въведени в предмета на спора с исковата молба като основания за оспорване на решенията на кооперацията.За първи път доводи,свързани с тези обстоятелства са били въведени във въззивната жалба,когато същите вече са били преклудирани и въззивният съд не е изложил мотиви по тях в решението си.В касационната жалба тези доводи се поддържат,но без да се твърди допуснато от СОС процесуално нарушение при неразглеждането им.Тези констатации обуславят извод за необоснован в изложението на касатора общ критерий за допускане на касационно обжалване на решението по чл.280 ал.1 от ГПК – поставените от него въпроси нямат характер на правни такива,които да са от значение за изхода на делото и да са разрешени в обжалваното въззивно решение при наличието на предпоставки за прилагането на някой от допълнителните критерии на чл.280 ал.1 т.т.1,2,3 от ГПК.
Наред с това настоящият състав на Върховен касационен съд,търговско отделение намира липса на основания и за прилагането на сочения допълнителен критерий.Съгласно т.4 от ТР №1/19.02.10г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос е „от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени”. В случая твърдения за наличие на създадена задължителна съдебна практика,нуждаеща се от промяна по причините и с целите, посочени в тълкувателното решение не са направени.
Изложеното мотивира настоящият състав на ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Софийски окръжен съд.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №228/15.06.2015г. по в.гр.д.№174/15г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.