О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
София, 17.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 18.06.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело №176 /2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ”. П. Д.” Е. , със седалище гр. С. против въззивното решение на Софийски градски съд от 08.12.2009 год., по гр.д. № 1326/2009 год., с което след отмяна решението на Софийски районен съд от 24.11.2008 год., по гр.д. № 18220/2008 год. са уважени предявените от Е. Д. И. срещу касатора, в качеството му на ответник, обективно кумулативно съединени искове- по чл.55, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 7 177.90 лв., като получена от последния на отпаднало основание- въз основа на развален предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, в който е инкорпориран и договор за изработка от 07.04.2005 год., ведно със законната лихва, считано от 02.06.2008 год. до окончателното и изплащане и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 436.37 лв., представляваща лихва за забава върху главното вземане, дължима за периода 12.12.2007 год.- 02.06.2008 год.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон- чл.20 ЗЗД, поради което и на осн. чл.281, т.3 ГПК се иска отмяната му.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди, че с обжалвания съдебен акт въззивният съд се е произнесъл по материално-правния въпрос за тълкуване на договорите в противоречие с практиката на ВКС- решение № 559/93 год., по гр.д. № 1724/92 год.; решение № 573/2001 год., по гр.д. № 136/2001 год., като същевременно този въпрос се явява и от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допустимостта на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените основания за касация.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е съобразена с императивните изисквания на процесуалния закон относно нейната редовност и като подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение в рамките на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.ІІІ ЗЗД Софийски градски съд, с оглед въведеното от ответника възражение за наличие на договорно основание за задържане на претендираната сума, представляваща 10% авансово плащане на цената, поради неизправността на купувача, е дал разрешение и на преюдициалния за възникналия между страните правен спор въпрос за успешно упражненото от ищцата преобразуващо право да развали сключения предварителен договор за продажба на недвижим жилищен имот от 07. 04.2005 год., находящ се в курортен комплекс “ESMERALDA RESTOR RAVDA” с. Р., с инкорпорирана в него изработка, приемайки, че виновното неизпълнение е на продавача- строител.
Тълкувайки в тази вр. волята на съконтрахентите относно вложеното от тях съдържание в договорната клауза на т.4, б.”а” от раздел ІІ-ри решаващата инстанция е изградила правен извод, че доколкото визираният етап на строителство, при който се дължи заплащане на втората вноска от продажната цена на имота не е изграждането на покривната конструкция на цялата жилищна сграда, то поставената плоча над апартамента, предмет на предварителния договор не е договореното условие за изискуемост на задължението на ищцата, поради което полученото от същата на 05.01.2006 год. писмено уведомление не я е поставило в забава, за да и е противопоставимо предхождащото нейното волеизявление на продавача за разваляне на договора с уговорената в раздел V, т.2 от същия последица- задържане на 10% от авансово платената цена на имота.
Следователно поставеният от касатора въпрос, който уточнен в съответствие със задължителните за съдилищата в страната разяснения дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, се свежда до задължението на съда при съмнение, неяснота или двусмислие в договорните клаузи да установи действителната обща воля на страните, такава каквото тя е съществувала при сключване на договора, като включващ се в предмета на спора и обусловил решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт, а чрез тях и крайния правен резултат по делото, попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК- главна предпоставка за достъп до касационен контрол.
Цитираните от касатора решения на ВКС, обаче, не сочат на противоречие в практиката на съдилищата по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК – допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационното обжалване, поради следното:
Приложеното с касационната жалба решение № 573/2001 год., по гр. д. № 136/2001 год. на ІІ г.о. на ВКС касае въпроса за допустимостта на конститутивния иск по чл.87, ал.3 ЗЗД при настъпило разваляне на договора по право и е неотносимо към тълкуването на неясни, двусмислени или създаващи съмнение договорни клаузи, поради което при отсъствие на изискуемия се от т.2 на чл.280, ал.1 ГПК идентитет обективно не би могло да създаде твърдяното противоречие.
Не доказва визираният критерий за селекция и приложеното в препис решение № 559/93 год., постановено по гр.д. № 1724 / 92 год. на ІV-то г.о..
Възприетото в него разрешение, според което волята на договарящите страни следва да се търси след тълкуване на всички отделни уговорки в договора, само при изявена неясност или двусмислие на изразите, съдържащи се в същия е в пълно съответствие с изразеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт разбиране на решаващия съд, че при създаденото съмнение за смисъла вложен от съконтрахентите в употребените от тях понятия, клаузата на т.4,б.”а”, раздел ІІ от процесния договор следва да се тълкува въз основа на цялостното съдържание на договора и съществуващите легални дефиниции за последните, а не с оглед някакъв неясен и лишени от основание в доказателствения материал по делото обичай в практиката на продавача- строител.
Неоснователно е и позоваването на т.3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Освен, че бланкетното изписване на законовия текст, както е в случая, не удовлетворява изискването за аргументиране на допълнителната предпоставка за достъп до касационно обжалване, което е самостоятелно основание, за да се откаже допускане на касационната жалба до разглеждането и по същество, то само по себе си обстоятелството, че в текста на разпоредбата на чл.20 ЗЗД не съществува неяснота, налагаща тълкуването и и във вр. с приложението на същата има трайно установена съдебна практика, която няма основание да бъде променена, чрез възприемане на нови правни разрешения изключва поставеният от касатора въпрос да се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Водим от горното, настоящият състав на второ отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд от 08.12.2009 год., по гр.д. № 1326/ 2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: