О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
С., 18.07.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2679 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.2, изр.второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу Определение № 112 от 26.04.2013г. по т.д.№ 21/2013г. на ВКС, състав на ІІт.о., с което е върната подадената от дружеството частна жалба против определение на състава на ВКС по същото дело поради неотстранени в срок нередовности по прилагането на доказателства за внесена държавна такса.
С частната жалба се иска отмяна на атакуваното определение, като твърденията са за неправилно процедиране при връчването на съобщението с указанията за отстраняване на нередовностите във връзка с внасянето на таксата: след като дружеството не било открито на посочения от него съдебен адрес, неправилно е била приложена разпоредбата на чл.41,ал.2 ГПК. Следвало е, на основание чл.47 ГПК дружеството да бъде уведомено за указанията чрез залепване съобщение на съдебния му адрес. Твърди се и, че законният представител на дружеството е бил в болнично лечение за периода 24.03.2013-29.03.2013г. и това обстоятелство е било известно на длъжностното лице, връчващо призовката.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.
Дружеството е молител в производство по чл.303 сл.ГПК, по което е образувано търговско дело № 21/2013г. на ТК на ВКС и в молбата по чл.306 ГПК е посочен съдебен адрес за призоваване [населено място], [улица]. С определение № 58 от 26.02.2013г. по т.д.№ 21/2013г. молбата за отмяна е оставена без разглеждане и срещу това определение е депозирана частна жалба вх.№ 2557/11.03.2013г., която е оставена без движение с указания за представяне на доказателства за внесена държавна такса 15лв. в едноседмичен срок. Указанията са изпратени на посочения съдебен адрес, от който съобщението е върнато с отбелязване от 21.03.2013г. от длъжностното лице, че не е връчено: при посещенията на 18.03,19.03 и 20.03.2013г. адресатът не е открит. При тези данни, съставът на ВКС е приел с разпореждането си от 20.03.2013г., че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.41,ал.2 ГПК и страната се счита уведомена за указанията. Отделно е било установено и връчването на съобщение със същото съдържание и на адреса на управление на дружеството на 24.04.2013г. при условията на чл.50,ал.2 ГПК. С оглед на тази констатация и при непредставяне на доказателства за внасянето на таксата, с обжалваното определение от 26.04.2013г. е прието, че срокът е изтекъл без нередовностите да бъдат отстранени, поради което частната жалба подлежи на връщане.
Частната жалба срещу това определение е неоснователна, тъй като възможността да бъде приложена разпоредбата на чл.47 ГПК /връчване чрез залепване на уведомление/ е предвидена само в случай, че се призовава страна-ответник в съответното производство, чийто адрес е посочен от насрещната страна. Ако страната сама е посочила адрес за призоваване и не може да бъде открита на съобщения от самата нея, последиците са уредени от разпоредбата на чл.41,ал.2 ГПК.
Твърденията в частната жалба, че законният представител е бил обективно възпрепятстван да получи съобщението на съдебния адрес поради болнично лечение, проведено в периода 24.03.-29.03.2013г., освен че са ирелевантни за настоящото производство, не обясняват невъзможността съобщението да бъде връчено в датите, на които адресът е бил посетен от длъжностното лице /18,19 и 20 март, които са три последователни присъствени дни/. Данни в официалния удостоверителен документ, че връчителят е знаел за отсъствието на управителя от съдебния адрес не са посочени; отразено е, че управителят е знаел, че е търсен на адреса, но не се е явил да получи съобщението.
Мотивиран от горното, ВКС, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 112 от 26.04.2013г. по т.д.№ 21/2013г. на ВКС, състав на ІІт.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.