Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
1014_17_opr_288_partage_II_usufruit
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
София, 20.11. 2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 27.09.2017 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1014 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на С. Г. Г., Р. И. Г., С. Р. Г. и К. Р. Г. срещу въззивно решение от 13.12.2016 г. по гр.д. № 339 /2016 г. на Монтански окръжен съд, г.о., постановено във фаза по извършване на делбата, с което е оставена без разглеждане въззивната жалба на С. Г. Г., Р. И. Г. срещу претенции по сметки (за подобрения), по каквито няма произнасяне в първоинстанционното решение от 08..08.2016 г. по гр.д. № 71084 /2006 г. и с което като е отменено първоинстанционното решение от 08..08.2016 г., делбата е извършена по реда на чл.353 ГПК за дворното място и на основание чл.350 ГПК е обявен за окончателен разделителен протокол за постройките в дворното място.
Жалбоподателите твърдят, че в обжалваните части решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това.
Насрещните страни Н. Т. Д. и Д. Т. Д. в писмен отговор оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Частта от въззивното решение, с която е оставена без разглеждане въззивна жалба на С. Г. Г. и Р. И. Г. срещу претенции по сметки (за подобрения) и производството по делото е прекратено, има характер на прекратително определение. Подадената срещу него жалба на С. Г. и Р. Г. е частна, основанието и е по чл.274,ал.2 ГПК. Макар тази жалба да е адресирана до ВКС, настоящият състав счита, че не е компетентен да я разгледа по същество. Съгласно цитираната разпоредба на чл.274,ал.2 ГПК, тъй като преграждащото определение е постановено от окръжен съд като въззивна инстанция, компетентен да се произнесе по него е апелативен съд, а съответен апелативен съд е Софийският апелативен съд.
В останалата част, в която е подадена срещу въззивното решение, в частта му, с която е извършена делбата, жалбата е касационна и допустима, доколкото, тъй като не са предвидени ограничения за допускане до касационно обжалване на въззивно решение по извършване на съдебна делба.
По предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение:
Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение съдържа вътрешно противоречие относно избора на способ за прекратяване на съсобствеността, а в частта за извършване на възлагането е необосновано.
Въззивният съд е приел, че способът за прекратяване на собствеността на дворното място е възлагане по чл.353 ГПК. От имота са обособени два УПИ. а съделителите са групирани в две групи.
С. и Р. Г. имат 1 /2 ид.ч. в съпружеска имуществена общност (с.и.о.) и следва да им бъде предоставен общ дял в с.и.о., а на Н. и Д. Д., които са поискали да получат имот в общ дял – също. Тегленето на жребий е неудобно, тъй като в единия дял има допуснати до делба постройки, по отношение на които съделителите Г. не притежават права (на собственост, не са им признати дялове от собствеността), поради което на тях следва да се постави в дял незастроеният УПИ, а в дял на Д. – застроеният, тъй като освен, че притежават права, така няма да бъдат в положение да бъдат поставени в положение на суперфициарни собственици. Г. следва да заплатят определена сума за уравняване на дела на Д..
Делбата на сградите следва да се извърши между К. и С. Г., които са заявили искане за общ дял и Н. и Д. Д., които също са заявили искане за общ дял. Двете групи съделители имат равни права, а от допуснатите до делба имоти могат да се обособят еднакви дялове с приблизително равни стойности, поради което делбата следва да се извърши чрез теглене на жребий, с което няма да се наруши принципът чрез делбата съделителите да получат дялове в натура.
От отделните етажи на сградата са образувани два дяла, от лятната къща и гаража също са образувани два дяла. Двете групи съделители ще теглят жребий последователно между първите два дяла – за да получат по един жилищен етаж, и след това между вторите два дяла, за да получат и по една обслужваща постройка.
Д. на К. и С. Г., че са изключителни собственици на къщата, основан на посочено решение по иск по чл.108 ЗС е неоснователен. Подобно възражение не може да бъде обсъждано във втората фаза на делбата, а решението е съобразено при допускане на делбата.
Във връзка с довод за неправилност на решението по извършване на делбата – че съдът не е взел предвид нотариален акт № 73 /2000 г., с който С. и Р. Г., като са продали допуснатата до делба двуетажна сграда на дъщерите си К. и С. Г., са си запазили правото на ползване върху нея и в момента живеят на първия етаж, жалбоподателите извеждат процесуалноправния въпрос: Следва ли второинстанционният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните и да прецени всички доказателства по делото и да постанови решението си въз основа на всички установени от него факти, които имат значение за за изхода на спора, за който твърдят, че е разрешен в противоречие с посочени решения на ВКС.
С влязлото в сила решение по допускане на делбата двуетажната жилищна сграда е допусната до делба между В. Г. Т. с дял 1 /2 ид.ч. и С. Г. и К. Г. с дялове по 1 /4 ид.ч. В. Г. Т. е починала в хода на производството и заместена от децата си Н. и Д. Д..
От изложеното за мотивите на въззивния съд е видно, че при извършване на делбата той в съответствие с установената практика е дал приоритет на голата собственост (върху сградата), а не на вещните права на ползване
И. правен въпрос не е обуславящ, защото за извършване на делбата от значение са правата на собственост върху процесните имоти (и вещи), както те са определени с влязлото в сила решение по допускане на делбата, в което нот. акт № 73 /2000 г., който сочат жалбоподателите, е обсъден и от него и при зачитане на влязлото в сила решение по иск по чл.108 ЗС е установено релевантното за допускането на делбата обстоятелство, че по силата на договора, за който нотариалният акт е съставен, С. Г. и К. Г. са придобили право на собственост върху 1 /2 ид.ч. от постройките в дворното място.
Въззивният съд не е бил длъжен да обсъжда доказателство за факт, който няма значение за извършването на делбата, поради което не е допуснал противоречие с установената практика, на която се позовават жалбоподателите.
С оглед изхода от това производство касационните жалбоподатели нямат право на разноски, а искането на насрещните страни за присъждане на разноските за процесуално представителство е основателно и следва да бъде уважено за сумата 200 лева, чието уговаряне и заплащане е установено с представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Прекратява производството по частната жалба на С. Г. Г. и Р. И. Г. срещу частта от въззивното решение от 13.12.2016 г. по гр.д. № 339 /2016 г. на Монтански окръжен съд, г.о., постановено във фаза по извършване на делбата, с която е оставена без разглеждане въззивната жалба на С. Г. Г. и Р. И. Г. срещу претенции по сметки (за подобрения) и с която производството по тази част от въззивната жалба е прекратено и изпраща делото в тази част по компетентност на Софийския апелативен съд.
Не допуска до касационно обжалване въззивно решение от 13.12.2016 г. по гр.д. № 339 /2016 г. на Монтански окръжен съд, г.о., постановено във фаза по извършване на делбата, в обжалваната част по извършването на делбата на допуснатите до делба дворно място и постройки в него.
Осъжда С. Г. Г., Р. И. Г., С. Р. Г. и К. Р. Г. да заплатят на Н. Т. Д. и Д. Т. Д. сумата 200 (двеста) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.