О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
С., 21.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 652/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д. Д. от САК, срещу постановеното по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) определение № 95 от 26.01.2010 г. на Софийски апелативен съд, ТК, ІІІ състав, постановено по т. д. № 205/2010 г., с което въззивният съд се е произнесъл по направеното искане за изменение на решението в частта относно съдебните разноски, като го оставя без уважение по съображения, че разноските са изчислени правилно – 13 732 лв. за две инстации.
Частният жалбоподател счита, че неправилно САС е квалифицирал и разгледал жалбата му като молба за изменение по чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) вместо като касационна жалба по чл. 284, ал. 1 от новия ГПК, отправена до ВКС. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и след проверка на данните по делото, приема следното:
Производството по гр. д. № 1 949/2006 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от [фирма] [населено място] против [фирма] [населено място]. С решение № 988 от 28.12.2009 г. СГС е уважил заявените претенции, но същото е обжалвано пред САС, който с решение № 479/05.11.2010 г. по т. д. № 226/2010 г. го потвърждава частично, като в частта, с която ответникът е осъден да заплати сумата от 34 537,29 лв. с ДДС – дължима наемна цена и 5 237,19 лв. – договорна мораторна лихва за периода от 06.06.2005 г. до 10.11.2006 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 10.11.2006 г. до окончателното й изплащане, го обезсилва и връща делото на СГС за разглеждане и произнасяне по предявения в т. ІІІ от исковата молба иск за обезщетение. С оглед изхода на спора, с въззивното решение ищецът (жалбоподател в настоящото производство) е осъден да заплати на ответника сумата от 13 732 лв. – разноски за две съдебни инстанции.
Постъпила е жалба с вх. № 11 529/17.12.2010 г. от [фирма] [населено място] против въззивното решение в частта за разноските. Правилно същата е квалифицирана от САС като молба по чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.). Делото е образувано през 2006 г. по реда на стария ГПК и съгласно § 2, ал. 2 от ПЗР на ГПК (в сила от 01.03.2008 г.) въззивните дела, образувани по жалби, постъпили преди 01.03.2008 г., се разглеждат по отменения ГПК за разглеждане на делата от въззивна инстанция, какъвто е и настоящия случай. С определение № 95 от 26.01.2010 г. (предмет на настоящото производство) Софийският апелативен съд е оставил без уважение искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като е приел, че разноските са изчислени правилно – 13 732 лв. за две инстанции.
Обжалваното определение е правилно.
Решението на САС е постановено при режима на действащия ГПК (обн. в ДВ, бр. 59/2007 г.), в сила от 01.03.2008 г. Новият ГПК не предвижда възможност за самостоятелно обжалване с частна жалба на въззивното решение в частта му за разноските – липсва текст, съответстващ на чл. 70 от отменения ГПК от 1952 г. При това положение, не е налице основание за допускане на касационно обжалване на постановеното въззивно решение в частта му за разноските. В тази връзка, изхождайки от съдържанието й, правилно САС е квалифицирал и разгледал по реда на чл. 248 ГПК подадената жалба като молба за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Съгласно разпоредбата на ал. 3 на чл. 248 ГПК постановеното от апелативния съд определение може да се обжалва с частна жалба пред ВКС по реда, по които подлежи на обжалване самото решение, което не е направено в случая.
При тези данни, настоящият съдебен състав счита, че определението на Софийски апелативен съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 95 от 26.01.2010 г. на Софийски апелативен съд, ТК, ІІІ състав, постановено по т. д. № 205/2010 г.
Определението е окончателно.