О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
София, 25.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 297/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от М. Г. Х. чрез неговия служебен защитник адв. Р. Ч., против определение № 485 от 09.05.2008 г. по ч.гр.д. № 1887/08 г. на Софийски градски съд. В жалбата са наведени доводи за неправилност на определението поради неправилно приложение на процесуалния закон и се иска неговата отмяна.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, касаещ подведомствеността на исковете по чл. 74, ал.2 от Закона за защита от дискриминация, като се твърди, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Видно от данните по делото, жалбоподателят в настоящото производство е твърдял, че изтърпява наказание “доживотен затвор без замяна” в затвора в [населено място]. Твърдял е, че администрацията на затвора ограничава времето му за личен тоалет с достъп до течаща вода, като по този начин е третиран по- неблагоприятно от останалите затворници в същия затвор и в другите затвори в страната. Предявил е против М. иск за установяване на нарушението, за осъждане на ответника да прекрати нарушението и да се въздържа в бъдеще от по- нататъшни нарушения, както и да му заплати сумата 4 248 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
С определение от 27.12.2007 г. по гр.д. № 29369/07 г. Софийският районен съд е прекратил производството по делото и е изпратил същото за разглеждане от Административен съд – София, като е приел, че изложените в исковата молба обстоятелства и заявен петитум сочат на иск по чл. 74, ал.2 ЗЗДискр. във вр. с чл.1, ал.1 ЗОДОВ, който подлежи на разглеждане по реда на АПК от административния съд. С обжалваното определение Софийски градски съд е оставил в сила това определение, като е споделил изложените от първоинстанционния съд мотиви.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по поставения от жалбоподателя правен въпрос, тъй като по него има формирана съдебна практика, включително и по дела, по които жалбоподателят е бил страна. Приема се, че разпоредбата на чл. 74, ал.2 ЗЗДискр. е специална спрямо общото правило на чл. 71, ал.1, т.е. при исковете за обезщетения за вреди от действия или бездействия на органи осъществяващи държавна власт, компетентен да разгледа делото е съответния административен съд – по аргумент от чл. 74, ал.2 ЗЗДискр. във вр. с чл.1 ал.1 ЗОДОВ, а при искове за обезщетения за вреди, произтичащи от отношения на равнопоставеност между субектите, делата са подсъдни на общите съдилища. Исковете за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, включително и в случаите, когато те представляват пряка или непряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 и 3 ЗЗДискр., подлежат на разглеждане по реда на АПК от административните съдилища. В същия смисъл е и произнасянето на въззивния съд.
По изложените съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 485 от 09.05.2008 г. по ч.гр.д. № 1887/08 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: