О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
София, 26.10.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 2052/ 2016 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3, вр. чл. 396 ал. 2 пр. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение №91 от 05.05.2016 г. по ч.т.д. № 128/ 2016 г. на АС – Велико Търново, с което е отменено Определение №182 от 07.04.2016 г. по т.д.№ 86/2015 г. на Ловешки окръжен съд, вместо което е допуснато обезпечение на предявения по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК иск от „Корпоративна търговска банка АД – в несъстоятелност” – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] и поръчителя [фирма] – [населено място] за признаване за установено, че Банката има вземане 5 006 556.57 щ.д. – просрочена главница по Договор за банков Кредит от 26.05.2011 г. за периода 01. 07.2015 г. – 07.07.2015 г., със законната лихва от 06.08.2015 г.; 112 647.52 щ.д. – просрочени лихви за периода 26.03.2015 г. – 25.06. 2015 г.; 5 561.53щ.д. – неустойка по т.14 от договора за периода 23.04.2015 г. – 07.07.2015 г. и 140 436.10 лв. – юрисконсултско възнаграждение, чрез спиране на публичната продан по изп.д. № 20158400400922 по описа на ЧСИ М. Ц., рег. №840, район на действие СГС на описания поземлен имот, съставляващ Петролна база „Г.” – [населено място],[жк], с находящите се в него сгради, с оплакване за необоснованост.
В Приложение към частна жалба жалбоподателят поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по съображения, че съдът се е произнесъл в противоречие с Опр.№314/03.10.2013 г. по ч.гр.д.№ 5871/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. Тъй като изпълнителното дело е инициирано от взискател – обезпечен кредитор, който е насочил изпълнението към недвижим имот, собственост на трето за кредитното отношение лице и няма качеството ответник по делото, поддържа, че наложената обезпечителна мярка неадекватна, затова следва да бъде отменена.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] – ищец по делото – счита, че не следва да се допуска касационно обжалване, защото изложението на жалбоподателя не съдържа основания за допустимост по чл. 280 ал.1 ГПК – липсата на съществен правен въпрос не налага обсъждане на хипотезите по чл. 280 ал. 1 т.1 – т. 3 ГПК, оспорва и по същество частната жалба, като неоснователна.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място] – ответник по делото – счита, че частната жалба по същество е основателна и не излага становище по искането за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че с обжалваното определение възивният съд е допуснал обезпечение на иска, като е отменил определението, с което това е отказано, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3, вр. чл. 396 ал. 2 пр. 3 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е допуснато обезпечение на предявения по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК иск от „ Корпоративна търговска банка АД – в несъстоятелност”- [населено място] срещу [фирма] – [населено място] и поръчителя [фирма] – [населено място] за признаване за установено, че Банката има вземане 5 006 556.57 щ.д. – просрочена главница по Договор за банков Кредит от 26.05.2011 г. за периода 01.07.2015 г. – 07.07.2015 г., със законната лихва от 06.08. 2015 г.; 112 647.52 щ.д. – просрочени лихви за периода 26.03.2015 г. – 25.06.2015 г.; 5 561.53 щ.д. – неустойка по т.14 от договора за периода 23.04.2015 г. – 07.07.2015 г. и 140 436.10 лв. – юрисконсултско възнаграждение, чрез спиране на публичната продан на описания недвижим имот по изп.д. № 20158400400922 по описа на ЧСИ рег.№840, р-н СГС. Изложени са съображения, че искът за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 т. 2 ГПК на основание сключените от първия ответник – главен длъжник – с Банката договори и поръчител вторият ответник – е допустим и вероятно основателен, и е налице обезпечителна нужда с оглед големия размер на дълга и намаляването на активите на втория ответник, което ще се отрази неблагоприятно на възможността ищецът да се удовлетвори при постановено в негова полза решение по предявения иск. Съдът е заключил, че поисканата обезпечителна мярка ”спиране на изпълнението” – публична продан на имот, собственост на втория ответник – ипотекарен длъжник, е подходяща по см. на чл. 397 ал. 1 т. 3 ГПК.
С оглед изложеното, частният жалбоподател, като взискател по посоченото изпълнително дело, чието спиране е постановено, като обезпечителна мярка, е процесуално легитимиран да обжалва определението за допускане на обезпечението, съгласно т.6 на ТР №6/14.03.2014 г. по тълк.д.№ 6/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допусне, тъй като жалбоподателят не е посочил кой е релевантния за делото разрешен от съда правен въпрос, за който поддържа, че е решен в противоречие с Опр.№314/03.10.2013 г. по ч.гр.д.№ 5871/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочената съдебна практика. Непосочването на релевантния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда поддържаните допълнителни основания.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №91 от 05.05.2016 г. по ч.т.д. № 128/ 2016 г. на АС – Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: