O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
гр. София, 28.12.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова гр. дело № 1229/2017 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 1156/07.02.2017 год. на МЕСТНО ПОДЕЛЕНИЕ МЮСЮЛМАНСКО НАСТОЯТЕЛСТВО, [населено място], В. община, представлявано от председателя С. И. С., чрез пълномощника му адвокат Д. Н. от АК-гр. Р., срещу решение № 524 от 16.12.2016 година, постановено по в. гр. д. № 760/2016 год. на Окръжен съд – Пазарджик.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдил решение № 173 от 10.06.2016 год. по гр. д. № 323 по описа на Велинградския районен съд за 2015 год., с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Мюсюлманско изповедание, [населено място], че ищецът /сега касатор/ – Местно поделение Мюсюлманско настоятелство, [населено място] е собственик на урегулиран поземлен имот XVIII- за Джамия, в квартал 14 по плана на [населено място], В. община, с площ от 450 кв.м, при съседи и граници по скица: от север-улица, от изток-урегулиран поземлен имот IX-ритуална зала, поща и здравна служба, от запад-урегулиран поземлен имот XVII-366, 365, 364 и от юг-урегулиран поземлен имот IX-За ритуална зала, здравна служба и част от урегулиран поземлен имот XVII-366, 365, 364 с неприложена регулация, заедно с построената в същия имот масивна сграда, представляваща джамията в [населено място], със застроена площ от 156 кв.м., състояща се от два редовни етажа, зала за молитви и минаре. Отхвърлен е и искът за отмяна на нотариален акт № 184, том 1, регистрационен № 1441, нотариално дело № 155 от 2009 год. на нотариус Л. Т., с район на действие Велинградският районен съд, с който се признава правото на собственост на ответника върху процесния имот.
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд е разгледал делото в нарушение на чл. 22, ал. 1, т. 5 от ГПК и се е произнесъл по непредявен иск, поради погрешна квалификация. При условията на евентуалност се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, и необосновано. Искането на касатора е за обезсилване на въззивното решение, евентуално отмяната му, като вместо това се постанови друго решение, с което бъдат уважени предявените искове, с присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът по касационната жалба „Мюсюлманско изповедание“, [населено място], представляван от Главния мюфтия М. А. Х., подава отговор, заявен от процесуалния представител адвокат И. П., с който възразява, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на второ отделение на гражданската колегия, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивната инстанция е приела, че правоприемство между ищеца Местно поделение Мюсюлманско настоятелство – [населено място] и Мюсюлманско настоятелство – [населено място], с ЕИК[ЕИК], /местното поделение на ответника към влизане в сила на ЗВ, обн. ДВ бр. 120 от 29.12.2002 год./, съответно правоприемство на правото на собственост от титуляра му към 1998 год. „Джамийско настоятелство“-с. С. П. не е доказано. Прието е, че от вписването на ищцовото Местно поделение Мюсюлманско настоятелство като юридическо лице през 2015 год. /ф. д. № 3 на Пазарджишкия окръжен съд/ до края на 2015 год. са съществували и двете настоятелства, като това, съществувало от 1997 год. е прекратено по решение на Мюсюлманското изповедание, съгласно устава му, видно от представено удостоверение от АВп, т. е. Местно поделение Мюсюлманско настоятелство и Мюсюлманско настоятелство – [населено място] са съществували съвместно. Местно поделение Мюсюлманско настоятелство е вписано като новообразувано юридическо лице, а не като местно поделение на Изповеданието, съгласно разпоредбите на ЗВ от 2002 год. При предявяване на установителния иск за собственост на процесния имот, ищецът следва да установи твърденията си относно наличието на правоприемство с местното поделение, придобило собствеността с представените писмени доказателства /представляващо самостоятелно юридическо лице към този момент, съгласно устава на мюсюлманското изповедание в РБългария, чрез пълно и главно доказване, което не е постигнато в случая. Като последица въззивният съд потвърдил първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени.
Във връзка с искането за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /в ред. до изм. ДВ, бр. 86 от 2017 год./ касаторът поставя в изложението процесуалноправни въпроси, свързани със:
1.Задължението на въззивния съд служебно да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения на чл. 146 ГПК и да укаже на страните подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства, като счита произнасянето на въззивния съд да е в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/ 2013 г. т. 2 на ОСГТК., решение № 110 от 17.08.2011 г. по т. д. № 597/ 2010 г., т. к., ІІ т. о.
2. Задължението на съда да упражни косвен съдебен контрол по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК за законосъобразност на административен акт /решение на Регистър Булстат/ и на съдебното решение, издадено в административното производство по обжалването му, при искане от страна, която не е участвала в производството по издаването или обжалването на административния акт или по искане на трето лице, при наличие на правен интерес, като се позовава на противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК- решение № 6 от 16.03.2011г. на ВКС по гр.д. № 925/2011г., ІІ г.о., ГК и решение № 88 от 09.03.2012г. на ВКС по гр.д. № 1131/2011г., ІІ г.о., ГК.
3. Задължението на въззивния съд да преквалифицира спорното право и разгледа делото по същество, в случаите, когато първоинстанционният съд е дал грешна правна квалификация на иска.
При обосноваване основанието по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси:
4. При регистрацията на съществуващо местно поделение, регистрирано преди 2003г. по реда на чл. 20 и на параграф 2, ал. 4 от ПЗР на ЗВ налице ли е прекратяване на съществувалото ЮЛ и възникване на ново такова или е налице пререгистрация на едно и също ЮЛ. Ако се приеме, че е налице възникване на ново ЮЛ прекратява ли се съществувалото и кой е негов правоприемник, когато не е налице успешно проведен иск по параграф 4 ПЗР на ЗВ ?
5. Правоприемници ли са на мюсюлманските вероизповедни общини в дадено населено място мюсюлманските настоятелства и джамийските мюсюлмански настоятелства в същото населено място, регистрирани след 1950 год. по реда на чл. 6 от Закона за изповеданията /отм./ ?
6. Прекратяването на регистрацията в Регистър Булстат, респективно промяната на идентификационния номер води ли до прекратяване съществуването на едно ЮЛ и възникване на ново такова ?
Поставените от касатора процесуалноправни въпроси не могат да обосноват допускане на касация на обжалваното въззивно решение, тъй като не са обуславящи изхода на спора, а обобщават доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения. Отделно от това, съгласно ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/ 2013 г., ОСГТК въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. Единствено при наличието на обосновано оплакване във въззивната жалба за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада въззивният съд дължи да даде указания на страните относно възможността за извършване на пропуснатите процесуални действия. В настоящия случай във въззивната жалба не са наведени пороци по доклада, а при произнасянето на въззивния съд не е обсъждан нито въпроса за правната квалификация на иска, нито за упражняване на косвен съдебен контрол върху администартивен акт.
Поставеният под № 4 въпрос за регистрацията на местно поделение на вероизповедание не обосновава наличие на релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като разрешаването на въпроса в този аспект е предмет на произнасяне в постановеното решение по чл. 290 ГПК на ВКС № 141/21.07.2010 год. по гр. д. № 345/2009 год. ІІ г. о. В него е прието, че предвидения в ЗВ режим на регистрация на вероизповеданията установява запазване на статута на съществуващите към момента на влизането му в сила вероизповедания и техни поделения и не предвижда поделение, което е имало статут на ЮЛ, признат с отменения Закон за изповеданията да загуби този си статут при действието на новия закон от 2003 год., т. е. ако местното поделение на вероизповеданието е заварено ЮЛ по смисъла на пар. 2, ал. 4 ЗВ същото не изгубва своята правосубектност по силата на новия закон при неизвършване на предвиденото служебно вписване. Този въпрос обаче не е обуславящ извода на въззивния съд за липса на правоприемство между ищцовото поделение, регистрирано с решение от 19.02.2015 год. по ф. д. № 3/2015 год. на Пазарджишкия окръжен съд на основание чл. 20 ЗВ като новобразувано местно поделение на вероизповеданието „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Р България” и местното поделение Мюсюлманско настоятелство – с. Св. П., вписано в регистъра на Велинградската община /на 18.10.2005 год./, прекратено по решение на Мюсюлманското изповедание с решение от 11.11.2015 год., т. е. прието е от въззивният съд наличие на различни местни структури. Затова и горната съдебна практика не е относима към настоящия казус.
Поставеният от касатора въпрос /№ 4/, както и последващите материалноправни такива обаче обхващат произнасяне относно последиците в горната хипотеза – налице ли е прекратяване на съществуващото ЮЛ и възникване на ново такова или е налице пререгистрация на едно и също ЮЛ, респ. налице ли е правоприемство и в кои случаи от гледна точка на материалните права и задължения, както и на субекта на правото при преминаване на членската маса на местната структура от едно вероизповедание към друго.
Така уточнени и конкретизирани въз основа на формулираните от касатора горните правни въпроси са относими към предмета на спора, разрешен в обжалваното въззивно решение, произнасянето по тях е обусловило решаващите изводи на въззивния съд и изхода на делото. Поради липсата на съдебна практика по тях и с оглед спецификата им, обосноваваща необходимост от тълкуване разпоредбите на ЗВ настоящият състав счита, че касационното разглеждане на делото следва да се допусне в хипотезата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, водим от което и на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 524 от 16.12.2016 год. по гр. д. № 760/2016 год. на Пазарджишкия окръжен съд по касационната жалба вх. № 1156/07.02.2017 год. на МЕСТНО ПОДЕЛЕНИЕ МЮСЮЛМАНСКО НАСТОЯТЕЛСТВО, [населено място], представлявано от председателя му С. С. и чрез адв. Д. Н..
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 154 лв. и представи в същия срок вносния документ, след което делото да се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: