О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
София, 29.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 21.06. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №1162/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма] [населено място] , чрез адвокат Х. С. , с вх.№ 7231 от 16.09.2011 год. на Софийския апелативен съд срещу Решение №1189 от 07.07.2011 год. по гр.д.№1017/2010 год. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 състав, с което е потвърдено решение №115 от 07.09.2010 год. по гр.д.№29/2007 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу В. Д. Д. иск с правно основание чл.45 във вр. с чл.51 ал.1 ЗЗД за сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца [фирма] имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неправомерното му лишаване да ползва собствената си бензиностанция-малък тип с три колони, построена в УПИ І, пл.№199 в кв.4 по плана на [населено място]. Ищецът е твърдял, че я е закупил с нотариален акт №86/ 1999 год. от суперфициарния собственик- [фирма] в ликвидация, в чиято полза е било учредено от ответника В. Д. и съпругата му С. Д. с нот. акт №51 от 10.10.1994 год. право на строеж за срок от 15 години. Окръжният съд е отхвърлил иска, като е приел, че възпрепятстването на ползването на бензиностанцията от ищеца не се дължи на противоправното поведение на ответника Д., защото достъпът до бензиностанцията е забранен по административен ред/ вж. Заповед №61/05.04.2002 г. на началник отдел Териториална инспекция София юг за констатирано нарушение по чл.178, ал.1 ЗУТ/. За бензиностанцията няма издадено разрешение за ползването й от органите на ДНСК, а нито ищецът, нито праводателят му, в качеството им на суперфициарни собственици, са направили необходимото за въвеждането й в експлоатация. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на Благоевградския окръжен съд по съображения, че ищецът не е доказал противоправността на вредоносно поведение на ответника, изразяващо се във възпрепятстване на ищеца да ползва притежавания от него имот. Касаторът [фирма] твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон- чл.45 ЗЗД, тъй като съдът не е обсъдил конкретните факти и обстоятелства, относими към предпоставките за възникване отговорността за непозволено увреждане. Подържа и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- чл.98, б.”г” ГПК,отм./вероятно има пред вид чл.127, ал.1,т.4 ГПК/, защото съдът не се е произнесъл по евентуалния иск, подържан на основание чл.59 ЗЗД, както и на чл.188, ал.1 и 2 ГПК, отм./ вероятно има пред вид чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК/, поради необсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните. Навежда и доводи за необоснованост.
Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК, като поставя следните материално-правни въпроси:1.Когато един недвижим имот се владее без правно основание от лице, което не е собственик, търпи ли собственикът на имота вреди по смисъла на чл.45 ЗЗД, ако след поискване, владелецът откаже да му предаде имота? 2.Налице ли са вреди за собственика на недвижим имот/строеж/, когато е бил лишен от достъпа и владението върху имота си, ако за същия няма издадено разрешение за ползване/акт обр.16/ и собственикът не е поискал издаването на такова разрешение, поради факта че не може лично да ползва имота. Поставя и процесуалния въпрос- допустимо ли е съдът да изгражда фактическите си и правни изводи само върху част от правно-релевантните факти- и обстоятелства и да игнорира други.
Ответникът по касационната жалба В. Д. оспорва основанията за достъп до касация.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Касаторът не е посочил общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- а именно да формулира правните въпроси, обусловили конкретните правни изводи на решаващия съд. С поставените материално-правни въпроси касаторът цели по пътя на непозволеното увреждане- чл.45 ЗЗД, да получи обезщетение за вреди от твърдяно нарушаване на вещни права, чиято защита не е предмет на настоящето производство. Соченото от касатора евентуалното неизпълнение от страна на ответника на задълженията му, произтичащи от сключените между тях сделки, не може да представлява нарушаване на всеобщата забрана „да не се вреди другимо”. При деликтната отговорност вредоносния резултат представлява настъпила промяна н обективната действителност, която е нежелана от увредения. Нарушаването на негативния интерес изключва неизпълнение на предшестващо облигационно задължение. Още повече, че искът с правно основание чл.45 ЗЗД е отхвърлен като недоказан, а преценката за това принадлежи на решаващия съд въз основа на събраните конкретни доказателства. Не е в правомощията на касационната инстанция да приема нова, различна от установената от въззивния съд фактическа обстановка и въз основа на нея да направи целените от касатора правни изводи.
С поставения процесуалноправен въпрос касаторът смесва основанията за достъп до касация с тези за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Подържаното необсъждането на представените по делото доказателства или на доводите на страните би представлявало основание за неправилност на обжалваното решение, но не и основания за селектиране на касационната жалба.
Не са налице и допълнително подържаните основания за достъп до касация- тези по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Приложените решения на ВС и ВКС третират други правни казуси, разрешени при друга фактическа обстановка. С приложеното решение №1023 от 17.07.1958 по гр.д.№4017/58 год. ВС на РБ,ІІІ Г.О. се е произнесъл по основателността на иска с правно основание чл.45,ЗЗД, срещу владелеца на вещта, който я държи на отпаднало основание. В този случай правото на собственост на ищеца е установено по исков път. Твърденията на касатора, съдържащи се и във въпроса му, че ответникът държи вещта без основание, не са доказани. Останалите решения третират други правни хипотези- законосъобразност на дейността, от пропускането на която може да се претендират вреди по реда на чл.45 ЗЗД, както и предпоставките за уважаването на иска по чл.59 ЗЗД, по какъвто иск съдът не се е произнасял, защото такъв не е бил предявен. Ищецът изрично е посочил, че съдът е компетентен да се произнесе по квалификацията на спорното право, което в случая е подържано на две алтернативни основания- чл.45 ЗЗД, евентуално чл.59 ЗЗД.
Не е налице и допълнително подържаното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, защото касаторът нито го е мотивирал, нито е изложил основания за наличието му съобразно т.4 на ТР1-2010 ОСГКТК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №1189 от 07.07.2011 год. по гр.д.№1017/2010 год. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 състав, с което е потвърдено решение №115 от 07.09.2010 год. по гр.д.№29/2007 год. на Благоевградския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: