О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
София, 03.11.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1145 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. С. Я. чрез адвокат Илона Г. срещу решение № 200/23.01.2017 г. на Софийски апелативен съд /САС/, търговско отделение, пети състав по т.д. № 2921/2016 г., потвърждаващо решение на Софийски градски съд /СГС/, с което е признато за установено по иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, предявен от С. И. Н., че в негова полза съществува вземане към Е. С. Я. в размер на 100000 лв. по запис на заповед, издаден на 14.09.2007 г. ведно със законната лихва, считано от 03.08.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 23.08.2010 г. по ч.гр.д. № 39176 на Софийски районен съд, ГО, 62 състав. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – С. И. Н. оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди уважителното решение на СГС по предявения иск по чл.422 ал.1 ГПК, САС е съобразил разрешенията в ТР №1/2013 г. и ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, излагайки подробни съображения в отговор на оплакванията по въззивната жалба на въззивника, сега касатор. САС е приел, че при разрешаване на конкретния казус от първоинстанционния съд не се установява неприлагане на императивни правни норми, за които съдът следи служебно /т.1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Приел е още, че ищецът, който в случая нито твърди, нито е длъжен да докаже друго, различно от посоченото от ответника каузално правоотношение, основава своето вземане само на менителничното правоотношение, заявено в процеса /т.17 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС/. В случая каузалните правоотношения подлежат на установяване, според САС, доколкото са въведени от ответника /настоящ касатор/, но твърдяната от ответника връзка на процесния менителничен ефект със заявено каузално правоотношение – договор за покупко-продажба на МПС, както и обезпечителна функция на ефекта по отношение на ответника – заплащане цена на МПС е приета от САС само като защитна теза. САС е приел, излагайки подробни съображения относно събраните по делото писмени и гласни доказателства /договор за покупко-продажба на МПС, разписка и свидетелски показания/, че те не установяват връзка между менителничния ефект и каузално правоотношение по покупко-продажба на МПС.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства – мотиви към т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В изложението си под формата на въпроси касаторът излага доводи за това какви са правомощията на въззивната инстанция при дела с предмет искове по чл.422 ГПК при тълкуванието дадено в т.17 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС и т.1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС с твърдения, че се касае за право на ответника на защита и преценка на нарушаването на императивна правна норма от ГПК, касаеща равенство на страните в процеса и право на защита на ответника. С тези доводи касаторът твърди, че изложеното от САС е в противоречие с цитираните ТР на ОСГТК на ВКС, поддържа, позовавайки се на решение № 272/05.07.2011 г. на ВКС, І ГО, че САС е следвало да даде указания до страните, уреждащи право на защита на ответника, като задължи ищеца да конкретизира заявеното каузално правоотношение. Така изложените доводи и формулирани с тях „въпроси“ по същество визират неправилност – касационно основание по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, а основанията за неправилност не покриват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК /мотиви на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Превратно се тълкуват дадените указания с т.1 от ТР № 1/2013 г. и т.17 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В случая САС се е позовал на ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС и конкретно на т.17 от същото, с което са преодолени различията в съдебна практика по изследването на каузално правоотношение във връзка с представен запис на заповед и претендирано вземане с него. По отношение позоваването и тълкуването от касатора на т.1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се посочи, че в конкретния случай не се касае до неприлагане на императивна разпоредба от първоинстанционния или от въззивния съд, а до неустановяване от поисканите от самата страна и допуснати от съда писмени и гласни доказателства за установяване твърденията на тази страна, в случая за връзка между издадения запис на заповед от 14.09.2007 г. от Е. С. Я. в полза на С. И. Н. за сумата от 100000 лв. с каузални правоотношения по договор за покупко-продажба на МПС и обезпечаване плащането на цената по него. Недоказване твърденията на една страна с поисканите от нея и допуснати от съда доказателства, при подробно изложени съображения от решаващия съд, не представлява основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, нито допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с оглед различния краен резултат с цитираното р. № 272/05.07.2011 г. на ВКС по обективно неидентичен казус и приложени разпоредби. Твърденията на касатора, че е необходимо правилно тълкуване и приложение на закона в конкретната хипотеза във връзка с даденото тълкуване в посочените ТР не са съображения за наличие на хипотеза по чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, а само желание за друг резултат по спора в негов интерес.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата адвокатско възнаграждение в размер на 1959.60 лв. /списък по чл.80 ГПК и заверено копие от фактура за приведени по банков път 1959.60 лв./
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 200/23.01.2017 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, пети състав по т.д. № 2921/2016 г.
ОСЪЖДА Е. С. Я., ЕГН [ЕГН] да заплати на С. И. Н., ЕГН [ЕГН] сумата 1959.60 лв. /хиляда деветстотин петдесет и девет лева и 60 стотинки/ адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.