3
Определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
С., 31.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията С. Д.
ч.гр.дело № 341/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. И. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. А. Г. от АК-В. срещу определение № 1008 от 06.04.2012 г. на Варненския окръжен съд, ГО, постановено по ч.гр.д. № 875/2012 г., с което е прекратено производството по подадената от Л. И. К. жалба срещу определение № 1214/23.01.2012 г. по ч.гр.д. № 9563/2011 г. по описа на В., ХХV с-в, с което В. е оставил без уважение молба на жалбоподателя за обезсилване на заповед за парично задължение по чл. 417 ГПК. Поддържат се оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението като делото се върне на въззивния съд за произнасяне по същество по жалбата.
Ответникът по жалбата К. С. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. С. от АК-П., в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната недопустимост и неправилност.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е първоинстанционно и е постановено от въззивен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, редовна е и подлежи на разглеждане от Върховния касационен съд съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска.
В. съд е прекратил производството по частната жалба на Л. И. К. като е приел, че определението, с което не е уважено искането и по чл. 415, ал. 2 ГПК за обезсилване на издадените в полза на заявителя в заповедното производство К. С., заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 418, ал. 2 ГПК, не подлежи на обжалване, тъй като не е от категорията определения, визирани в чл. 274, ал. 1 ГПК – не прегражда развитието на производството, нито изрично е предвидено неговото обжалване. Това е така, тъй като за предявяването на установителния иск от заявителя в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК съдът следи служебно, по аргумент на заложеното в чл. 7, ал. 1 ГПК служебното начало при разглеждане на делата. Затова, на обжалване с частна жалба от страна на заявителя би подлежало определението на съда, с което се обезсилват издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, което е от кръга определения преграждащи развитието на заповедното производство.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е законосъобразно.
Правилно е виждането на въззивния съд, че определение, с което не е уважена молба за обезсилване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 415, ал. 2 ГПК, нито прегражда по-нататъшното развитието на заповедното производство, нито е предвидена изрична възможност за обжалването му по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК като предпоставка за разглеждане на частната жалба по същество.
Жалбоподателят оспорва необжалваемостта на посоченото определение с аргумент за характера на заповедното производство насочено към издаване на изпълнителен лист по безспорни вземания при облекчен режим, като всяко спорно вземане бъде установено в исково производство с влязло в сила съдебно решение.
Производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист по чл. 418 ГПК като способ за защита на накърнени субективни права представлява алтернатива на исковото производство. То се развива едностранно, предвид замисъла за създаване на максимално опростен ред за упражняване на процесуалните права на страните и процесуална икономия. Това не означава, че правото за защита на длъжника не е гарантирано. С връчването на препис от заповедта за незабавно изпълнение на длъжника (връчването се извършва от съдебния изпълнител), развитието на производството практически се определя от неговото процесуално поведение – дали то ще протече като типично заповедно производство или длъжникът ще възрази относно съществуването на процесното вземане и ще предизвика трансформиране на заповедното производство в исково. Разпоредбата на чл. 419, ал. 2 ГПК, дава възможност на длъжника в двуседмичен срок от връчване на заповедта, заедно с частната жалба срещу разпореждането, с което е уважена молба за незабавно изпълнение, да подаде писмено възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение по съображения изведени от актовете по чл. 417 ГПК. Възражението е сериозно средство за защита на длъжника, чрез което той индицира наличието на спор относно вземането. По този начин длъжникът заставя заявителя да предяви иск за установяване на вземането, ако желае да го реализира. Ако в едномесечен срок от връчване указанията на съда до заявителя, той предяви иск по чл. 422 ГПК, искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и заповедното производство се трансформира в общо исково производство. В това производство съдът ще извърши проверка дали искът за установяване съществуването на вземането е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК като условие за неговата допустимост. Ако срокът не е спазен, ще настъпят последиците на чл. 415, ал. 2 ГПК, т. е. в исковото производство жалбоподателят ще постигне същата защита, която твърди, че сега му е отказана, поради необжалваемостта на определението. В това производство той ще може да противопостави възраженията си срещу вземането и в зависимост от тяхната основателност, съдът ще уважи или ще отхвърли иска. Ако искът бъде отхвърлен, изпълнението спрямо длъжника ще бъде прекратено – чл. 433 ГПК. По отношение допустимостта на частната жалба се прилагат общите правила за обжалваемост на определението, установени в чл. 274, ал. 1 ГПК. Определението не прегражда развитието на заповедното производство, а защитата на жалбоподателя при неправилност на обжалваното определение е обезпечена в исковото производство, в което е преминало заповедното производство.
По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1008 от 06.04.2012 г. на Варненския окръжен съд, ГО, постановено по ч.гр.д. № 875/2012 г., с което е прекратено производството по подадената от Л. И. К. жалба срещу определение № 1214/23.01.2012 г. по ч.гр.д. № 9563/2011 г. по описа на В., ХХV с-в, с което е оставена без уважение молбата му за обезсилване на заповед за парично задължение по чл. 417 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :