О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
С., 23.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 18.10.2010 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №525/2011 година
Производството е по член 274 ал.2 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба жалба,подадена от В. И. Б.,С. Т. П. и Г. Т. Б.,всички от [населено място] против определение №14418/12.09.2011г. на Софийски градски съд,ГК,ІV-б състав,постановено по гр.д.№7281/2011г. по описа на същия съд,с което се потвърждава определение от 04.05.2011г.,постановено по гр.д.№14438/2011г. по описа на Софийски районен съд,ІГО,34 състав за прекратяване производството по делото.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че са налице основанията,предвидени в член 280 ал.1 т.1,т2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение,като се посочва,че/цитирам/:
„С обжалваното определение Софийският градски съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за допустимостта да бъде предявен отрицателен установителен иск,че не съществува право на собственост към определен минал момент,като е приел,че такава възможност съществува само в изрично определените от закона случай,като този по член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ.
По този въпрос е налице противоречива съдебна практика.Напр. с решение №1560/11.11.2011г.,постановено по гр.д.№2551/200г. На ВКС,ІVгражданско отделение,съдът е приел за допустима искова претенция за установяване право на собственост върху реституираната фабрика към един минал момент/че имотът е бивша собственост на М.С.К.,а не на неговия син Г.М.С./.По тези съображения считаме,че е налице основанието за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд.
Ако приемете,че не е налице посоченото основание,молим да приемете,че е налице основанието по член 280 ал.1 т.3 от ГПК-допускането на касационно обжалване на определението на СГС ще позволи вземането на отношение от страна на ВКС по процесуалноправен въпрос със съответното съдебно решение,като по този начин ще бъдат създадени предпоставки за точното прилагане на закона и за развитието на правото.”В заключение се излагат аргументи,че се „касае за отстраняване на противоречива съдебна практика,поради възможносттта за различно тълкуване на процесуалноправната норма на чл.124 ал.1 от ГПК,което е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото.”
На трето място касаторите твърдят,че:
„С обжалваното определение СГС е мотивирал крайния си извод за недопустимост на предявените отрицателни установителни искове и със становището си за недопустимост по реда на член 537 ал.2 изр.3 от ГПК да бъдат отменявани нотариални актове,с които се материализират правни сделки.Така СГС се е произнесъл по два процесуалноправни въпроса-относимо ли е приложението на член 537 ал.2 ,изр.3 от ГПК към допустимостта на иска и дали по реда на член 537 ал.2 изр. 3 от ГПК могат да бъдат отменявани констативни нотариални актове,или и такива които материализират прехвърлитени сделки.”,които въпроси според касаторите са решение в противоречие с постоянната практика на ВКС,като в тази връзка се посочва Тълкувателно решение №178/30.06.1968 г. на ОСГК на ВС.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че съдът е бил сезиран с подадена на 6.04.2011г. от В. И. Б. ,С. Т. П. и Г. Т. Б.,искова молба,с която срещу Т. С. Ч. и Е. К. А. са предявени отрицателни установителни искове,за признаване за установено,че към 1.12.2009г.,първият ответник Ч. не е бил собственик на процесния недвижим имот и че вторият ответник А. не е придобил собствеността върху този имот в резултат на сключената помежду им с нот.акт №115/1.12.2009г. сделка за покупко –продажба на процесния имот,като се иска отмяна на нот.акт №115/2009г. и на нотариален акт №103/25.11.2009г. за собственост на процесния недвижим имот,придобит по наследство,съставен в полза на първия ответник Ч..Съдът също така се е позовал и на изложените в молбата на ищците от 29.04.2011г., уточнителни обстоятелства,във връзка със заявения от последните в исковата молба петитум,/лист 62 от делото,т.2.”Исковата ни претенция против ответника Т. Ч. е за установено,че не е бил собственик на процесния имот към датата 01.12.2009г.-датата на изповядване на нот.акт за покупко-продажба №115/2009.,когато се е легитимирал пред нотариуса с издадения на негово име нот.акт №103/2009г.,в качеството си на наследник на майка си Ц. Г. Ч..Исковата претенция към ответника Е. К. А. е за установяване,че същият не е собственик на имота към настоящия момент.”/,като е посочил,че със заявената претенция ищците целят отричане правото на собственост на ответника Ч. към точно определен минал момент 1.12.2009г.,което е недопустимо тъй като законът не предвижда такава процесуална възможност-не се касае за изрично предвиден в закона случай/напр. иска по член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ/.Съдът е посочил,че не е обоснован правния интерес и за отричане правото на собственост върху процесния имот и правоприемника на първия ответник Е. А.,като при положение че се уважи предявеният иск с правно основание член 124 ал.1 от ГПК,по отношение,предявената претенция по член 537 ал.2 от ГПК,на отмяна подлежат само констативните нотариални актове,а не тези съставени при извършване на правни сделки.
Видно от съдържанието на изложението,цитирано по-горе,касаторите на първо място се позовават на хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,като според възприетото в т.2 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,за да е налице посоченото основание,правният въпрос,от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен противоречие с друго влязло в законна сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК,по същия правен въпрос.В изложението си касаторите формулират като процесуалноправен въпрос за допустимостта да бъде предявен отрицателен установителен иск,че не съществува право на собственост към един определен минал момент,като се позовават на решение №1560 постановено по гр.д.№2551/2000г. по описа на ВКС,ІVго,по реда на отменения ГПК,според което е допустим установителен иск за собственост върху недвижим имот между наследниците на собственика на отчуждения по ЗНЧИМП недвижим имот,който се връща по ЗВСОНИ,като правата върху него се определят в зависимост от това,кой е бил собственик както на земята,така и на сградите към момента на национализацията,и щом собственик на земята е бил общия наследодател,който не е учредил изрично право на строеж в полза на своя син,той е бил собственик на постройките.За да е налице противоречива практика на съдилищата,произнасянето на съда трябва са е по същия правен въпроси и да е по сходен правен спор.Видно от постановеното с горното решение на ВКС и постановеното с обжалваното определение,не е налице посочената хипотеза за допускане на касационно обжалване на въззивното определение,тъй като решението на ВКС не е постановено по идентичен спор,нито се отнася до един и същ правен въпрос.
По отношение на следващото посочено от касаторите основание за допускане на касационно обжалване на въззивното опредление,предвидено в хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,освен че липсва формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото,свързан с това основание,касаторите излагат само твърдения за противоречива съдебна практика,без да сочат такава и всъщност излагат касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,поради което не е налице това основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение.
Съгласно изложеното от касаторите във връзка с наличие предпоставките на член 280 ал.1 т.1 от ГПК и цитираното ТР №178/1986г. на ОСГК,според което „собственикът на недвижим имот може да предяви иск за защита на правото си на собственост против лицето на което е издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка на същия имот,като при уважаване на предявения иск,нотариалния акт се отменява”,освен че същото е неотносимо към разрешение от въззивния съд правен въпрос от значение за изхода на делото,свързан с наличие на правен интерес от заявения отрицателен установителен иск,тази практика се отнася до правните последици,свързани с уважаване на заявена защита на правото на собственост върху недвижим имот,което не обуславя изводите на съда,свързани с произнасянето му по горепосочения правен въпрос от значение за изхода по това дело.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №14418/12.09.2011г. на Софийски градски съд,ГК,ІVб състав,постановено по гр.д.№7281/2011г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: