О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
гр.София, 26.05.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 38/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Д. Н. Н. и Н. Г. Н., и двамата от гр. Ст. З. , против решение № 344/09.11.2009 год. по гр.дело № 400/2009 год. на С. окръжен съд, с което е уважен установителния иск, по отношение на касаторите. Касаторите се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, защото считат, че въззивното решение противоречи на решение № 124 от 23.04.1990 год. по гр.дело № 15/1990 год. на ІV-то г.о. на ВС на РБ. Освен това касаторите считат, че за правилното и еднакво прилагане на конкретната законова разпоредба – чл.67 ЗС било необходимо 0да се даде еднозначен отговор на въпроса: от кой начален момент възниква „фактическа възможност” за осъществяването на правото на строеж, както и еднакви ли са критериите за определяне на този момент – за получателя на правото на строеж, а именно строител, с учредена суперфиция и физическо лице – добросъвестен преобретател на право на строеж в строящата се от из пълнителя етажна собственост. Отговорите на тези въпроси ще окажели съществен принос в развитието на правораздаването и теорията на вещното право.
Ответниците по касационната жалба К. М. М., М. И. И., А. Г. Д., Т. М. П. и П. С. П. , всички от гр. Ст. З. и Д. Д. М. от с. К., Плевенска област изразяват становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд обсъди доводите на касаторите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК и ги намира за неоснователни, по следните съображения: за да отмени първоинстанционното решение № 61/01.06.2009 год. по гр.дело № 106/2009 год. на С. окръжен съд и вместо него да постанови съдебния си акт, с който е уважил установителната претенция на ищците и приел за установено по отношение на ответниците Д, че правото на строеж върху гараж № 5, със застроена площ от 18.99 кв.м., с конкретни граници и идеални части от общите части на сградата, която ще се построи в дворно място от 440 кв.м., находящо се в гр. Ст. З. , представляващо УПИ *, 3625 кв.90”а” по плана на града е погасено по давност, като неупражнено в продължение на 5 години, въззивният съд е обосновал правни изводи за нейната основателност и доказаност. Обсъден е нот.акт на ответниците №/1996 год., с който са придобили, чрез покупко-продажба правото на строеж върху гараж № 5 от „А”ЕООД-Ст. Загора, комуто собствениците на дворното място са учредили право на строеж върху жилищни обекти и гаражи в сграда, която ще се построи съгласно утвърден архитектурен проект. С влязло в сила решение по гр.дело № 79/2006 год. на СтРС е признато за установено, по отношение на „А”ЕООД, че учреденото му право на строеж върху процесното място е погасено по давност, в полза на неговите собственици, а с влязло в сила решение по гр.дело № 118/2006 год. на СтОС договорът, сключен на 27.12.1995 год., с който е учредено правото на строеж, е развален. При тази фактическа обстановка решаващият съд е приел, че от датата 03.09.1996 год., на която е учредено правото на строеж, в полза на ответниците, съгласно нот.акт № 58/1996 год. до 04.09.2001 год. правото не е реализирано, в петгодишния срок и се е погасило, на основание чл.67 ЗС по давност.
Касаторите не са посочили правния въпрос от значение за изхода на конкретния спор, който е обусловил правните изводи на съда по неговия предмет. Твърдението им, че въззивното решение противоречи на цитираното в касационната жалба решение № 124 по гр.дело № 15/1990 год. не съдържа информация за правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, за да може да се извърши преценка от касационния съд доколко установеното противоречие е основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. От съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не може да се конкретизира, уточни и квалифицира правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, за да се изследват предпоставките в поддържаната от касаторите хипотеза за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Зададените от касаторите въпроси до касационния съд, с искане за еднозначен отговор по тях не представляват основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, при отсъствие на посочен правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Касаторите не твърдят, че правната норма на чл.67 ЗС е непълна, неясна и противоречиво се прилага от съдилищата, или се налага нейната промяна предвид настъпили в законо0дателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата, според точния смисъл на законите. При отсъствие на тези елементи в основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационният съд счете, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 344/09.11.2009 год. по гр.дело № 400/2009 год. на Окръжен съд-Ст. Загора, по касационната жалба на Д. Н. Н. и Н. Г. Н., и двамата от гр. Ст. З. , с вх. № 16072/10.12.2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: