6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
[населено място] 01.02.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1960/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. Б. против решение №428 от 07.03.2016г. по т.д.н.№4842/15г. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение №4056/11.09.15г. по т.д.№62/15г. на Окръжен съд Благоевград,с което е възобновено производството по несъстоятелност на длъжника [фирма], назначен е временен синдик и е свикано Първо общо събрание на кредиторите.
В касационната жалба са изложени твърдения за незаконосъобразност,поради противоречие с материални и процесуални разпоредби на Търговския закон.Касаторът счита за неправилни изводите на въззивния съд за липса на предпоставки решението на окръжния съд да бъде отменено , поради това,че е взето в закрито заседание по молба на лице,което не е взело участие в състезателното производство до постановяване на решението за откриване на производството,без да бъде дадена възможност на участниците в процеса да се запознаят с представените от него доказателства и да вземат отношение по искането му за възобновяване.Твърденията си за необходимост от провеждането на състезателно производство при подадена молба по чл.632 ал.2 ТЗ касаторът основава на липсата на изрични законови разпоредби,уреждащи развитието на това производство в закрито заседание или изключващи приложението на общите правила на ГПК и на аргументи,извлечени от нормата на чл.230 ал.3 ГПК,според която при възобновяването на спряното производство то започва от онова действие,при което е било спряно. Счетено е от касатора,че цитираната от въззивния съд практика на ВКС съдържа обратното на възприетото от него разрешение,тъй като постановява,че открито съдебно заседание се провежда когато се разрешават материално-правни спорове или се засягат права на длъжника или кредитори. Именно последната хипотеза според касатора е била налице при назначаването на временния синдик,доколкото последният разполага с функции,предопределящи хода на производството по несъстоятелност,засягащи интересите както на длъжника,така и на всички кредитори. Развити са съображения срещу законосъобразността на действието на съда по назначаване за синдик на лице,посочено от лицето,поискало възобновяване на производството.
Срещу касационната жалба е постъпил отговор от [фирма],в който ответникът по касация е оспорил наличието на основания за допустимост на касационното обжалване,както и основателността на изложените в касационната жалба доводи.
За обосноваване допустимост на касационното обжалване в приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът е поставил пет въпроса,за които твърди,че са от съществено значение за изхода на спора и са обусловили крайните изводи на съда: 1. Следва ли производството по чл.632 ал.2 ТЗ да се развие в закрито разпоредително заседание вместо в открито такова с призоваване на страните?; 2. Допустимо ли е в производството по чл.632 ал.2 ТЗ да се представят нови доказателства,освен свързани такива с имущественото състояние на длъжника или предплатени разноски?; 3.Допустимо ли е производството по чл.632 ал.2 ТЗ да се съединява с други искове – за назначаване на синдик,допускане на обезпечения и пр. и следва ли те да се разгледат общо в едно закрито разпоредително заседание?; 4.Следва ли страните в производството по несъстоятелност да бъдат уведомявани за постъпило искане от кредитор за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност ,като им се връчат преписи от искането и доказателствата и им се предостави възможност за изразяване на становище по тях? и 5. Има ли право кредитор,неучаствал в състезателното производство по молба за откриване на производство по несъстоятелност на длъжник да прави искане в последващо производство по чл.632 ал.2 ТЗ за назначаване на временен синдик или други обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника?
Всички въпроси са поставени в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Последната е обоснована общо с твърдения,че поставените въпроси от една страна са от съществено значение за решаването на конкретния казус,а от друга – от съществено значение за точното прилагане на закона,тъй като ако неправилното схващане на въззивния съд бъде утвърдено,това би било предпоставка за увреждане интересите на кредиторите и длъжниците в спрените производства по несъстоятелност и би създало празнота в закона,създаваща възможност за злоупотреба.
Върховен касационен съд, Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При произнасянето си по реда на чл.288 от ГПК настоящият състав на Първо отделение на Търговска колегия на ВКС съобрази следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел,че искането на [фирма] за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност на [фирма] е допустимо,тъй като молбата му е подадена в законоустановения преклузивен едногодишен срок и основателно,тъй като този кредитор е внесъл определените от съда в размер на 5000 лв. като необходими за възобновяването първоначални разноски за производството. Възражението на въззивника,че първоинстанционният съд в противоречие с процесуалните правила се е произнесъл по молбата без участието на първоначалните страни по производството в закрито заседание, САС е намерил за неоснователно.Съобразявайки незадължителна съдебна практика на ВКС, съдът се е обосновал с характера на производството по чл.632 ал.2 ТЗ като такова, неразрешаващо материално-правен спор или засягащо права на длъжника или кредиторите,доколкото преценката в това производство се свежда единствено до наличието на изрично предвидените от законодателя предпоставки за допустимост и основателност на молбата за възобновяване на производството. Отказал е да сподели и другото възражение на въззивника,че Б. е разгледал и се е произнесъл по недопустимата молба на [фирма],която няма качеството на кредитор с ликвидно и изискуемо вземане срещу длъжника,тъй като тя не е молител в производството по несъстоятелност; вземането й по договора за кредит не е установено със сила на пресъдено нещо и е погасено, поради развалянето на договора в резултат на настъпила обективна невъзможност /откриването на производството по несъстоятелност/.Отговорил е на това възражение,че възобновяването на спряното производство по несъстоятелност не е предпоставено от разрешаването при условия на пълно и главно доказване на материално-правния спор относно качеството на молителя като кредитор,а с оглед целта на производството,посочена в чл.607 ТЗ възобновяване може да се иска от всички заинтересовани – както участниците в състезателното производство по чл.625 ТЗ,така и неучаствалите в него кредитори.Като допълнителен аргумент въззивният съд е отбелязал и констатацията,че определението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлена молбата на [фирма] за присъединяване по чл.629 ал.4 ТЗ,е отменено от САС и е допуснато присъединяването му като кредитор,а последният е конституиран като въззивник в производството,образувано пред САС във връзка с оспорването на решението,с което е определена началната дата на неплатежоспособност на дружеството.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия,Първо отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на САС.
Поставените под т.т.2,3 и 5 въпроси не осъществяват общия критерий на чл.280 ал.1 от ГПК вр. т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Такива /свързани с представянето на доказателства в производството по чл.632 ал.2 ТЗ, за съединяване на искове и за възможността в това производство да се прави искане за допускане на обезпечителни мерки/ не са били въвеждани в предмета на спора пред въззивния съд и не са обусловили правните му изводи. Въпросите са и некоректно поставени, доколкото не става ясно какви доказателства се визират в първия от въпросите,а назначаването на временен синдик от съда с решението по чл.632 ал.2 ТЗ не представлява произнасяне по обезпечителна мярка и не е обусловено от искане на молителя /т.е. дори да е налице такова искане,то не представлява обективно съединен иск по смисъла на ГПК/. Ако касаторът визира представените с молбата на [фирма] по чл.632 ал.2 ТЗ доказателства,приложени в обосноваване качеството „кредитор“ на банката,тези доказателства не са нови,тъй като са били представени още с молбата за присъединяване,депозирана от банката в състезателното производство по чл.625 ТЗ.
Останалите два въпроса – тези по т.1 и т.4, се свеждат до това по какъв ред подлежи на разглеждане молбата по чл.632 ал.2 ТЗ от съда по несъстоятелността. Независимо,че са свързани с твърдяно пред въззивния съд допуснато от първоинстанционния процесуално нарушение с разглеждането на молбата на [фирма] в закрито,вместо в открито съдебно заседание с призоваване на страните и размяна на книжа,което възражение САС е приел за неоснователно, въпросите не са значение за изхода по делото по смисъла на чл.280 ал.1 вр. т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.Възражението относно реда за разглеждане на молбата за възобновяване е свързано с невъзможност страната да направи искания и да ангажира съответни доказателства във връзка с основанието за възобновяване.Такъв евентуален порок е могъл да бъде отстранен във въззивното производство,в което страната е участвала,но оспорване по същество – за липса на изискуеми от закона предпоставки за възобновяване /изтекъл срок,липса на имущество,невнесени разноски/ не е направено,нито са релевирани съответни доказателства в обосноваване на това пред въззивната инстанция.Доколкото евентуално разрешение на въпросите в смисъла, целен от касатора,предвид изложеното, не би обусловил изводи,налагащи отмяна на решението,те се явяват неотносими и поради това също не осъществяват общия критерий на чл.280 ал.1 ГПК. Не е налице и соченият от касатора допълнителен критерий за допускане на обжалването пред ВКС – този по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно т.4 от ТР №1/19.02.10г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос е „от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени”. В случая касаторът се е позовал формално на законовата разпоредба,без да са изложени конкретни твърдения за наличие на създадена задължителна съдебна практика, нуждаеща се от промяна или осъвременяване по причините и с целите, посочени в тълкувателното решение или за непълнота и противоречие в законите,налагаща създаването на съдебна практика по правните въпроси. Разпоредбите на Търговския закон,касаещи процедурите,по които се движи производството по несъстоятелност,са достатъчно ясни – законодателят е посочил изрично случаите,в които се провежда състезателно производство – при разглеждането на молбата за откриване на производство по несъстоятелност – чл.629 ал.2 ТЗ,а след откриването на такова – при исковете за попълване масата на несъстоятелността – чл.649 ТЗ и установителните искове по чл.694 ТЗ, при оспорване вземания по списъците на синдика – чл.692 ал.3 ТЗ, при възражения срещу приетия от събранието на кредиторите оздравителен план – чл.704 ал.3 изр.2 ТЗ, при искане за възобновяване на производството,поради неизпълнение от длъжника на задълженията по оздравителния план – чл.709 ал.4 ТЗ. Във всички останали случаи,когато съдът по несъстоятелността следва да се произнесе служебно или по молба на някой от участниците в производството,независимо от постановявания акт – решение или определение /включително и при произнасянето по чл.632 ал.2 ТЗ/, такъв изрично императивно установен ред не е предвиден.В тези случаи съдът следва да се произнесе максимално бързо,предвид целта на производството,което става в закрито заседание.Нарушение на процесуална норма от страна на съда може да обуслови порок на съдебното решение само доколкото законодателят изрично е предвидил задължение на съда да я съобрази и приложи,а да му се вменява такова задължение по аналогия от други разпоредби е недопустимо. Поради липса на неяснота в закона,не е налице и противоречие в практиката на съдилищата с прилагане на различен процесуален ред при произнасянето по молбите по чл.632 ал.2 ТЗ,което да се нуждае от преодоляване.
Предвид това, настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС намира,че на касатора следва да бъде отказан достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК,състав на Първо търговско отделение на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №428 от 07.03.2016г. по т.д.н.№4842/15г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.