4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 54
С., 10.02. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на девети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1180/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Господин И. Р. против въззивно решение № 76 от 23.03.2011 г. по гр. дело № 8/2011 г. на Старозагорски окръжен съд, с което [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на жалбоподателя сумата 1757,78 лв. представляваща стойността необходима за поправяне на причинени вреди – компрометиране здравината и сигурността на жилищна сграда и две пристройки в резултат на лошо изпълнено водохващане, изпочупени керемиди и повредени тавани на сградите, находящи се поземлен имот собственост на жалбоподателя, ведно със законна лихва от завеждане на исковата молба 07.08.2009 г. и потвърдил решение № 1074 от 10.11.2010 г. по гр. дело № 3653/2009 г. на Старозагорски районен съд в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 49 ЗЗД против ответника за разликата до предявения размер 72500 лв. представляваща стойността необходима за поправяне на вреди от непозволено увреждане – компрометиране здравината и сигурността на жилищна сграда в резултат на плитко фундиране основите на сградата, изграждане без земетръсна фуга и изливане на плоча на етажа върху стена на жилищната сграда, както и стойността необходима за поправяне на причинени вреди на ел. захранване на имота и вреди на димоотводна инсталация на жилищната сграда и в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 45 ЗЗД против ответника Руси П. Р. за сумата 5000 лв., частичен иск за вземане от непозволено увреждане в размер на 10 000 лв., представляващи стойността необходима за поправяне на причинени вреди – унищожаване основите на страда-пристройка, граничаща с новия строеж, събаряне на външна мазилка на северна стена и намаляване наполовина дебелината на северната стена, довели до нарушаване здравината на конструкцията на пристройката, ведно със законна лихва.
Решението се обжалва в частта, с която са отхвърлени исковете.
Касационната жалба против решението в частта, с която е отхвърлен иска по 45 ЗЗД с ответник Руси П. Р. е процесуално недопустима, като насочена против въззивно решение по гражданско дело с цена на иска за парично вземане под 5000 лв. – чл. 280, ал. 2 ГПК изключващ касационния контрол по отношение на тези съдебни решение.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие с ТР № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС – т. 19, задължаваща въззивният съд да изложи собствени мотиви по съществото на спора с твърдение, че въззивният съд не е изпълнил посоченото задължение. В изложението, в останалата част се поддържа, че с обжалваното решение са разрешени въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Такива са въпросите относно влиянието на дълбочината на фундиране на един строеж върху съседните съществуващи сгради, когато те са изпълнени на различна дълбочина и представляват скрити СМР, както и дали съответствието на СМР с техническия проект е основание за изключване на деликтната отговорност. Поддържа се още необоснованост на решението в частта, с която не са уважени претенциите на жалбоподателя за вреди от липсата на противоземетръсна фуга, зазиждане на ел. захранването и на димоотводната инсталация и в тази връзка се сочи ТР № 2/02.07.2004 г. по т. д. № 2/2004 г. на ОСГК и ТК на ВКС, според което необосноваността на съдебния акт е самостоятелно отменително основание.
Ответникът Руси П. Р. в писмен отговор оспорва допустимостта на касационната жалба по иска по чл. 45 ЗЗД, както и наличие на основание за допускане на касационно обжалване по процесуалноправния въпрос, твърденията по който са опровергани от изложени 16 страници подробни мотиви на въззивното решение. Изложени са и съображения в подкрепа правилността на решението в обжалваната му част.
Ответникът [фирма] [населено място] не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 49 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправен въпрос – следва ли мотивите на въззивния съд да отразяват решаваща дейност на съда по съществото на спора с оглед изискванията на т. 19 от ТР № № 1/04.01.2001 г. по т.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, не обуславя основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като решението в обжалваната му част е постановено в съответствие с посочената задължителна съдебна практика.
В. съд е разрешил материалноправния спор по същество. Извършил е самостоятелна задълбочена преценка на доказателствения материал – писмени доказателства, съдебно – технически експертизи, свидетелки показания, обсъдени поотделно и в тяхната съвокупност, направил е свои фактически и правни изводи по съществото на спора, изготвил е собствени мотиви и обосновал собствени изводи, с което е осъществил решаваща дейност по съществото на спора. Изводите по иска по чл. 49 ЗЗД в отхвърлената му част са направени при спазване изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и в съответствие с цитираната задължителна съдебна практика, което изключва основанието по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В настоящото производство не може да се проверя обосноваността на съдебното решение, което е основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК и не е основание за допускане на касационно обжалване. Въпросите в останалата част от изложението касаят съществото на спора и правилността на обжалваното решение, които, както се посочи са предмет на друго производство.
Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и основание по т. 3-та, което е посочено формално, без да е развито в изложеното.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 76 от 23.03.2011 г. по гр. дело № 8/2011 г. на Старозагорски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 49 ЗЗД за разликата до предявения размер.
Определението не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Господин И. Р. против въззивно решение № 76 от 23.03.2011 г. по гр. дело № 8/2011 г. на Старозагорски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 45 ЗЗД за сумата 5000 лв.
Определението в тази част може да се обжалва в едноседмичен срок от връчване на препис до страната пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ