О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
София, 12.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2964 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.248 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 10952/18.12.2018 г. на П. К. М. чрез адвокат Я. Я. от АК-София за изменение на определение № 984 от 13.12.2018 г. по гр.д. № 2964/2018 г. на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл.288 ГПК, в частта му за разноските. В молбата се поддържа, че сумата присъдена в полза на ответното дружество за адвокатско възнаграждение от 1440 лева е завишена и се иска да бъде намалено съгласно чл.9, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения до размер на 500 лева.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, поради което е редовна и допустима.
Разгледана по същество молбата е частично основателна.
Съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция съгласно чл.81 ГПК. Страната по делото има право на разноските по производството и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска, когато съдебният акт е постановен в нейна полза, включително и при обжалването му. В случая, с определение по гр.д. № 2964/2018 г. на ВКС, IV г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, а на ответника по касационната жалба са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 25.06.2018 г. С настоящата молба е направено искане за изменение на определението в частта за разноските поради прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законовия срок по чл.248, ал.1 ГПК, а молителят не е бил уведомен за писмения отговор на касационната жалба, с оглед възможността да направи възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Отговорността за разноски следва да се определи на база материалния интерес по делото, който съответства на цената на иска и съобразно чл.7, ал.2, т.4, вр. чл.9, ал.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., възлиза на 1072,50 лева, поради което направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК е основателно до този размер.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ определение № 984 от 13.12.2018 г. по гр.д. № 2964/2018 г. на ВКС, IV г.о. в частта му за разноските, както следва:
ОСЪЖДА П. К. М., ЕГН [ЕГН], да заплати на „ИНТЕРТРАНС” ООД, ЕИК[ЕИК], чрез адвокат В. Ч. от АК-В., адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1072,50 (хиляда седемдесет и два лева, петдесет стотинки) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.