ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 54
София, 15.01.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 4727 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Г.Д. като процесуален представител на Е. П. Т. от [населено място] срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд /ВАС/ от 14.ІV.2014г. по в.гр.д. № 515/2013г. в частта по иска с правно основание чл.135 ЗЗД.
Ответниците по касационната жалба П. К. С. – В. и В. Д. С., и двете от [населено място], не са дали отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 14.ІV.2014г. ВАС е потвърдил решението на Окръжен съд Добрич от 09.ІV.2013г. по гр.д № 685/2012г. в частта, с която са отхвърлени предявените от В. С. и П. С. – В. срещу А. И. Т. и Е. П. Т. искове за обявяване относителната недействителност на сключения между ответниците на 03.ХІІ.2009г. с нот.акт № ***/200*г. договор за продажба от А. Т. на Е. Т. на ? ид.част от апартамент, подробно индивидуализиран.
За да постанови решението, въззивният съд, споделяйки и мотивите на първоинстанционния, е приел, че са налице предвидените в чл.135 ЗЗД предпоставки за обявяване относителната недействителност на договора за продажба – наследодателят на ищците К. С. е кредитор на ответника А. Т. по договор за заем, задължението по който не е погасено и понастоящем по висящото от 2005г. изпълнително дело срещу него, а договарящите са знаели за увреждането на кредитора при сключването на договора за продажба /сделката е сключена между тях със знанието и на двамата, че по този начин могат да попречат за събирането на дълга/. Взето е предвид, че договорът за продажба е предшестван от договор, сключен през 1997г. между ответниците като продавачи и наследодателя на ищците като купувач, обявен за нищожен на основание чл.152 ЗЗД с влязло в сила на 13.ХІ.2009г. решение на РС Добрич по гр.д. № 877/2005г., в производството по което Е. Т. е участвала като страна, както и че с влязло в сила решение на ОС Добрич по гр.д. № 910/2002г. Т. е осъден да заплати на К.С. 18500 щ.д., получени в заем, и лихва. Изводът за наличие на знание на касаторката за увреждането на кредитора при сключването на договора за продажба е обоснован със сключването му след влизане в сила на решението, легитимиращо наследодателя на ищците като кредитор, и че въпреки неучастието на Т. като страна по това дело /гр.д. № 910/2002г./ тя е знаела за поетото от съпруга й /тогава/ Ат.Т. /бракът помежду им е прекратен с решение от 10.ХІ.2005г. по гр.д. № 259/2005г. на РС Добрич/ задължение по договора за заем, сумата по който била изразходвана за бизнеса на последния и за лечението на сина им, които обстоятелства били признати от нея по реда на чл.145 ГПК в с.з. на 19.ІІ.2013г. Доказването на знание за задължението следва да бъде приравнено на доказване на знание и за увреждането предвид разпоредбата на чл.133 ЗЗД. Несъмнено е, че купувачката е в течение на делата на продавача, макар и разведени, те имат общи интереси, отговарят по едни и същи дела, не са прекъснали връзката помежду си, получават съдебни книжа един за друг. Ответницата е знаела за дълга и поради факта, че е била страна по делото, с решението по което договорът за покупко-продажба е бил признат за нищожен на осн. чл.152 ЗЗД – тогава двамата ответници все още са били съпрузи, а знанието за увреждане в този случай се предполага по силата на чл.135 ал.2 ЗЗД.
В изложението на Е. П.Т. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпроса „към кой момент трябва да е налице знание за увреждане на кредитора в съконтрахента на длъжника по разпоредителната сделка”, който бил решаван противоречиво от съдилищата. Сочи се едно решение на състав на ВКС по т.д. № 268/2008г., постановено по реда на отменения ГПК. Представени са и определение на ВКС по чл.288 ГПК и едно решение на Сливенския окръжен съд по гр.д. № 258/2012г., относно което няма данни да е влязло в сила, при което тези два съдебни акта не се включват в практиката по смисъла на чл.288 ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не е налице в случая твърдяната от касаторката предпоставка за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. По единствения поставен от нея материалноправен въпрос въззивният съд не се е произнесъл в противоречие, а в съответствие със сочената практика, обективирана в решението на ВКС по т.д. № 268/2008г., в което е прието, че „знанието за увреждането на кредитора поради отчуждаването на процесния имот, с което се отнема възможността му да се удовлетвори от стойността на имота, както по отношение на длъжника, така и на неговия съконтрахент, трябва да е налице към момента на извършване на транслативната сделка”. Относими към решаващите изводи на въззивния съд по приложението на чл.135 ал.1 изр.2 ЗЗД са въпроси, касаещи задължението на съда да прецени и съобрази всички събрани по делото данни, включително чрез обясненията на касаторката, и такива, изискващи отговор дали взетите предвид от съда обстоятелства доказват знание на купувачката към момента на сключването на договора за увреждането с него на кредитора. Въпроси в този смисъл обаче не са релевирани като основание за допускане на касационно обжалване, а с оглед диспозитивното начало в гражданския процес и правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие служебно да ги вземе предвид или да ги изведе от изложението /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
При липсата на основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд, ГО, № 55 от 14.ІV.2014г. по гр.д № 515/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: