2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
С., 18.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 2/2011 година
Производство по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. Й. К. против определение № 1293 от 26.07.2010 г. по ч.гр.д.№ 1080/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което се оставя без уважение подадената от него частна жалба против определение на Софийски градски съд от 01.03.2010 г. по ф.д.№ 127/2009 г., с което е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е постановено в нарушение на процесуалния закон и иска отмяната му като неправилно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, депозирано съобразно препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК касационното обжалване е обосновано с разрешения в противоречие с практиката на ВКС въпрос относно правния интерес от търсената с иска по чл.74 ТЗ защита и отговорността за разноските при прекратяване на производството по него поради отпадане на материалноправната и процесуална легитимация на ищеца по време на неговия ход.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузвния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на жалбоподателите във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното:
Обжалваното определение е постановено по повод частната жалба на настоящия жалбоподател срещу прекратителното определение на първоинстанционния съд само в частта за разноските по делото.
Въззивното определение е недопустимо.
Действащият Граждански процесуален кодекс не предвижда самостоятелно обжалване с частна жалба на съдебните актове, касаещи отговорността за разноските на страните, когато не се обжалва самото решение или определението за прекратяване на производството по делото. Той не съдържа разпоредба, аналогична на чл.70 от отменения Граждански процесуален кодекс. Съгласно чл.284 ГПК в посочената им част тези съдебни актове подлежат на изменение или допълване по искане на страната от съда, който ги е постановил.
Изложеното позволява да се приеме, че частната жалба срещу прекратителното определение на първоинстанционния съд в частта за разноските е процесуално недопустима и като се е произнесъл по нея, апелативният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да се обезсили, а подадената до него частна жалба да се изпрати на Софийски градски съд, който според чл.248 ГПК е компетентен да се произнесе по искането на частния жалбоподател за изменение на постановеното от този съд определение в частта, касаеща отговорността за разноските по делото.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА определение № 1293 от 26.07.2010 г. по ч.гр.д.№ 1080/2010 г. на Софийски апелативен съд.
И. частната жалба на К. Й. К. против определение от 01.03.2010 г. по ф.д.№ 127/2009 г. на Софийски апелативен съд за разглеждането й по реда на чл.248 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: