О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
София 20.01.2011 г.
.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина Караколева
Мариана Костова
като изслуша докладваното от съдията К. ч.т.д. № 647 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [заличено име на фирма], чрез управителя на дружеството П. С. П., със седалище и адрес на управление гр. К. срещу определение № 617 от 5.05.2010г., постановено по в.гр.дело №443/2010г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството – частен касатор срещу разпореждане № 453 от 22.10.2009г. по т.дело № 80/2007г. на П. окръжен съд. С последното е върната въззивната жалба на “Х.” ЕООД срещу решение № 37/29.06.2009г. постановено по т.дело №80/2007г. като просрочена. В въззивното определение е прекратено производството по ч.в.дело №443/2010г. по описа на Пловдивския апелативен съд. Частният касатор иска отмяна на обжалваното определение като неправилно, поради съществено процесуално нарушение от съда при приложението на чл. 51, ал.4, изр. първо и чл.48, изр. първо ГПК отм. при връчване на призовките /съобщенията/ на търговското дружество. Счита, че в нарушение на процесуалните норми е извършено връчване на съобщението на съпругата му на посочения от него в хода на процеса домашния адрес. Сочи като основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
По делото е постъпила частна жалба от адв.Лъчезар К. , като пълномощник на И. Г. С., С. Николова Т., И. Н. Д. и Т. П. П., като трети лица помагачи, срещу определението на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството [заличено име на фирма]. Според жалбоподатилите връчването на призовки и др. книжа на търговско дружество може да стане само и единствено в канцеларията на дружеството по адреса на управление, вписан в регистъра на съда и в този смисъл връчването на съобщението на съпругата на управителя на дружеството е без правно значение, тъй като законът не предвижда такова изключение. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответниците по частните касационни жалби [заличено име на фирма] – гр.П. и В. Ц. , чрез адв. К. в писмен отговор считат, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Останалите ответници по частните касационни жалби не представят писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частните касационни жалби са подадени в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна, с представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, поради което същите се явяват процесуално допустими.
Предмет на обжалване е определение на Пловдивския апелативен съд, което по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 ГПК е преграждащо производството по делото и подлежи на обжалване при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Пловдивският апелативен съд е сезиран с частна жалба на [заличено име на фирма] срещу разпореждането на П. окръжен съд, с което е върната въззивната му жалба, поради невнесена ДТ в определения от съда срок 30.09.2009г. За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че е налице редовно връчване на съобщението за връщане на въззивната жалба чрез К. на с.Соволяно, Община К. чрез съпругата на управителя на дружеството на 29.10.2009г. За да счете, че е налице редовно връчване на съобщението и дерогиране на разпоредбата на ГПК за връчване на призовките и съобщенията по последното вписано в регистъра седалище и адреса на управление на търговеца, апелативният съд е съобразил подадена от управителя на дружеството “Х.” ЕООД молба от 19.08.2009г. до окръжен съд П. “ призовките и съобщенията да се изпращат или по адресите на другите процесуални представители на “Х.” ЕООД – адв. Б. К. и С. С. ли по домашния ми адрес, който е с.Соволяно, Община К.”.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният касатор [заличено име на фирма] формулира два процесуални въпроса : възможно ли е търговец или юридическо лице да бъде призовавано на домашния адрес на законния си представител, несъвпадащ с регистрирания адрес на търговеца, дори и ако такова искане е направено от законния му представител и допустимо ли е връчването да се извърши на член на семейството, когато няма дадено съгласие от страна на законния представител на дружеството. По тези два въпроса частният касатор представя съдебна практика и счита, че поставянето им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като по хипотеза разгледана от апелативния съд ВКС не се е произнасял. Като материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото е посочен следния: обвързан ли е въззивният съд по отношение на допустимостта и редовността на въззивната жалба, след като с друг акт на този съд е прието, че частната жалба е редовна.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите физически лица сочат като релевантен за крайния изход на делото процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС и В. – допустимо ли е дерогирането на специалните правила за връчване на призовки и други съдебни книжа на търговец – чл.50, ал.3 ГПК, респ. чл.51 ГПК отм. от общото правило за връчване на призовки и съдебни книжа на физически лица.
Поставеният от касаторите процесуален въпрос за редовността на връчването на съдебни книжа на търговец на посочен от законния му представител адрес, различен от този регистриран в регистъра на съда, е обусловил решаващия извод за оставяне без разглеждане на частната жалба, поради което е изпълнено основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Тъй като частните касатори се позовават на една и съща съдебна практика, основанията им за допускане на касационното обжалване по двете частни жалби ще бъдат разгледани едновременно. Определение №9022 от 28.07.2008г. на Върховния административен съд не следва да бъде обсъждано, тъй като съгласно т.3 на ТР №1-2010г. на ОСГТК на ВКС понятието „практика на съдилищата“ по смисъла на чл.280, ал. 1, т. 2 ГПК не включва практиката на административните съдилища, обосновано с различният предмет на правораздаване на гражданските и административните съдилища, намерил израз в структурното им обособяване в системата на съдилищата, предопределя и същностната разлика в съдебната практика, формирана по граждански и административни дела. Не е налице противоречие между разрешения с въззивното определение процесуален въпрос и този с определение №197 от 3.04.2009г. по ч.т. дело №146/2009г. на ВКС, ТК, ІІ о. и определение № 291 от 14.05.2009г. по ч.т. дело №331/2009г. на ВКС, ТК ІІ т.о. доколкото с тях ВКС се е произнесъл за спазване на разпоредбата на чл.51, ал.4 ГПК отм. респ. чл.50, ал.2 ГПК при призоваването на търговец по седалището и адреса на управление, вписан в регистъра, т.е. хипотеза различна от тази по настоящото дело. Различен е процесуалният въпрос, по които са се произнесли състави на ВКС, ТК в определение № 190 от 8.04.2009г. по ч.т. дело № 196/2009г. и определение № 270 от 7.05.2009г. по т.дело №268/2009г. – с първото определение по приложението на чл.276 ГПК, а с второто по тълкуването и приложението на чл.119, ал.3 във връзка с чл.105 и чл.121 ГПК. Ще е налице противоречие, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно определение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила определение на съд, какъвто, както се посочи не е настоящия случай. От изложеното следва, че не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК / доколкото има постановени определения от ВКС по реда на чл.290 ГПК/, поради което въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съгласно т.4 на ТР №1-2010г. на ОСГТК на ВКС е налице, когато правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, какъвто не е настоящия случай. Връчването на призовки и съобщения обезпечават възможността на всяка страна да се подготви за защита и да осъществи защитата на своето право. Тази функция на призоваването определя и строгостта на правилата, които ги уреждат. Правилата за призоваване на юридическите лица, в частност на търговците са уредени в чл. 48 и чл.51, ал.4 ГПК отм., респ. чл. 50 ГПК. Вярно е, че разпоредбите са императивни и изключват призоваването на юридически лица и търговци по реда на чл. 46, ал.2 ГПК отм., аналогична разпоредба чл.46, ал.2 ГПК, които от своя страна са също ясни норми и по приложението им има установена съдебна практика, но това не е пречка юридическото лице да бъде призовано чрез неговия представителен орган – управителя. В конкретния случая е сторено точно това. Съдът се е съобразил с волята на страната призоваването да се извърши съобразно домашния адрес на управителя на дружеството, а не по седалището и адреса на управление на търговеца. Следователно, след като спорния въпрос е решен съобразно конкретните по делото факти, а разпоредбите, които се отнасят до призоваването на юридически лица / търговци/ и на физически лица са ясни и по приложението им има установена съдебна практика, това изключва така дефинираната допълнителна предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. .
Не е налице допълнителната предпоставка по поставения от касатора въпрос обвързан ли е въззивният съд по отношение редовността на и допустимостта на частната жалба по силата на издаден от самия него съдебен акт. По всяка вероятност частният касатор има предвид разпореждането на Пловдивския апелативен съд от 26.03.2010г., с което е оставена без движение частната жалба на “Х. “ЕООД за внасяне на ДТ. Непротиворечива е съдебната практика, че за редовността на жалбите съдът следи служебно и след като констатира, че не отговаря на изискването на закона за редовност е задължен да укаже отстраняването на нередовността или нейното връщане.
С оглед на изложеното обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване, затова ВКС, ТК състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №617 от 5.05.2010г. постановено по в.ч.гр. дело №443/2010г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: