О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
София, 21.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 741/2009 година
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Ж. В. от гр. В., представляван от адв. Й. М. от В. Т. адв.колегия срещу определението на В. Търновския окръжен съд от 2.VІІ.2009 г. по в.ч.гр.д. № 622/2009 г. , с което е потвърдено определение № 1424/4.VІ.2006 г. по гр.д. № 1078/2009 г. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила, като се позовава на съществен материално правен и процесуален въпрос, решаван противоречиво от два състава на един и същи въззивен съд.
В писмения отговор по чл. 276 от ГПК Р. М. И. чрез адв. Пл. Ч. от В. Т. адв.колегия поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като определението е законосъобразно и правилно. Според ответника по жалбата с обжалване на определението се цели единствено забавяне и протакане на делото, от което той търпи вреди, които многократно надхвърлят претендираното от ищците обезщетение.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване определение на въззивен съд, с което е оставено в сила определение на първата инстанция за преграждане на делото и е процесуално допустима. За допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 от ГПК, с оглед на което следва да се провери тяхното наличие от настоящата инстанция.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на посоченото въззивно определение, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
Предявени са искове от С. Т. В. и В. Ж. В. от гр. В. Търново срещу Р. М. И. за присъждане на сумата 2800 лв представляваща увеличената стойност на придобитата от ответника реална част от сграда, като резултат от извършени в имота от тях подобрения преди неговото придобиване от страна на ответника, както и да им се признае на основание чл. 72 ал.3 от ЗС правото на задържане на имота до заплащане на исковата сума. Сочи се в исковата молба, че преди завеждане на това дело ответникът Р. И. е признат за собственик на имота и те са осъдени да му предадат владението върху него с влязло в сила решение по гр.д. № 181/2007 г. на В. Търновския районен съд – уважен иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
С определение № 1* от 16.ІV.2009 г. по гр.д. № 1078/2009 г. В. Търновският районен съд, 1 състав на основание чл. 389 от ГПК е допуснал обезпечение на предявените искове с правно основание чл. 72 ал.1 и ал.3 от ЗС от С. и В. В. против Р. И. за заплащане на сумата 2800 лв за подобренията, извършени в имота и за задържане на имота до заплащането им, чрез спиране на изпълнението по изп.дело № 2* на ЧСИ Д. К. , което е образувано въз основа на влязлото в сила решение по гр.д. № 181/2007 г. на В. Търновския районен съд. Това определение е обжалвано пред В. Търновския окръжен съд, който го е потвърдил с определение от 1.VІ.2009 г. по в.ч.гр.д. № 497/2009 г.
С определение № 1424/4.VІ.2009 г. по гр.д. № 1078/2009 г. В. Търновският районен съд на основание чл. 130 от ГПК е приел, че искането по чл. 72 ал.3 от ЗС не може да бъде предмет на искова претенция, а може да се упражни само чрез възражение срещу ревандикационен иск и е оставил без разглеждане иска на С. и В. В. против Р. И. по чл. 72 ал.3 от ЗС да им бъде признато право на задържане на имота до заплащане на подобренията като процесуално недопустим, като е прекратил производството по делото в частта по този иск.
С определение № 321 от 2.VІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 622/2009 г. В. Търновския окръжен съд е потвърдил прекратителното определение относно правото на задържане, като е споделил изводът на районния съд за недопустимост на предявяване по исков ред на правото на задържане до изплащане на претендирани подобрения в имота след безусловно осъждане на настоящите ищци В. по чл. 108 от ЗС за предадат владението на имота по предходното влязло в сила решение на В. Търновския районен съд по гр.д. № 181/2007 г.
Предмет на обжалване с настоящата частна касационна жалба е именно последното въззивно определение на В. Търновския окръжен съд от 2.VІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 622/2009 г., като аргументите за неговата неправилност и искане за отмяна се извличат от противоречието му с допуснатото с другите две определения спиране на изпълнението на решението по иска с правно основание чл. 108 от ЗС по обезпечение на претенциите по гр.д. № 1078/2009 г. Излагат се доводи и за наличие на противоречива съдебна практика по този въпрос като са приложени и решения на ВС на РБ и на ВКС на РБ. Това налага да се уточнят предварително по какви производства са постановени съответните съдебни актове.
Първите два посочени определения са по обезпечително производство на предявените претенции с исковата молба – чл.389 и сл. от ГПК, докато вторите две определения на В. Търновския районен и окръжен съд са по допустимостта на предявеното искане по чл. 72 ал.3 от ЗС за признаване право на задържане на имота до изплащане на извършените в него подобрения – по чл. 130 от ГПК. Поначало следва да се допусне обезпечение на допустим иск, така че с произнасянето по допускане на поисканото обезпечение се предполага констатация за допустимост на претенцията, с която е сезиран съда. Определението, с което съдът се е произнесъл в производството по чл. 389 от ГПК, не слага край на делото и съгласно чл. 253 от ГПК може да бъде изменено от постановилия го съд – В. Търновския районен съд, тъй като след като той се е произнесъл по допустимостта на направеното искане за задържане на имота до заплащане на извършените в него подобрения от ищците в рамките на нов процес след влязъл в сила съдебен акт по чл. 108 от ЗС, то би следвало да се измени и определението по допускане на обезпечаване на претенцията. Въпросът обаче за обезпечаването на иска не е поставен на разглеждане в обжалваното определение на В. Търновския окръжен съд, поради което и ВКС не дължи произнасяне по него. Наличието на различие в становищата на двата състава на В. Търновския окръжен съд в двете различни производства – по чл. 389 от ГПК и по чл. 130 от ГПК не представлява противоречиво решаван от съдилищата въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК и не обуславя от самосебе си наличие на предпоставка за допускане на касационно обжалване на определението по чл. 130 от ГПК, предмет на настоящата частна жалба.
Въпросът, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното определение е за процесуалната форма, в която се предявява правото на задържане и за възможността след безусловно уважен иск по чл. 108 от ЗС то да се предяви срещу титуляра на правото на собственост. По този въпрос В. Търновският окръжен съд е приел, че правото на задържане не може да се предяви самостоятелно по исков ред, а се предявява като възражение срещу ревандикационен иск. Щом последният такъв е уважен безусловно в предходно производство с влязъл в сила съдебен акт срещу настоящите ищци, то правото на задържане е преклудирано. Вземането за подобрения на ищците щом не е било предмет на насрещна претенция или възражение за подобрения в предходния спор може да се претендира в рамките на настоящото исково производство в неговата непрекратена част. В такъв смисъл е и определението от 4.VІ.2009 г. на В. Търновския районен съд по гр.д. № 1078/2009 г., потвърдено от окръжния съд с определение № 321 от 2.VІІ.2009 г.
Приложените решения на ВС на РБ и на ВКС на РБ не са в противен на посочения по-горе смисъл, така че не е налице предпоставката по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване, както се поддържа от жалбоподателя В. При отсъствие на законните предпоставки по чл. 280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение то не следва да се уважава частната касационна жалба на В. Ж. В., а делото да се върне на В. Търновския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по претенцията за подобрения.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 321 от 2.VІІ.2009 г. на В. Търновския окръжен съд по в.ч.гр.д. № 622/2009 г. , с което е потвърдено определение № 1* от 4.VІ.2009 г. на В. Търновския районен съд по гр.д. № 1078/2009 г.
Делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия в непрекратената част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: