1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
гр. София, 22.01.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 900 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Е., гражданин на Република Л., като член на Надзорния съвет на [фирма] и акционер в [фирма], чрез процесуален представител адв. М. Б. срещу определение № 1495 от 19.07.2012г. по ч. гр. дело № 2373/2012г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав, с което е потвърдено определение № 1503 от 01.03.2012г. по т. дело № 2311/2011г. на Софийски градски съд, ТО, 16 състав, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 29 ЗТР.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК – въззивният съд неправилно е приел, че членовете на Надзорния съвет нямат правен интерес да атакуват „липсващите“ решения на същия орган; възможността установителните искове за нищожност на решенията или за несъществуване на вписано обстоятелство да бъдат предявени от член на дружеството, на надзорния съвет или от трето заинтересовано лице лице е възприета трайно в практиката на съдилищата и ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002г. по тълк. дело № 1/2002г. на ВКС, ОСГК, решение № 188/03.10.2011г. по т. д. № 33/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1476/25.11.2009г. по т. д. № 1498/2009г. на САС, ТО, 5 състав, решение от 16.03.2004г.по в. гр. д. № 379/2003г. на ВТАС, ГО, решение № 31/28.01.2011г. по т. д. № 259/2010г. на ОС Пловдив, ТО, 18 състав/.
Ответникът [фирма] чрез процесуалните си представители адв. Д. Х. и адв. М. Й. оспорва частната касационна жалба и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като касаторът не е формулирал материалноправни или процесуалноправни въпроси, които са от значение за изхода на делото, нито е обосновал наличието на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
За да потвърди определението на Софийски градски съд за прекратяване на производството по т. дело № 2311/2011г., образувано по предявени от Д. Е. срещу [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл. 29 ЗТР за установяване нищожност на порочни решения на Общото събрание на [фирма] от 02.06.2011г. по т. 1 и т. 3 от дневния ред поради противоречието им с устава на дружеството и закона, като приети при липса на кворум и мнозинство, и установяване вписването в търговския регистър на тези несъществуващи обстоятелства, както и заличаване на евентуално допуснатото им вписване, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че исковете са недопустими, тъй като ищецът излага фактически основания за незаконосъобразност на приетите решения, а не за нищожност на вписването им, а защитата срещу незаконосъобразните решения на търговските дружества не може да бъде реализирана по реда на чл. 29 ЗТР.
Въззивният съд е изложил съображения, че процесните решения на ОС подлежат на вписване и самостоятелен иск за установяване на тяхната нищожност е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като уважаването на такъв иск няма правната последица на чл. 604 ГПК и не би довел до заличаване на вписването, поради което е направен извод за недопустимост на иска по чл. 124 ГПК.
Според решаващия съдебен състав всички наведени от ищеца фактически твърдения за допуснати нарушения при организирането и провеждането на ОС /противоречие на учредителния акт, на повелителни разпоредби на закона, опорочена процедура при свикване и провеждане на ОС, включително липса на кворум за приемане на решенията, нарушаване на правото на сведения/, които ищецът квалифицира като нищожни, представляват оплакване за незаконосъобразни решения, срещу които защитата е по чл. 74 ТЗ, а ако са нарушени членствени права от друг орган, различен от ОС – по чл. 71 ТЗ. Въззивната инстанция е изложила съображения, че исковете по чл. 74 и чл. 71 ТЗ могат да бъдат предявени само от член на дружеството, респективно акционер, но не и от трето лице, какъвто е ищецът поради липса на качеството му на акционер в [фирма]. При наличие на правен интерес трето лице може да се защити само срещу нищожните решения, респективно срещу вписването на решение, когато самото вписване е нищожно, недопустимо или е допуснато вписване на несъществуващо обстоятелство. Недопустимостта на предявените искове е аргументирана с обстоятелството, че изложените от ищеца твърдения сочат на правно основание на искове по чл. 74 ТЗ, тъй като се цели проверка на законосъобразността на вписаните обстоятелства, който ред за защита не принадлежи на ищеца, а не проверка на законосъобразността на вписването им в Търговския регистър.
Изложени са и доводи, че нарушаването на правата на ищеца като член на Надзорния съвет също не може да бъде основание на иск по чл. 29 ЗТР.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал. 1 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивното определение не следва да се допусне до касационно обжалване поради отсъствие на инвокираните от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
Действително частният жалбоподател не е формулирал материалноправния или процесуалноправния въпрос, който според него е от значение за делото и е решен в противоречие с практиката на ВКС и другите съдилища, с въпросително изречение, но в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е направил твърдения, че въпросът за наличието или липсата на правен интерес на член на Надзорния съвет и трето лице да предяви установителен иск за нищожност на решения на Общо събрание на акционерите на акционерно дружество и установяване на несъществуване на вписано обстоятелство на основание чл. 29 ЗТР е решен в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата. Този въпрос не е релевантен за делото, тъй като не е обусловил правните изводи на съда. Съдебният състав на Софийски апелативен съд е приел предявените искове за недопустими не поради липса на правен интерес на ищеца да предяви искове с правно основание чл. 29 ЗТР за установяване нищожност на порочни решения на Общото събрание, а поради това, че изложените от ищеца фактически основания са основания за незаконосъобразност на приетите решения на Общото събрание на акционерите, но не и за нищожност на вписването им, а защитата срещу незаконосъобразните решения на търговските дружества не може да бъде реализирана по реда на чл. 29 ЗТР.
В съответствие с постоянната практика на ВКС въззивният съд е приел, че при наличие на правен интерес трето лице, каквото е ищецът, може да се защити само срещу нищожните решения, респективно срещу вписването на решение, когато самото вписване е нищожно, недопустимо или е допуснато вписване на несъществуващо обстоятелство, но тъй като изложените от ищеца твърдения сочат на правно основание на искове по чл. 74 ТЗ, с които се цели проверка на законосъобразността на вписаните обстоятелства, който ред за защита не принадлежи на ищеца, а не проверка на законосъобразността на вписването им в Търговския регистър, е направил извод за недопустимост на предявените искове.
Доводите за недопустимост на исковете по чл. 29 ЗТР поради това, че нарушаването на правата на ищеца като член на Надзорния съвет не обуславя правен интерес са съобразени с твърдените в исковата молба обстоятелства за нарушение на закона и устава при провеждане на Общото събрание на акционерите на ответното дружество и съобразно трайноустановената съдебна практика правният интерес е преценен с оглед предмета на спора, очертан от обстоятелстваната част и петитума на исковата молба.
Налице е постоянна практика на ВКС, съгласно която искът по чл. 29 ЗТР, чиято правна последица е прилагането на чл. 604 ГПК, е предоставен на страната, която твърди порок на самото вписване като охранително производство или несъществуване на вписано обстоятелство, т. е. на липсващо, невзето решение, което е било вписано в търговския регистър. При твърдения за допуснати нарушения на закона и устава при свикване и провеждане на Общото събрание на акционерите, изразяващи се в пороците, посочени в исковата молба, се касае до незаконосъобразни и отменяеми решения, чиято защита е по реда на чл. 74 ТЗ, но не и до липсващи, нищожни решения по смисъла на чл. 29 ЗТР. Нищожно е липсващото /невзето/ решение на Общото събрание, което е отразено като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, а също така и ако е вписано в търговския регистър. Нищожно е и решението на Общото събрание, което е извън пределите на неговата и на другите органи на ТД компетентност, определена от закона и учредителния акт. Такива твърдения обаче не са изложени в исковата молба.
Позоваването на противоречие с решение № 1476/25.11.2009г. по т. д. № 1498/2009г. на САС, ТО, 5 състав, решение от 16.03.2004г.по в. гр. д. № 379/2003г. на ВТАС, ГО и решение № 31/28.01.2011г. по т. д. № 259/2010г. на ОС Пловдив, ТО, 18 състав е неоснователно, тъй като по релевантния правен въпрос е налице постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002г. по тълк. дело № 1/2002г. на ВКС, ОСГК, която е съобразена от въззивната инстанция.
Въз основа на изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че при липса на твърдените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1495 от 19.07.2012г. по ч. гр. дело № 2373/2012г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.