О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
София, 22.06.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 30.04.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 118 /2009 година
Производството е по чл.307 ГПК, във вр. с чл.303,т.5 ГПК.
Образувано е по молбата на ТД”Р”ЕА. , гр. С. за отмяна на определение № 105 от 11.11.2008 год., постановено по т.д. № 478/2008 год. на ВКС, първо отделение, търговска колегия, с което на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 116/02.06.2008 год., по гр.д. № 185/ 2006 год. на Пловдивския апелативен съд.
Молителят твърди, че с провеждане на закрито съдебно заседание по т.д. № 478/2008 год. на ВКС всъщност е нарушено правото му на участие при разглеждане на делото в касационната инстанция, довело и до отсъствие на реална възможност да защити интересите си.
В тази вр. са наведени доводи за противоконституционно ограничаване правото на публично гледане на делото, гарантирано от чл.121, ал.2 от Конституцията на Република България, както за нарушение на чл.6, ал.1 ЕКПЧОС, според разпореденото от която, правото на достъп до правосъдие включва и право на страната на справедливо и публично гледане на делото от безпристрастен съд. Затова, доколкото сочената разпоредба, по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България, има директно приложение и примат над всички противоречащи и норми от вътрешното право, каквато е и тази на чл.288 ГПК, то съдът е следвало да откаже прилагането на последната.
Ответната по молбата страна – ТД”Е”А. , с. Е., община П. е възразило по допустимостта и, а алтернативно и по основателността и по реда на чл.306, ал.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307 ГПК, намира:
Молбата за отмяна е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.305, т.5 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима.
Определението, постановено от касационната инстанция по реда на чл.288 ГПК не е от категорията съдебни актове, за които законодателят е предвидил извънинстанционен контрол. Освен, че същото не формира сила на пресъдено нещо, тъй като е неотносимо към материалното право, засегнато от правния спор, то не попада и в категорията, преграждащи по-нататъшното развитие на производството определения, по отношение на част от които извънредното производство по чл.303 и сл. ГПК е допустимо, именно с оглед на приравнените с тези на съдебните решения правни последици, произтичащи от същите, защото последното визира единствено достъпът до касационно обжалване, предоставен на дискрецията на касационната инстанция и осъществяван въз основа на изчерпателно изброени от законодателя критерии. Допълнителен аргумент в тази насока се явява и създадената от закона разлика в хипотезите на чл.296, т.1 и т.3 ГПК.
Поради изложеното молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане.
Необходимо е единствено да се посочи, че само по себе си обстоятелството, че при преценка допустимостта на касационната жалба публичността на проведеното по делото съдебно заседание е ограничена по изрична разпоредба на закона- чл.288 ГПК, не обосновава твърдяното несъответствие с чл.121, ал.2 от Конституцията на Република България,тъй като установяването на истината се осигурява и в проведено закритото производството по делата, последното- допустимо по силата на чл.121, ал.3 от Конституцията.
Също така не съществува противоречие и между нормата на чл.288 ГПК с въведените с чл.6, ал.1 от ЕКПЧОС / ДВ бр.80/92 год./ процедурни гаранции за защита правата на страните в процеса, налагащо пряко приложение на последната и несъобразяване с разпореденото от законодателя ограничение на публичността при произнасяне на касационната инстанция относно допускане на касационното обжалване, в каквато насока е твърдението на молителя.
С чл.6, ал.1 ЕКПЧОС се гарантира на страните по един възникнал помежду им спор реално право на достъп до съдилищата за произнасяне по техните „ граждански права и задължения”, но доколкото той оставя на договарящите страни широка дискреция при избора на средствата за постигане на тази цел и резултата, изискван от Конвенцията, то само по себе си ограничаване публичността на производството по допускане на касационно обжалване, чрез провеждане на закрити съдебни заседания не съставлява нарушение на Конвенцията.
В практиката си ЕСПЧ многократно е изтъквал, че Конвенцията не винаги изисква публично разглеждане на делото, независимо от естеството на решаваните въпроси, а напротив- във всеки отделен случай формата на публичност, давана на съдебния акт, съответно на съдебното производство според вътрешното права на държавата –членка следва да се преценява с оглед особеностите на конкретното производство и при отчитане на преследваната от чл.6, ал.1 ЕКПЧОС цел – да се осигури надзор на обществеността над дейността на съдебните органи, с оглед гарантиране на правото на справедлив и лишен от произвол процес – един от основаните принципи, на който демократичното общество е изградено, но която в случая е удовлетворена с публичното обявяване на определението, чиято отмяна се иска. / Вж. в подкрепа на горното решения № 12275/86 год. и № 16598/9 год., както решения от 29.10.91 год., по делата Helmers с. Suede; Jan – Аke Andersson c. Suede и Fejde c.Sued, в които изрично е застъпено становище, че ако делото от първата инстанция е било публично, липсата на такова разглеждане пред въззивната или третата инстанции могат да бъдат оправдани от особеностите на съответното производство./
Следователно доколкото чл.6, ал.1 от Конвенцията не лишава държавата-членка да формулира правен режим на достъп до Касационния съд, вкл. и осигуряващ надлежно администриране на самото производство, то изключения от публичното гледане на делото, в касационната инстанция, съобразно изрично предвидени от закона ограничения, към които несъмнено спада и разглежданото са допустими, независимо, че цитираната разпоредба не предвижда изрично изключение от правото на публично гледане, в зависимост от фазата на производството по делото .
Водим от горното настоящият състав на второ отделение, търговска колегия на ВКС, на осн. чл.307 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане като процесуално недопустима молбата на ТД ”Р” ЕА. , гр. С. за отмяна на определение № 105 от 11.11.2008 год., постановено по т.д. № 478/2008 год. на ВКС, първо отделение, търговска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението да страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: