1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
София, 23.03.2020 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 742 от 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 289/22.01.2020 г. на Ю. П. М., Б. В. Б. и М. В. Г., приподписана от адв. Г. Ц., срещу определение № 65/07.01.2020 г. по в. ч. гр. д. № 306/2019 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, с което е потвърдено определение № 1418 от 05.11.2019 г. по гр.д. № 2225/2019 г. за прекратяване производството по делото на основание чл.130 ГПК –недопустимост на предявения иск по чл. 124 ГПК поради липса на правен интерес.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение с искане за неговата отмяна. Жалбоподателите считат, че съдът неправилно е приел, че между страните не е налице спор за принадлежността на правото на собственост върху процесния недвижим имот. Поддържат, че Община Монтана е коректно посочена от тях като надлежен ответник по установителния иск за собственост, тъй като спорният имот – земеделска земя, е възстановен на наследниците на А. Г. Т., който не е оставил наследници след смъртта си, поради което имотът е станал собственост на [община] на основание чл. 11 ЗН. Считат, че за тях е налице интерес от предявения иск, тъй като претендират, че техният наследодател Т. Ш. е бил осиновен от починалия А. Г. Т., макар такива данни да не се съхраняват в регистрите, поради което кметът на [община] незаконосъобразно е отказал да издаде удостоверение за наследници, от което да е видна твърдяната родствена връзка, а от там – и придобиването на земеделската земя по реда на универсалното наследствено правоприемство.
В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, частните жалбоподатели поддържат наличието на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да формулират правни въпроси. Поддържат, че отказът на кмета да издаде исканото удостоверение за наследници е незаконосъобразен, предвид обстоятелството, че през 2010 г. такова удостоверение е било издадено и настоящите жалбоподатели са фигурирали в него като наследници на починалия А. Г. Т..
Ответникът по частната касационна жалба – Община Монтана не представя отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната касационна жалба е допустима – подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Окръжен съд – Монтана, съставът на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
За да потвърди прекратителното първоинстанционно определение, въззивният съд е констатирал, че производството по гражданско дело № 2225/2019 г. на Районен съд Монтана е образувано по иск на Ю. П. М., Б. В. Б. и М. В. Г. срещу ответника община Монтана с правно основание чл. 124 ГПК, с твърдения от една страна, че процесният недвижим имот е възстановен на наследници на А. Т., с които ищците били в преговори за извършване на доброволна делба, а от друга – че общината е придобила недвижимия имот (земеделска земя) на основание чл. 11 ЗН, тъй като лицето, на което е възстановена не е оставило наследници. Приел е за безспорно по делото, че земеделската земя е възстановена на наследниците на А. Т. с решение на ПК М. № 09/19.05.1998 г. както са посочени в издаденото удостоверение за наследници, както и че същата е предоставена за ползване на трето лице на основание споразумение по чл. 37 ЗСПЗЗ, което внася дължимите суми по особена сметка за чужди средства на съответната областна дирекция „Земеделие“. Счел е, че видно от постъпилия по делото отговор на исковата молба, както и от събраните доказателства, липсват данни ответникът Община – Монтана да предявява каквито и да е било собственически претенции спрямо процесния недвижим имот. С оглед на това е приел, че за ищците не съществува правен интерес от предявяване на установителния иск за собственост спрямо така заявения ответник, а липсата на правен интерес, в качеството му на абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, налага прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск. На последно място е посочил, че отказът на кмета на [населено място], общ. М., да издаде удостоверение за наследници на ищците в качеството им на преки наследници на осиновен син на починалия А. Т., представлява индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване по реда на АПК.
Настоящият състав на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Липсата на формулирани от частните жалбоподатели правни въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както и невъзможността такива да бъдат изведени, само по себе си е основание атакуваното определение да не бъде допуснато до касационно обжалване. Всички аргументи и доводи, наведени от жалбоподателите, по същество се свеждат до твърдения за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и, като такива, биха подлежали на преценка от касационната инстанция, само в случай, че атакуваното определение бъде допуснато до обжалване, но не могат да бъдат взети предвид в производството по чл. 288 ГПК.
В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 65/07.01.2020 г. по в. ч. гр. д. № 306/2019 г. по описа на Окръжен съд – Монтана.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: