О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
София, 24.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 21.03.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №893/2014 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№13128/21.12.2013г.,подадена от Й. С. И. и С. А. Б.-И.,чрез пълномощника им адвокат Ю. С. С.,против решение №587/13.11.2013г. на Плевенски окръжен съд,втори въззивен състав,постановено по в.гр.д.№827/2013г. по описа на същия съд,с което се отменя решение №831/13.05.2013г. по гр.д.№7272/2012г. по описа на Плевенски районен съд в частта,с която е отхвърлен искът по чл.59 от ЗЗД за сумата от 399,22 лева за периода от 01.08.2012г. до 17.12.2012г.,както и в частта за разноските и вместо него е постановено:осъжда на основание чл.59,ал.1 ЗЗД [фирма],гр.П.,да заплати на Й. С. И. и С. А. Б.-И.,сумата от 399,22 лева,представляваща обезщетение за лишаване от ползването на 45,50 кв.м от описания в решението поземлен имот,за периода от 01.08.2012г. до 17.12.2012г.,присъжда разноски по делото и потвърждава решението в останалата му обжалвана част,с която се отхвърля предявения иск от Й. С. И. и С. А. Б.-И. против ЕТ”РЕТРОКРИС-К. И. Н.”гр.П.,с правно основание член 108 от ЗС.
С решаващите си мотиви,въззивният съд,по отношение на заявената от ищците,настоящи касатори,ревандикационна претенция,е приел,че първоинстанционния съд правилно е анализирал събраните по делото доказателства и е установил фактическата обстановка,касаеща тази претенция,поради което не намира за необходимо да ги преповтаря,като на основание член 272 ГПК препраща към нея.Съобразно мотивите,към които се препраща, е прието за безспорно установено по делото, правото на собственост на ищците върху процесния имот,придобит по силата на покупко-продажба,обективирана с нот.акт №22/28.06.2012г.,както и че безспорно на 22.07.2012г. ОП”ЖИЛФОНД”, като праводател и [фирма] ,сключили договор за отстъпено право на построяване на преместваемо съоръжение върху процесния имот-павилион за услуги върху площ от 45,50 кв.м при определен от Общинския съвет П. месечен наем,като за установяване на ползваната площ е била допусната и приета допълнителна съдебно-техническа експертиза,отразила и дължимия месечен наем за процесния период.Наред с това,в тези свои мотиви,първоинстанционният съд е посочил,че не спори за това,че ответникът е бил уведомен от праводателя си, че прекратява сключения между страните договор,като от показанията на разпитаните свидетели С. П. и И. А.,които съдействали за премахването на обекта на ответника и изнасянето от процесния имот,се установява,че към момента на първото заседание по делото, имотът е бил освободен от едноличния търговец.Въззивният съд е посочил,че установената фактическа обстановка е правилно преценена от първоинстанционния съд,като в резултат на собствения си анализ и преценка на събраните по делото доказателства,е стигнал до извода,че не е налице едната от двете задължителни предпоставки за уважаване на ревандикационния иск,изискващи кумулативност на същите,а именно ответникът не владее имота,към момента на приключване на устните състезания в производството пред първоинстанционния съд,поради което правилно е бил отхвърлен предявеният иск с правно основание член 108 от ЗС.
В изложението си,приложено към касационната жалба касаторите заявяват,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване съгласно член 280,ал.1,т.1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма],гр.П.,счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
Касаторите твърдят,че съдът, с въззивното решение е разрешил, в противоречие със задължителната практика на ВКС,материалноправни и процесуалноправни въпроси /цитирам/:
„1.Задължен ли е въззивният съд да изготви собствени мотиви в решението си и може ли да препрати изцяло към мотивите на първоинстанционния съд,когато те са непълни?”
като посочва и прилага решения на ВКС,постановени по реда на член 290 от ГПК,които представляват задължителна практика на ВКС,според която се приема,че при наличие на хипотезата на член 272 ГПК,възможността на въззивния съд да препрати към мотивите на първоинстанционния съд,се използва при съвпадение на фактически и правни изводи,а не само от крайния резултат от решаващата дейност,т.е тя е еднаква по обем и при двете инстанции,тъй като не са посочени нови факти и нови доказателства пред въззивния съд.Но в такъв случай въззивният съд излага и собствени мотиви по спора.
С оглед цитираното по-горе ,във връзка с изложените от съда мотиви по претенцията по член 108 от ЗС,касационният съд намира,че в тази му част обжалваното въззивното решение,по така разрешения правен въпрос,не е в противоречие,а напротив в съответствие с възприетото в приложената от касатора практика.Това е така, защото при потвърждаване на решението в тази му част,въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд,съгласно член 272 ГПК,относно установената фактическа обстановка и анализа на доказателства по делото от страна на първоинстанционния съд,и след самостоятелната им преценка ,е изложил и свои мотиви за правилността на изводите на първоинстанционния съд в тази връзка.
В точка втора на изложението си,касаторите формулират следния правен въпрос/цитирам/:
„2.Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички предпоставки на иска по член 108 от ЗС?”,
като се позовават и прилагат Решение №126/09.02.2010г. по гр.д.№4975/2008г. по описа на ВКС,ІІІго,постановено по реда на член 290 от ГПК,където е възприето, че непроизнасянето по първата предпоставка на ревандикацонния иск-за собствеността на процесния имот,е в противоречие с установената практика на ВКС,установяваща задължението на въззивния съд да изгради фактически изводи на всички релеванти на спора обстоятелства и се обсъдят всички направени доводи за принадлежността на правото на собственост.
Така поставения въпрос е неотносим към приетото за безспорно установено по делото,а именно,че ищците,настоящи касатори, са собственици на процесния имот по силата на нотариален акт за покупко- продажба №22/2012г.,както е посочено по-горе в решаващите мотиви на съда,а също и с отговора на исковата молба,депозиран от ответника ЕТ,който не оспорва правото на собственост на ищците/виж л.34 от делото пред РС Плевен/.
В следващата точка трета от изложението си,касаторите посочват като правен въпрос-неправилна квалификация по иска по член 109 от ЗС,позовавайки се на практика на ВКС.Този въпрос отново е неотносим към приетото с постановеното въззивно решение,тъй като както въззивният съд е посочил в мотивите си,че липсва произнасяне в първоинстанционното решение по предявен иск, с правно основание член 109 от ЗС, и е извън компетенцията му да се произнася по такъв иск,като жалбоподателите следва да поискат от първоинстанционния съд,постановил обжалваното решение,да го допълни по реда на член 250 от ГПК.
Ето защо,касационният съд счита,че не са налице твърдяните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,в частта ,с която се потвърждава решението на първоинстанционния съд.
По отношение на частта от касационната жалба,която има за предмет частта от въззивното решение,с която е уважена претенцията по член 59 от ЗЗД,представляваща обезщетение за ползване на процесния имот,заявена с исковата молба в размер на 1432 лева,същата следва да се остави без разглеждане,тъй като цената на така заявената претенция е под 5000 лева.Съгласно предвиденото в член 280,ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева за граждански дела,както е в настоящия случай,поради което в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане и се прекрати производството по делото.
На ответника по касационната жалба [фирма],представляван от К. И. Н. ,със седалище и адрес на управление:гр.П.,жк”С.”,[жилищен адрес]на основание член 78,ал.3 ГПК следва да се присъдят направените за настоящата касационна инстанция разноски в размер на 150 лева,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат,съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № 00004236/06.02.2014г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх.№13128/21.12.2013г.,подадена от Й. С. И. и С. А. Б.-И. против решение №587/13.11.2013г. на Плевенски окръжен съд,втори въззивен граждански състав,постановено по гр.д.№827/2013г. по описа на същия съд в частта му,с която е отменено решение №831/13.05.2013г. на РС-Плевен,постановено по гр.д.№7272/2012г. по описа на същия съд в частта с която е отхвърлен искът по член 59 от ЗЗД за сумата от 399,22 лева за периода от 01.08.2012г. до 17.12.2012г. и вместо него е постановено:осъжда на основание член 59,ал.1 ЗЗД [фирма],гр.П. да заплати на Й. С. И. и С. А. Б.-И.,и двамата от [населено място],сумата от 399,22 лева,представляваща обезщетение за лишаване от ползването на 45,50 кв.м от Поземлен имот с идентификатор:56722.656.614 по кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени със Заповед №РД 1856/18.09.2007г. на Изпълнителния Директор на АГКК и последно изменение със Заповед №КД 1415-155/11.05.2012г. на Началника на СГГК-П.,с адрес на имота:гр.П.,жк”С.”,целият с площ от 636 кв.м.,при описани в решението съседи на имота,за периода от 01.08.2012г. до 17.12.2012г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази му част подлежи на касационно обжалване пред друг състав на ВКС,в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №587/13.11.2013г. на Плевенски окръжен съд,втори въззивен граждански състав,постановено по в.гр.д.№827/2013г. по описа на същия съд,в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Й. С. И. и С. А. Б.-И.,и двамата от [населено място] да заплатят на [фирма],представляван от К. И. Н.,гр.П.,сумата от 150 лева/сто и петдесет лева/разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази му част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: