О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
София, 25.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 332 /2009 година
Производството е по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, във вр. с чл.274, ал.3,т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на „Р” ЕА. , гр. С. против въззивно определение на Варненския окръжен съд № 457 от 10.02.2009 год. по ч.гр.д. № 120/2009 год., с което е оставена без уважение частната жалба на настоящия частен жалбоподател срещу постановен от съдия по вписванията при ВРС- Ц. Н. , отказ, съдържащ се в определение от 09.01.2009 год. по молба с вх. № 108/ 09. 01.2009 год.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на материалния закон- чл.107 ЗЗД ,във вр. с чл.20 ЗЗД и чл.17,б.”д” ПВ, поради което и на осн. чл.281,т.3 ГПК се иска отмяната му.
В депозирано към същата изложение по чл.284, ал. 3,т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК жалбоподателят е обосновал касационно обжалване по приложно поле с наличие на хипотезата на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК, позовавайки се съществуващо противоречие между изразеното в обжалвания съдебен разбиране за правната характеристика на предприето страни по банков кредит реструктуриране или предоговаряне на дълга и даденото в решение № 789 от 22.04.2002 год. по гр.д. № 2292 / 2001 год. на V-то г.о. на ВКС в тази вр. разрешение.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК провери данните по делото, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна в процеса, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
От обстоятелството, че обжалваният съдебен акт е от категорията определения, за които законодателят е предвидил факултативно касационно обжалване, следва, че по силата на разпореденото от чл.274, ал.3 ГПК препращане към чл.280, ал.1 ГПК, задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е наличието на дадено от въззивния съд разрешение на конкретен въпрос на материалното и/ или процесуално право, който да е обусловил крайния правен резултат по делото и по отношение на който да е налице някой от критериите за селекция, въведени с т.1-3 на чл.280, ал.1ГПК.
В случая частният жалбоподател, след дадените му от съда конкретни указания в тази насока, е депозирал изложение на основанията за допускане на частно касационно обжалване, но в съдържанието на същото отново е възпроизвел съдържащите се и в обстоятелствената част на частната му жалба оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно определение, като бланкетно се е позовал на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, без обаче да формулира онзи специфичен за делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите мотиви на въззивния съд- главна предпоставка за допускане на искания касационен контрол.
Или, доколкото по силата на чл.284, ал.3,т.1 ГПК законодателят е възложил в изключителна тежест на жалбоподателя да обоснове касационно обжалване по приложно поле, то отсъствието на един от елементите от фактическия състав на чл.280, ал.1 ГПК в случая е достатъчно, за да се откаже допускане на частното касационно обжалване.
От своя страна обстоятелството, че преценката за предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и обусловената от тях допустимост на осъществявания от ВКС касационен контрол предхожда произнасянето на касационната инстанция по правилността на обжалвания съдебен акт и основателността въведените основания за отмяна, изключва наличието на процесуална възможност последните да бъдат обсъдени по същество в настоящето производство.
Що се касае до позоваването на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, то следва да се има предвид, че решенията на отделни състави на ВКС, постановени при действието на ГПК/ отм./ не се включват в практиката, визирана в посочения селективен критерий – допълнителна предпоставка за допускане на касационното обжалване. Последната е само тази практика на ВКС създавана в изпълнение правомощията му по чл.124 от Конституцията на Република България, т.е.- ППВС, ТР на ОСГК на ВС, ТР на ОС ГК и ТК на ВКС, както и решенията, постановени по реда на чл.290 ГПК, към нито едно от които цитирания в частната жалба и приложен към нея съдебен акт на касационната инстанция несъмнено не попада.
Отделен в тази вр. остава и въпросът, че даденото в последния разрешение във вр. с приложението на чл.107 ЗЗД напълно съвпада и с приетото от ВОС в процесното определение разбиране за изискуемите се от закона предпоставки за новация и правната природа на реструктуриране / предоговаряне / на съществуващ дълг .
Що се касае до правилността на изразеното разбиране и обосноваността на обжалваното определение, то по изложените вече съображенията не би могла да се обсъжда.
Водим от горното и на осн. чл.278, ал.1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Варненския окръжен съд № 457 от 10.02.2009 год. по ч.гр.д. № 120/2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: