2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
София, 25.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 208/2010 година
Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Г. Б. от[населено място] чрез адв. Бойка З. срещу разпореждане от 06.01.2010 г. по ч.гр.д. 729/2009 г. на К. окръжен съд, с което е върната частна касационна жалба против определение от 23.11.2009 г. по посоченото дело поради неотстраняване на допуснати нередовности в нея.
В частната си жалба жалбоподателят твърди, че атакуваният акт е неправилен и моли да бъде отменен.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т.1, 2 и 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. ВКС не е задължен да го изведе от изложението на касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира.
ВКС намира, че К. окръжен съд правилно и законосъобразно е върнал частната касационна жалба. Тъй като с атакуваното определение въззивният съд е оставил в сила съдебен акт на К. районен съд, с който последният е прекратил производството по делото, то обжалването на определението на К. окръжен съд е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Жалбоподателят е следвало да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е обусловил изхода в правния спор и да е в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. За допуснатите нередовности – липса на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, както и за внасяне на дължимата държавна такса страната, чрез процесуалния си представител, е била уведомена на 16.12.2009 г. В законния срок е постъпила молба с приложена вносна бележка за платена държавна такса по жалбата, като не е представено изложение за допускане на касационно обжалване. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е основание за недопускане на касационно обжалване.
Ето защо следва да се приеме, че атакуваното разпореждане на К. окръжен съд е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 06.01.2010 г. по ч.гр.д. № 729/2009 г. на К. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: