1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
гр.София, 26.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 107/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е частна жалба на М. В. Р. срещу определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., № 426 от 15.11.2016 г. по ч.гр.д.№ 4632/ 2016 г., с което е оставена без разглеждане подадената от нея частна касационната жалба срещу определение на Великотърновски апелативен съд от 02.09.2016 г. по ч.гр.д.№ 416/ 2016 г., с което е потвърдено определение на Великотърновски окръжен съд от 12.07.2016 г. по гр.д.№ 584/ 2016 г. Преграждащото определение на ВКС е мотивирано със съображения, че определението на апелативен съд, постановено на основание чл.274 ал.2 изр.1 пр.2 ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.
Жалбоподателката поддържа, че разпоредбата на чл.274 ал.2 ГПК не ограничава възможността постановените от апелативен съд определения да се обжалват пред Върховния касационен съд. Според нея съгласно чл.274 ал.3 т.2 ГПК преграждащите определения на апелативен съд подлежат на касационно обжалване. Моли обжалваното определение да бъде отменено изцяло.
Ответната по частната жалба страна – И. К. – не взема становище.
Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Гр.д.№ 584/ 2016 г. е образувано пред Великотърновски окръжен съд по въззивна жалба на М. В. Р. и П. В. М. срещу решение на Плевенски районен съд по гр.д.№ 1560/ 2015 г., с което са отхвърлени предявените от тях осъдителни искове против И. К.. Исковете на М. Р. са квалифицирани по чл.74 ЗЧСИ вр. чл.45 ЗЗД и са за сумата 522 лв – обезщетение за имуществени вреди от неразпределяне на внесен от Т. И. задатък като наддавач на публична продан и за сумата 1 021 лв – обезщетение за имуществени вреди от неразпределяне на внесен от Ф. А. задатък като наддавач на публична продан. Великотърновски окръжен съд е приел жалбата на М. Р. за недопустима и с определение от 12.07.2016 г. е оставил същата без разглеждане. Актът е обжалван от М. Р. и е потвърден с определение на Великотърновски апелативен съд от 02.09.2016 г. по ч.гр.д.№ 416/ 2016 г. Подадената от М. Р. частна касационна жалба срещу определението на апелативния съд е счетена за недопустима от състав на Върховния касационен съд и производството по нея е прекратено с обжалваното в настоящето производство определение.
Определението на другия състав на ВКС следва да бъде прието за правилно като краен резултат. Настоящият състав не счита за изключено касационното обжалване на определението на апелативен съд, постановено на основание чл.274 ал.2 изр.1 пр.2 ГПК. Ограниченията на достъпа до касационен контрол върху определенията са уредени в чл.274 ал.4 ГПК, а не в чл. 274 ал.2 ГПК и не могат да се обосновават разширително. Определението на Великотърновски апелативен съд обаче попада в кръга актове, които чл.274 ал.4 ГПК визира. Според посочената разпоредба, не подлежат на касационно обжалване въззивните определения, оставящи без уважение частни жалби срещу първоинстанционни преграждащи определения, по които решенията не подлежат на касационен контрол.
Съгласно чл.280 ал.2 т.1 ГПК, решенията по въззивни граждански дела, постановени по искове с цена до 5 000 лв, не подлежат на касационно обжалване. Цената на предявените искове, с които се търси защита на парични вземания, се определя от търсената сума, съгласно чл.69 ал.1 т.1 ГПК. В случая М. Р. е предявила два иска, по които търсената сума е 522 лв и 1 021 лв. Всеки от обективно съединените искове е с цена под 5 000 лв и поради това за въззивното решение по тях възможността за касационно обжалване е изключена. Доколкото чл.274 ал.4 ГПК не допуска касационен контрол и на преграждащите определения, постановени по дела, по които решенията са изключени от този контрол, то подадената частна касационна жалба се явява недопустима. До същия краен резултат стига обжалваното определение на друг състав на Върховния касационен съд, поради което подадената срещу него частна жалба не следва да бъде уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., № 426 от 15.11.2016 г. по ч.гр.д.№ 4632/ 2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: