О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№54
София, 26.03.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 1027 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 138852 от 19.10.2017 г. на В. Д. Л., подадена чрез адв. С. Х. против определение № 23683 от 18.09.2017 г. по ч.гр.д. № 7643 г. по описа за 2017 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение по гр.д. № 61614 по описа за 2015 г. на Софийски районен съд, постановено в открито съдебно заседание на 20.04.2017 г., с което е не е приета за разглеждане претенцията ? по сметки – съделителят Ф. И. К. да бъде осъден да ? заплати парична сума, представляваща половината от стойността на апартамент, който не е предмет на производството по съдебна делба, а е придобит след развода със средства, за които Л. твърди да са събрани и спестени преди прекратяване на брачното правоотношение.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по жалбата – Ф. И. К., подаден чрез адв. П. К., в който е изразено становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество обжалваното определение е правилно и законосъобразно.
Частна касационна жалба е подадена е от легитимирана страна с правен интерес да обжалва постановеното въззивно определение, в срока по чл.275, ал.1 вр. чл.62, ал.2 ГПК, обжалваното определение попада в предметния обхват на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, доколкото прегражда възможността на съделителката да предяви искане по чл.346 ГПК относно конкретна претенция в делбения процес, поради което жалбата е процесуално допустима. Подадена е на 19.10.2017 г. преди влизане в сила на измененията на ГПК, предвидени със ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г. и на основание § 74 подлежи на разглеждане по досегашния ред.
Атакуваното определение е постановено по частна жалба на съделителка срещу първоинстанционното определение, с което Софийски районен съд във фазата на извършването на делбата е отказал да приеме за разглеждане претенция по сметки с правно основание чл. 346 ГПК. Искането на В. Д. Л. е обусловено с твърденията ?, че по време на брака им бившият ? съпруг Ф. И. К. събрал и спестил парични средства, които непосредствено след влизането в сила на решението за прекратяване на брака му послужили, за да придобие недвижим имот – апартамент в [населено място]. Този имот не е предмет на производството по делба. Предишните инстанции са отрекли възможността претенцията за заплащане на половината от продажната цена да бъде разгледана в делбения процес, тъй като имотът, по повод на който е възникнало вземането не е предмет на делбата.
Не е налице основание за допускане на касационна проверка на атакуваното въззивно определение. Основният предмет на производството по съдебна е делба е прекратяването на съществуващата съсобственост, поради което съделителите могат да предявяват искания само за такива сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата. Като е констатирал, че претенцията, която е заявила съделителката В. Д. Л., се отнася до недвижим имот извън обхвата на настоящото производство по чл.344 ГПК, въззивният съд е постановил обжалваното определение. Изводът му е съобразен с незагубилите силата си указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т.4, б. „а“ ППВС № 7/1973 г. Формулираните от жалбоподателката въпроси „Допустимо ли е да се допусне до съвместно разглеждане иск с правно основание чл. 346 ГПК – иск по сметки – във втората фаза на делбения процес, когато се установи, че след влязлото в сила бракоразводно решение, единият от бившите съпрузи трансформира парични средства, които са придобити по време на брака, в други движимо или недвижимо имущество?“ и „Какви биха могли да бъдат процесуалните предпоставки и необходимите и относими доказателства в делбено производство, единият бивш съпруг да може да докаже, че парични средства, придобити по време на брака, са трансформирани в друго движимо или недвижимо имущество от другия бивш съпруг, след влизане в сила на браковоразводното решение и припадащата се част от тези средства подлежат на репарация в полза на бившия съпруг, на чието име не са били спестявани тези средства“ въобще не са били предмет на разрешаване от въззивния съд. Нещо повече самата жалбоподателка се оплаква, че с атакуваното определение не е търсен и даден отговор на поставените въпроси. Съгласно т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му, същият трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Пред касационната инстанция не могат да бъдат поставяни общотеоретични, абстрактни и хипотетични питания, а се повдига правен въпрос, обусловил решаващата воля, обективирана в конкретен съдебен акт, който се обжалва. Липсата на въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение – чл.280, ал.1 ГПК, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки за това.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 23683 от 18.09.2017 г. по ч.гр.д. № 7643 по описа за 2017 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ