О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№54
[населено място], 29.01.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на втори декември , през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2391 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на всяка от страните против решение № 45 / 15.02.2013 год. по т.д. № 673 / 2012 год. на Варненски апелативен съд, както следва :
Касаторът – ищец [фирма] оспорва въззивното решение в частта,в която със същото е частично потвърдено първоинстанционното решение № 17 / 17.08.2012 год. по т.д.№ 166 / 2011 год. на Силистренски окръжен съд , за отхвърляне предявения от същото дружество против [фирма] иск с правно основание чл.422 ГПК , за сумата над 71 620,54 лева и до претендираната 138 700 лева .Твърди, че въззивното решение е неправилно , като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 180 вр. с чл.154 ал.1 ГПК, по отношение опровергаване съдържанието на частен диспозитивен документ , оспорен в процеса, както и чл.235 ал.2 ГПК – предвид изграждане на изводи не в съответствие с установеното от фактическа страна , в противоречие с материалния закон – чл. 365 ал.2 ЗЗД , досежно правните последици на сключеното споразумение , сочено от ищеца като причина за съставяне на менителничния ефект , както и като необосновано , с оглед изграждане на правни изводи въз основа на несъответни на съдържанието на доказателствата фактически констатации / превратно интерпретиране на факти / .
Касаторът – ответник [фирма] оспорва въззивното решение в частта, в която със същото е отменено частично първоинстанционното и е уважен предявеният от [фирма] иск по чл.422 ГПК , за установяване вземане на ищеца към ответника в размер на 71 620,54 лева , на основание запис на заповед . Твърди неправилност поради допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуални правила – изграждане на правни изводи въз основа на неприети по делото доказателства . Счита, че съдът не е имал основание да се произнесе по размер,различен от предявения в заповедното производство – 138 700 лева , съответно и за който има издаден изпълнителен лист в полза на кредитора – ищец .
Всяка от страните оспорва касационната жалба на противната страна .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим съдебен акт .
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Производството е образувано по иск с правно основание чл.422 ГПК на [фирма] против [фирма] за установяване вземане на ищеца от ответника в размер на 138 700 лева, на основание запис на заповед от 30.04.2009 год. за същата сума , за която в качеството на кредитор [фирма] се е снабдило със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в производство по чл. 417 т.9 ГПК. Самият ищец заявява , че записът на заповед е издаден в обезпечение на вземания на ищеца към ответника , признати в споразумение от 30.04.2009 год. , в общ размер от 128 373,28 лв., договорени за издължаване със срок , като изрично е включена и обезпечителната функция на издаден от длъжника за същите / главница и лихви до крайния срок за издължаване според споразумението – в непълен размер – обуславящи и разминаването между признатия в споразумението размер на главниците и размера по менителничния ефект / запис на заповед. Ответникът е оспорил датата на сключване на споразумението ,с твърдението че е сключено последващо , към момент , към който лицето В.В. не е било управител на [фирма] / т.е. след 28.05.2009 год./ , поради което не е могъл да задължи валидно дружеството – ответник.Паралелно се позовава на изключване последиците на чл. 301 ТЗ и необвързаност със същото, като твърди, че веднага след узнаване за споразумението / 10.05.2011 год./, с нотариална покана от 20.05.2011 год. се е противопоставило на сключването му . За несъставянето на споразумението на посочената дата 30.04.2009 год. , ответникът се е позовал на непредаването на такова споразумение с цялостната счетоводна документация , съгласно двустранно изготвен между В.В. и [фирма] приемо-предавателен протокол , датиран от 30.06.2009 год., подписан на 17.07.2009 год., както и на последващо сключено с ищеца споразумение от 10.01.2011 год., с участието и на трети лица. Ответникът счита, че с договореното в т.2.4 от същото са окончателно уредени търговските взаимоотношения между страните по спора , с изрично признание на ищеца , че няма други имуществени претенции , вкл. произтичащи от сключени търговски сделки , към ответното дружество . Ищецът е оспорил действието на споразумението в неизпълнената му част – т.2.3 и т.2.4 , предвид включено в него изрично условие за прекратяване за в бъдеще при неосъществяване на договореното , със съдържанието и в предвидената последователност на поетите задължения . Алтернативно се позовава на частичното му разваляне , вкл. досежно отказа от право ищецът да претендира от ответника вземания / т.2.4 / ,с волеизявления на всички участвали в сключването му страни, осъществено в хода на самото съдебно производство .
Процесното споразумение от 30.04.2009 год. , сочено от ищеца като каузална причина за издаването на записа на заповед , по същество съдържа признание на представляващия ответника към 30.04.2009 год. управител , за дължими от [фирма] на [фирма] , като надвнесени – по изброени фактури – суми за доставка , както и дължими , поради авансово заплащане , без извършена , при отпаднал интерес от последващо осъществяване, доставка – също по изрично посочени фактури, в общ размер от 128 373,28 лева . Страните са постигнали съгласие , дължимите съгласно т.1 суми да бъдат разплатени в срок до 30.06.2009 год. ,след което да бъдат издадени кредитни известия по фактурите за подлежащите на възстановяване авансови плащания . Изрично е договорено, че за сумите по споразумението длъжникът издава запис на заповед в полза на кредитора ,с падеж 30.06.2009 год. . Споразумението не е оспорено за автентичност на подписите на страните .
За да постанови решението си , въззивният съд е приел, че споразумението от 10.01.2011 год. не материализира насрещни права и задължения между страните и като такова не може да бъде разваляно, но изрично уговорената в него последица за прекратяване за в бъдеще при неизпълнение на която и да било част от същото / договореното в т.2.3 / , със съдържанието и в изрично предвидената поредност на задълженията, изключва действието на последващите клаузи – в случая на т.2.4 – клаузата , съдържаща отказ на ищеца от претендиране вземания към ответника / със смисъла на опрощаване задължения на ответното дружество / .
Въззивният съд е приел, че с оглед освобождаването на В.В. като управител към 28.05.2009 год. и невключване на споразумението от 30.04.2009 год. в предадените от В.В. на [фирма] документи / преждепосочения протокол от 17.07.2009 год. / , а също и с оглед неотразяването му счетоводно , следва да се приеме за оспорено , в смисъл на опровергано , с оглед частния диспозитивен характер на документа , съдържанието му . Пестеливите мотиви на съда не сочат обстоятелствено дали се касае за приета симулативност на изявлението или с оглед твърдението за признаване от управителя несъществуващи задължения на [фирма] – за съзнателно признаване на невярно обстоятелство / размер на дължимото / , който случай , и без симулативност на изявлението, теорията също квалифицира като опровергаване на съдържание . Предвид изричното позоваване на съдържанието на счетоводните записвания, респ. на заключението на съдебно – икономическата експертиза , следва да се приеме, че съдът е визирал именно второто – опровергано съдържание относно признаването на несъществуващи задължения , в посочения в споразумението размер. Макар непрецизно да е посочил изводите на счетоводната експертиза като последица , а не основание за възприемане опровергаване съдържанието в преждепосочения смисъл, видно от изричното позоваване на несъответни на включените в споразумението счетоводни записвания , същите са ползвани именно като доказателствено средство за действителния размер на дължимото между страните . Затова и искът е приет за основателен само до размера на потвърдено от счетоводната експертиза осчетоводено дължимо от ответника към ищеца .
В обосноваване на допустимостта на касационната жалба, касаторът [фирма] поставя следните два въпроса : 1 / При оспорване на диспозитивен частен документ , от подписала документа страна , оспорване на съдържанието му / верността на датата / , по смисъла на чл.180 ГПК / цитирана от съда норма / следва ли да се проведе въз основа на пълно и главно доказване или е достатъчно позоваване на предположения и отрицателни факти с косвено значение / пояснени като такива – освобождаването на управителя В. след 28.05.2009 год. , невключване споразумението от 30.04.2009 год. в предадените от същия на [фирма] документи и счетоводното неотразяване / и 2 / Липсата на счетоводно отразяване на пълния размер на задължението по споразумението от 30.04.2009 год. води ли до опровергаване съдържанието и / или валидността на същото ? .
Първият от поставените въпроси е обоснован в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , с позоваване на реш.№ 174 / 29.04.2011 год. по гр.д.№ 640 / 2010 год. на ІV г.о. ВКС и решение № 249 / 12.11.2012 год. по гр.д.№ 270 / 2012 год. на ІІ г.о. ВКС . Вторият от поставените въпроси е обоснован в хипотезите на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК / с преждепосоченото решение № 174 / 29.04.2011 год. / и на чл.280 ал.1 т.2 ГПК / с решение № 975 от 01.11.2005 год. по гр.д.№ 225 / 2005 год. на ІІ т.о. на ВКС / .
Първият въпрос не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК вр. т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Видно от мотивите на въззивното решение , коментирани от настоящия състав по-горе, съдът е съобразявал опровергаване съдържанието на споразумението от 30.04.2009 год. с оглед волеизявлението на управителя на [фирма] относно съществуващи / респ. счетоводно установени като несъществуващи в пълния им посочен размер / задължения на [фирма] към [фирма] , с посочената в споразумението характеристика – надвнесени суми по фактури , авансово внесени и дължими поради нереализация на доставката суми по други фактури . Оспорване верността на датата не би имала самостоятелно отношение и последици към съдържанието на признанието и единствено би навела на извод за сключването на споразумението от лице без представителна власт за дружеството , каквито съображения, вкл. произнасяне по правни последици по смисъла на чл.301 ТЗ ,в съответствие с възражението на ответника, мотивите не съдържат . Ответникът ,обаче, паралелно е възразил, че освен датирано на несъответна на сключването му дата, споразумението съдържа признание за несъществуващи задължения, в който смисъл и като оспорено от подписалата го страна , съдът е кредитирал ангажираната от същата съдебно-счетоводна експертиза за действително дължими разплащания . В този смисъл , по така поставения от касатора въпрос – обема на доказването при оспорване дата на частен диспозитивен документ от подписалата го страна , въззивния съд не се е произнесъл . Спрямо опровергаване съдържанието му в частта относно удостоверените в споразумението вземания на ищеца към ответника , счетоводните записвания , респ. съдебно – счетоводната експертиза основана на същите, нямат характер на косвено доказателство .Неясна по начало е формулировката на въпроса досежно „ предположението „ като доказателствено средство . Мотивите на въззивното решение не се позовават на предположение за конкретен факт. Дори да би бил покрит общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК , то цитираните две решения не обосновават допълнителния такъв . Решенията постановени по реда на чл.290 ГПК съставляват задължителна , по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК практика само по отговора на конкретния , поставен за допускане на касационното обжалване, правен въпрос, не и в мотивите си по съществото на спора, части от които касаторът визира .
Вторият от поставените въпроси също не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , тъй като въззивният съд е ценил действително съществуващите счетоводни записвания на първични счетоводни документи , а не счетоводно отразяване на самото споразумение, каквото изрично е отрекъл. Следователно от самата липса на счетоводното му отразяване не е пряко и единствено извлечено опроверганото му съдържание досежно размера на същестуващи задължения на ответника към ищеца , въпреки известната непрецизност на изложението , вероятно объркваща касатора . Дори да би бил покрит общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК и тук важи преждеспоменатото относно кредитирането на решенията постановени по чл. 290 ГПК – в частта им съдържаща отговор на правен въпрос, идентичен с поставения от касатора за допускане на касационното обжалване, каквато идентичност липсва в цитираното решение № 174 / 29.04.2011 год./. Липсва необходимия обективен идентитет, в относимите към формирането на правни изводи по идентичен правен въпрос факти ,в тук атакуваното въззивно решение и посоченото в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК реш. № 975 от 01.11.2005 год. по гр.д. № 225 / 2005 год. на ІІ т.о. на ВКС / счетоводно отчитане на инвестиция , по сключен договор за приватизационна покупко-продажба , в изпълнение специфично за същия , поето от купувача задължение за инвестиции в приватизираното предприятие , към година , различна от действително доказаната година на реално инвестиране / .
В обосноваване допустимостта на касационното обжалване касаторът [фирма] формулира следните три въпроса : 1 / Може ли съдебното решение да бъде обосновано с изводи за обстоятелства , въз основа неприети доказателства по делото ? / визират се представените във въззивна инстанция, неприети по делото , доказателства за изпълнение задължението по т.2.2 от споразумението от 10.01.2011 год. / ; 2 / Допустимо ли е в производството по чл.422 ГПК съдът да се произнесе по цена на иска, различна от размера на вземането, за което в заповедното производство е издаден изпълнителен лист ? и 3 / В този случай , не се ли касае за признаване на друго, различно от заявеното в заповедното производство вземане и не снабдява ли кредитора с втори изпълнителен лист за същото вземане ?.
Първият от поставените въпроси е обоснован в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , с решения , постановени по реда на чл.290 ГПК : реш.№ 92 / 22.02.2011 год. по гр.д.№ 1863 / 2010 год. на ІV г.о. ВКС , реш.№ 127 / 05.04.2011 год. по гр.д.№ 1321 / 2009 год. на ІV г.о. на ВКС , реш.№ 554 / 08.02.2012 год. по гр.д.№ 1163 / 2010 год. на ІV г.о. на ВКС. Вторият от поставените въпроси е обоснован в същата хипотеза , с реш.№ 125 / 14.10.2011 год. по т.д.№ 577 / 2010 год. на І т.о. и реш.№ 171 / 24.04.2012 год. по гр.д.№ 801 / 2011 год. на ІV г.о. на ВКС . Третият от въпросите е обоснован в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК с решение № 102 / 09.07.2010 год. по т.д.№ 767 / 2009 год. на І т.о. на ВКС .
Първият от поставените въпроси не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК , а относим към основанията по чл. 281 т.3 ГПК – за неправилност на въззивното решение, поради процесуално нарушение , което при това не се явява съществено , тъй като не касае релевантното според съда съдържание на споразумението от 10.01.2011 год. – т.2.4 вр. с т.2.3. Именно възприетото прекратяване в тази му част е обосновало отхвърляне възражението на ответника за окончателно преуреждане отношенията между страните, с признание за липса на задължения . Достатъчно за решаващия извод на съда е било неизпълнението на задълженията по т.2.3 от споразумението.
Вторият и третият от поставените въпроси по същество се концентрират до един : Задължително ли е произнасянето по установителния иск по чл.422 ГПК да е само и единствено за размера, предявен и уважен с издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист / т.е. да не би могъл да се уважи в по-малък размер / . Въпросите са непрецизно зададени , а третият и вътрешно противоречив . Съдът не се е произнесъл в различен от заявения и уважен в заповедното производство размер, а в съответствие със същия – съответно уважавайки частично и отхвърляйки в друга част , до общия размер по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист , иска . Дори да се приеме , че покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, въпросът / с всичките му подвъпроси / не е обоснован с допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК . Първото от решенията е допуснато до касационно обжалване поради вероятна недопустимост с оглед произнасянето на съда по искове в различна от претендираната в заповедното производство валута . Второто и третото от цитираните решения касаят произнасяне по иск с правно основание чл.422 ГПК , но разгледан като осъдителен, вместо предвидения от закона установителен негов характер и съответните правомощия на въззивната инстанция за привеждането му в съответствие с вида на законодателно предвидената защита .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 45 / 15.02.2013 год. по т.д. № 673 / 2012 год. на Варненски апелативен съд , по касационните жалби на [фирма] и [фирма] .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :