4
определение по гр.д.№ 6292 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
София, 03.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 6292 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационни жалби на И. Р. М., П. Н. А., И. Х. М. и М. Ж. И.- М. срещу решение № 115 от 07.07.2015 г. по в.гр.д.№ 193 от 2015 г. на Варненския апелативен съд в частта му, с която е отменено частично решение № 920 от 10.05.2012 г. по гр.д.№ 2260 от 2010 г. на Варненския окръжен съд и вместо него е постановено ново решение за признаване за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с пар.4к,ал.8, т.1, предл.2 ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на касаторите, че [фирма] има право на възстановяване на собствеността върху новообразувани имоти № 874 и № 5874 по ПНИ на с.о.“Горна трака“, землище на кв.В., одобрен със заповед № РД-06-7706-31 от 03.02.2006 г. на Областния управител на Област В. и е потвърдено първоинстанционното решение за отмяна на нотариален акт № 142/ 1994 г.
В касационната жалба на И. Р. М. и П. Н. А. се твърди, че решението на Варненския апелативен съд е недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните уточнени от настоящия състав на ВКС правни въпроси:
1. Допустим ли е положителния установителен иск по пар.4к, ал.8, т.2, предл.2 ПЗР на ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване на собствеността върху новообразуван имот, ако няма издадена заповед по пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ ?
2. Има ли качеството „правоприемник“ купувач по договор за покупко-продажба, който няма вещноправни последици /поради това че продавачите по този договор разполагат само с установително решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността върху земеделска земя, но не и със заповед по пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ/ и съответно материалноправно легитимиран ли е такъв купувач да предявява иск по пар.4к, ал.8, т.1, предл.2 ПЗР на ЗСПЗЗ/?
3. Какво представлява искът по пар.4к, ал.8, т.2, предл.2 ПЗР на ЗСПЗЗ- иск за признаване правото на собственост или иск за признаване правото на възстановяване на собствеността ?
В касационната жалба на И. Х. М. и М. Ж. И.-М. се твърди, че решението на Варненския апелативен съд е недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС /решение № 588 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 1350 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. и решение № 212 от 18.10.2013 г. по гр.д.№ 1508 от 2013 г. на ВКС, ГК, Първо г.о./ по следните правни въпроси:
1. При спор по пар.4к, ал.8, т.1, предл.2 ПЗР на ЗСПЗЗ между лица, които претендират за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи и лица, които претендират, че имат право на изкупуване по пар.4а и пар.4б ПЗР на ЗСПЗЗ, длъжен ли е въззивният съд да обсъди доводите на страните и да осъществи косвен съдебен контрол върху валидността и материалната законосъобразност на административните актове за предоставяне право на ползване по пар.4а и пар.4б ПЗР на ЗСПЗЗ и на решението на ПК и ако да- в каква поредност ?
2. Какъв е установителния иск по пар.4к, ал.8, т.2, предл.2 ПЗР на ЗСПЗЗ- положителен или отрицателен установителен иск и дали с този иск се признава право на собственост или право на възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ ?
Ответникът по жалбите [фирма] не взема становище по тях.
В писмен отговор от 07.09.2015 г. третото лице- помагач на страната на ищцовото дружество Х. М. Х. оспорва жалбата на И. Р. М. и П. Н. А.. Моли същата да не бъде допускана до касационно обжалване. Не взема становище по жалбата на И. Х. М. и М. Ж. И.-М..
В писмен отговор от 07.09.2015 г. третото лице- помагач на страната на ищцовото дружество К. В. Д. също оспорва жалбата на И. Р. М. и П. Н. А.. Моли същата да не бъде допускана до касационно обжалване. Не взема становище по жалбата на И. Х. М. и М. Ж. И.-М..
Останалите трети лица- помагачи на ищеца по делото [фирма]- Ф. В. Д., К. М. Х., Х. П. Х., В. Т. Д., Ф. Т. Т., К. С. Х., К. Д. Д., Т. Д. Д., П. Д. Д., Г. С. П., В. Х. П. и Х. Х. П. не вземат становище по жалбите.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното:
1. ПО ЖАЛБАТА на И. Р. М. и П. Н. А.: Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд и по трите поставени в жалбата на И. Р. М. и П. Н. А. правни въпроси. Тези въпроси са разрешени в решенията при предходните разглеждания на делото от ВКС /в решение № 288 от 18.03.2014 г. по гр.д.№ 2058 от 2013 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 46 от 15.04.2015 г. по гр.д.№ 6278 от 2014 г. на ВКС, ГК, Второ г.о./, а въззивният съд се е съобразил с дадените от ВКС разрешения на тези въпроси. Поради това тези въпроси не могат да бъдат поставяни за повторно разглеждане и пререшаване с настоящата касационната жалба и съответно не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, постановено в съответствие с указанията по чл.294, ал.1, изр.последно ГПК на съставите на ВКС при предходните разглеждания на делото.
2. ПО ЖАЛБАТА на И. Х. М. и М. Ж. И.-М.: Няма противоречие между обжалваното решение и посоченото от жалбоподателите решение № 588 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 1350 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. В решението на ВКС е прието, че за да разреши спора по пар.4к, ал.8, т.1, предл.2 ПЗР на ЗСПЗЗ, съдът следва първо да осъществи косвен съдебен контрол върху административните актове, постановени в процедурата по изкупуване на правото на собственост от ползувателя. В обжалваното решение Варненският апелативен съд е процедирал по същия начин- първо се е произнесъл относно това дали ответниците са имали право на изкупуване на процесните имоти по реда на пар.4а и пар.4б ПЗР на ЗСПЗЗ /приел е, че нямат такова право, защото било установено, че имотът, за който касаторите И. М. и Н. М. са се снабдили с констативен нотариален акт за изкупуване по пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ и част от който по-късно са заменили за имот на касаторите И. М. и М. М., не е идентичен със спорните имоти № 874 и № 5874, а се намира другаде/ и поради това е уважил предявения срещу тях иск. В решението въззивният съд се е съобразил и със задължителната съдебна практика- Тълкувателно решение № 9 от 07.11.2012 г. по тълк.д.№ 9 от 2012 г. на ОСГК на ВКС относно допустимите възражения на ползувателите по пар.4а и пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ по предявен срещу тях иск за собственост от бившите собственици на земеделските земи.
В решение № 212 от 18.10.2013 г. по гр.д.№ 1508 от 2013 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. се разглежда въпроса за характера на иска по пар.4к, ал.8, т.1, предл.2 ПЗР на ЗСПЗЗ- въпрос, който, както бе посочено и по-горе, по настоящото дело вече е решен с решението на ВКС при предходното разглеждане на делото.
Поради всичко гореизложеното, обжалваното решение на Варненския апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Ответникът по жалбата не претендира и не е представил доказателства за направени от него разноски по делото пред ВКС, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 115 от 07.07.2015 г. по в.гр.д.№ 193 от 2015 г. на Варненския апелативен съд в О. МУ ЧАСТ, с която е отменено частично решение № 920 от 10.05.2012 г. по гр.д.№ 2260 от 2010 г. на Варненския окръжен съд и вместо него е постановено ново решение за признаване за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с пар.4к, ал.8, т.1, предл.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на И. Р. М., П. Н. А., И. Х. М. и М. Ж. И.- М., че [фирма] има право на възстановяване на правото на собственост върху новообразувани имоти № 874 и № 5874 по ПНИ на с.о.“Горна трака“, землище на кв.В., одобрен със заповед № РД-06-7706-31 от 03.02.2006 г. на Областния управител на Област В. и е потвърдено първоинстанционното решение за отмяна на нотариален акт № 142 от 1994 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.