О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
гр. София, 31.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдия Чаначева ч.т.д. № 2102/2019 година.
Производството е по реда на чл. 247 и 248 ГПК, образувано по подадени от страните молба за поправка на очевидна фактическа грешка и молба за допълване в частта за разноските на определение № 485 от 11.11.2019 г. по ч.т.д. № 2102/2019 г. на ВКС.
Молителят- „Хаос Инвест“ ЕАД, [населено място], чрез адвокат А. Г. и адвокат Г. М., претендира поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определението по реда на чл. 247 ГПК. Твърди несъответствие между действителната воля на съда по отношение размера на присъдените разноски в полза на ответника, съобразно мотивите и диспозитива на определението. Счита, че настоящата инстанция не е съобразила, че част от претендираните разноски вече са присъдени с акт на долустоящия съд, което обуславя основателността на искането по чл. 247 ГПК. Молителят е поддържал, че с решението на Апелативен съд Варна вече било присъдено част от претендираното адвокатско възнаграждение от 60 342 лв. с ДДС за касационното производство по т.д. № 60132/2016 г. по описа на ВКС, или сумата 54982,26 лв. с ДДС, както и държавни такси за това производство в размер на 68607,10 лв., поради което оставало да се присъди разликата от 5359,74 лв. с ДДС, с оглед на което моли за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 485/11.11.2019 г. по настоящото дело.
Молителят- „Електроразпределение Север“ АД, [населено място], чрез адвокат А. Т., иска изменение на определение № 485/11.11.2019 г. по настоящото дело в частта за разноските по реда на чл. 248,ал.1 ГПК. Твърди, че с отговора на частната жалба на „Хаос Инвест“ ЕАД, [населено място], дружеството е направило своевременно искане за присъждане на разноски във връзка с частното производство пред ВКС. Поддържа, че са приложени списък с разноски по реда на чл. 80 ГПК, както и доказателство за плащане на договореното възнаграждение във връзка с обжалване на определението на Апелативен съд Варна – извлечения от електронното банкиране на адвокатското дружество с изрично посочени номера на фактури, въз основа, на които са направени плащанията. В този смисъл изразява разбиране, че са налице предпоставките за присъждане на разноски, предвид което моли да се допълни определение № 485/11.11.2019 г. по настоящото дело, като се присъдят в полза на „Електроразпределение Север“ АД, [населено място], разноски в общ размер на 2559 лв., от които 660 лв. договорено адвокатско възнаграждение във връзка с подадената от дружеството частна жалба, 15 лв. държавна такса, платена по сметка на ВКС, и 1884 лв. договорено адвокатско възнаграждение във връзка с подадения отговор.
Върховният касационен съд, състав на I т. о., намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на двете молби в едно производство и след като обсъди данните по делото приема следното:
Молбата на „Хаос Инвест“ ЕАД, [населено място], е неоснователна.
Съгласно чл. 247 ГПК очевидна фактическа грешка е несъответствието между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебния акт. Или предмет на това производство е единствено отстраняване на несъответствието между действителната воля на състава при разрешаване на спора и нейното външно обективиране, но не и пререшаване на вече разрешения правен спор.
С оглед така възприетата дефинитивност, настоящият състав не констатира наличие на очевидна фактическа грешка при постановяване на диспозитива на определение № 485/11.11.2019 г. по ч.т.д. № 2102/2019 г. на ВКС. С него е отменено определение № 308/13.05.2019 г. по в.т.д. № 221/2018 г. на Апелативен съд Варна, в частта, с която е оставена без уважение молбата на „Електроразпределение Север“ АД, [населено място], за изменение на решение № 33/05.02.2019 г. по в.т.д. № 221/2018 г. по описа на Апелативен съд Варна, в частта му за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в производството пред касационната инстанция по т.д. № 60132/2016 г. по описа на ВКС, и на основание чл. 248 ГПК е допълнено решение № 33/05.02.2019 г., постановено по в.т.д. № 221/2018 г. по описа на Апелативен съд Варна, в частта му за разноските, като „Хаос Инвест“ ЕАД, [населено място], е осъдено да заплати на „Електроразпределение Север“, [населено място], сума в размер на 129 039,10 лв., представляваща направени съдебно-деловодни разноски по т.д. № 60132/2016 г. на ВКС. Или, волята на съда, изразена в диспозитива на определение № 485/11.11.2019 г. по настоящото дело, за осъждане на дружеството-молител да заплати на „Електроразпределение Север“, [населено място], сума в размер на 129 039,10 лв., представляваща направени съдебно-деловодни разноски по т.д. № 60132/2016 г. на ВКС, изцяло съответства на мотивите на същото, обусловили и волята на съда.
За пълнота на изложението следва да се отбележи и това, че не може да бъде споделено разбирането на молителя, че разноските вече са присъдени от долустоящия съд, т.е. за двойно присъждане на разноски. Ако бъде възприето разбирането на молителя, то отговорността на „Хаос Инвест“ ЕАД, [населено място], недопустимо би била сведена до сумата от 5359,74 лв. с ДДС, а не до пълния дължим размер на доказано направени разноски от 129 039,10 лв.
Молбата на „Електроразпределение Север“ АД, [населено място], е неоснователна.
Производството по обжалване на определение по чл. 248 от ГПК няма самостоятелен характер. Предвид нормата на чл. 248, ал. 3 от ГПК при обжалване на това определение производството по частната жалба няма самостоятелен характер, а се прилага редът на обжалване на решението. Ето защо не може да се приеме, че производството по чл. 274, ал. 2 ГПК относно обжалване на определението за изменение на решението в частта за разноските, има самостоятелен характери и по него се дължат разноски. В този смисъл е определение № 615 от 09.10.2019 г. по ч.т.д. № 2377/2017 г. на ВКС, 2 ТО, определение № 683 от 21.12.2015 г. по ч.т.д. 5089/15 г. , ВКС, 3 ГО, определение № 288 от 07.05.2019 г. по ч. т. д. № 717/2019 г., 2 ТО на ВКС, определение № 29 от 13.01.2017 г. по ч. т. д. № 1797/2016 г., 2 ТО на ВКС, съгласно която практика, напълно споделяна от настоящия състав, производството по чл. 248 от ГПК е съпътстващо основния спор и произнасянето по него няма самостоятелно значение, тъй като с него не се приключва делото по смисъла на чл. 81 ГПК и следователно по него не се присъждат отделно допълнителни разноски – аргум. от ТР 6/13 т. 9 на ОСГТК на ВКС
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на „Хаос Инвест“ ЕАД, [населено място], за поправка по реда на чл. 247 ГПК на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 485 от 11.11.2019 г. по ч.т.д. № 2102/2019 г. на ВКС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248,ал.1 ГПК на „Електроразпределение Север“ АД, [населено място], за допълване на определение № 485 от 11.11.2019 г. по ч.т.д. № 2102/2019 г. на ВКС в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: