ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 54
С., 04.02.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четвърти февруари две
хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева
Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 2079 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 145 от 04.06.2008 г. по ч.гр.д. № 412/2008 г. на Софийски окръжен съд е оставено в сила определение от 10.04.2008 г. на Костинбродски районен съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 124/2008 година.
Срещу определението на Софийски окръжен съд е постъпила частна жалба вх. № 1641 от 27.06.2008 година, подадена от С. Я. З. от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.З КТ, тъй като съществения, разрешен в определението процесуалноправен въпрос относно допустимостта на иск, предявен срещу ползуватели на земеделски земи, изкупени в нарушение на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.З, т.1 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 160/2008 година на Костинбродски районен съд е образувано въз основа на искова молба подадена от С. Я. З. от [населено място] и Н. И. Г. от [населено място], [община] против Н. И. К., Р. К. Г. и З. Г. И., всички от [населено място], с която са предявени иск с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на поземлен имот с площ от 5,392 дка, съставляващ № 360300 по плана на [населено място]. Поддържа се, че с решение № 30 от 22.02.1993 г. на Поземлена комисия [населено място], на ищците е било отказано правото на възстановяване в реални граници на същия имот, попадащ в земи по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Имотът е бил разделен на три парцела, собственост на тримата ответници, изкупен от тях в нарушение на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като парцел № 16, собственост на ответника З. Г. И. не е бил застроен, а парцели 14 и 18, собственост на ответниците Н. К. и Р. Г. са били застроени след 1991 година.
С определение от 10.04.2008 г., първоинстанционния съд е прекратил производството по делото, приемайки, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес.
Определението е оставено в сила с определение № 145 от 04.06.2008 г., постановено по ч.гр.д. № 412/2008 г. на Софийски окръжен съд. Въззивният съд е приел, че за ищеца, който не поддържа твърдение, че е собственик на процесния имот липсва правен интерес да претендира ревандикацията му, а липсата на правен интерес – абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, обуславя извод за недопустимост на производството по иска с правно основание чл. 108 ЗС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице и предпоставките на чл. 280, ал.1, т.З ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски окръжен съд.
Съществения въпрос за правния интерес от иск за ревандикация на имот е разрешен в съответствие със съществуващата трайно утвърдена практика на съдилищата – правен интерес има само лицето, което заявява собственически права върху имота. В съответствие с утвърдената практика, в обжалваното въззивно определение е прието, че след като ищецът поддържа твърдения, че с влязло в сила решение на поземлена комисия му е отказано право на възстановяване на процесната земя в реални граници, то липсва интерес от предявения иск за ревандикацията и.
Повдигнатите в изложението към касационната жалба въпроси, касаещи придобивното основание на ответниците нямат отношение към съществения процесуален въпрос за допустимостта на предявения иск. Правата на правоимащите по земеделска реституция са охранени чрез иска по § 4и ПЗР ЗСПЗЗ за възстановяване право на собственост върху земи, предоставени за ползване по реда на § 4, ако предоставянето на това право или придобиването на имота е станало в нарушение на нормативни актове,
предявен в рамките на преклузивния срок по § 35 ПЗР ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 98/1997г.).
Предвид изложеното, повдигнатият процесуален въпрос не е от значение за развитието на правото – не налага промяна на утвърдената съдебна практика, нито повдига неразрешен процесуален аспект по приложението на 108 ЗС вр. с чл. 103 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 145 от 04.06.2008г. по ч.гр.д. № 412/2008 г. на Софийски окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: