1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
София, 04.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 6578/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № ІІІ-125 от 19.10.2011 г. по гр.д.№ 1090/ 2011 г. на Бургаски окръжен съд е допуснато да се извърши делбата на първи жилищен етаж от сграда в [населено място], [улица], ведно с прилежащи към този етаж три стаи, три избени помещения, три самостоятелни тавански помещения и 253,88/ 358,50 кв.м. ид.ч. от дворното място. Със същото решение е допуснато да се извърши делба и на едно лозе от 3,058 дка- имот № 7066 по плана за земеразделяне, в землището на [населено място], местността „П. могила”, при дялове ? ид.ч. за З. Г. Л. и ? ид.ч. за А. Г. М..
С молба вх.№ 9117/6.06.2013 г. З. Г. Л.-К. е поискала поправка на очевидна фактическа грешка в горното решение чрез промяна в диспозитива в смисъл за отхвърляне на иска за делба на лозето, тъй като този имот й бил завещан и тя е негов едноличен собственик.
С решение № ІІІ от 4.07.2013 г. въззивният съд оставил молбата без уважение, тъй като приел, че наведените от страната доводи за порок в решението не попадат в хипотезата на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК. Волята на съда относно делбата на посочения имот е отразена в мотивите на решението и по съответния начин и в съдебния диспозитив.
З. Г. Л.- К. е подала касационна жалба срещу решението на Бургаски окръжен съд от 4.07.2013 г. Поддържа, че е налице несъответствие между формираната от съда воля и изразеното в мотивите становище, според които завещанието на лозето в полза на касаторката е признато за валидно, и диспозитива на решението, където същият имот е поделен като съсобствен. По отношение допустимостта на касационното обжалване се позовава на чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС относно случаите, когато се признава, че е налице очевидна фактическа грешка. Евентуално поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът А. Г. М. оспорва жалбата, като поддържа че не са налице и основания за допускането й до разглеждане, вкл. и с оглед цената на иска, която е под 5000 лв.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Решението на въззивния съд по чл. 247 ГПК относно поправка на очевидни фактически грешки подлежи на касационно обжалване по реда за обжалване на основното решение-т.е. при условията на чл.280, ал.1 ГПК. С оглед на данните по делото и изложеното от касаторката следва да се приеме, че не е налице поддържаното от нея основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Въззивното решение е постановено в съответствие с трайната съдебна практика по правния въпрос за това кога е налице очевидна фактическа грешка, в какъвто смисъл са и представените от касаторката съдебни решения на различни състави на ВКС. Съгласно утвърденото разбиране в теорията и практиката очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната воля на съда, изразена в мотивите и диспозитива на съдебното решение. Същевременно по реда за поправка на очевидна фактическа грешка не могат да се отстраняват други пороци на решението, когато то е неправилно поради необоснованост или нарушение на материалния или процесуалния закон.
В настоящия случая е видно, че по отношение на лозето в мотивите към съдебното решение на стр.8 е прието, че делбата следва да се допусне при квоти ? ид.ч. за З. Л. и ? ид.ч.за А. Г. М.. В същия смисъл е и диспозитива на решението- стр.9 и 10, където са посочени същите квоти за делба на земеделския имот. Доколкото несъответствието е винаги формално, видно е че такова в случая няма, поради което касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като то повтаря като правен въпрос и обосновка първото основание и не отговаря на разясненията, дадени в т.3 на ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение допустимостта на жалбата съгласно чл.280, ал.2 ГПК следва да се посочи, че този критерий, свързан с цената на иска, не намира приложение при обжалване на решение по допускане на делбата, тъй като на този етап искът се преценява като неоценяем- т.17 от ТР № 6/ 20102 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ от 4.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 1090/ 2011 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: