O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
София, 06.02.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 102 /2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Oбразувано по касационната жалба вх.Nо 124180 / 24.10.2014 год. на В. И. К. от [населено място], заявена чрез пълномощника адв. Б. Б. – АК С. З. срещу въззивно Решение Nо 16642 от 21.08. 2014 година по гр.възз.д. Nо 10862/2014 година на Софийския градски съд по чл. 40 ал.1 ЗУЕС.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение неправилно поради неправилно приложение на процесуалните правила и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа с довод , че по въпросите за допустимостта инициативата за свикване на ОС на собствениците в ЕС да се извърши от субект, извън тези по чл. 12 ЗУЕС и за допустимостта за възлагане на дейности по управлението на общите части на сграда в режим на ЕС от външен субект/ търговско дружество/ в т.ч. и свикване на ОС ,следва да е налице произнасяне на ВКС за уеднаквяване на съдебната практика.
В срока по чл.287 ГПК е подадено писмено становище-отговор от ответника по касация – ЕС на сграда „А.“ С. , чрез председателя на УС на ЕС на сградата С. Р. и процесуалния представител адв. М. Г.- САК, с който се поддържа , че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване . Не е налице критерия на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК за селекция при наличие на Решение No 87 от 09. 03. 2012 година постановено по гр.д. Nо 1115/2011 год. на ВКС- II г.о. по чл. 290 ГПК, изцяло съобразено от въззивния съд. При условията на евентуалност се поддържа довод за необоснованост на касационната жалба от гл.т. на изложените основания за незаконосъобразност на обжалваното решение и неговата отмяна . Претендират се разноски за касационното обжалване в размер на 2500 лв. / две хиляди и петстотин лева./
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед на данните по делото за спазване срока по чл. 283 ГПК и характера на исковото производство- неотценяем иск.
С посоченото решение , Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение N-I -32-66 от 05.062013 год. по гр.д. Nо 29 832/2012 година на РС-София , с което е уважена молбата на В. К. за отмяна на решение на ОС на ЕС „А.“- С. от 08.05.2012 година на основание чл. 40 ал.1 ЗУЕС и след като е приел, че лицето , свикало ОС на ЕС е от категорията на тези , легитимирани да осъществят тази дейност на основание Договор за управление и поддръжка на общи части на сграда , в режим на ЕС, е постановил ново решение , с което искът е отхвърлен.
След преценка на релевираните доводи за наличие на основания за селекция по чл. 280 ал.1 ГПК , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основанията на закона за допускане на касационното обжалване.
Производството образувано по предявения от В. И. К. от [населено място] иск с правно основание чл. 40 ал.1 ЗУЕС за отмяна на Решения на ОС на ЕС на сграда „А.“- С. от 08.09.2012 година с основен довод за незаконосъобразност на посоченото решение на ОС , поради свикването му от лице , което е наето по Договор за управление и поддръжка на общи части на сграда в режим на ЕС, но без делегиране на правомощието на Управителя да свиква ОС на ЕС.
Основният-решаващ мотив на въззивния съд да отхвърли иска е този, че по силата на сключения с търговско дружество договор за управление на общи части на сграда в режим на ЕС, са делегирани и правата по свикване на общо събрание на ЕС.
С разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС , т.1 изрично се сочи , че правният въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК следва да има качеството на обуславящ изхода на спора. В тази аспект , доколкото обуславящите изводи на съда с обжалваното въззивно решение са свързани със съблюдаване на задължителна съдебна практика и тълкуване конкретни клаузи на договора , не може да се приеме , че са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
По поставения правен въпрос, ВКС е постановил по реда на чл. 290 ГПК решения , с които е даден отговор, като относимата съдебна практика към настоящия случай е именно тази по съобразеното от въззивния съд Решение No 87 от 09. 03. 2012 година постановено по гр.д. Nо 1115/2011 год. на ВКС- II г.о. .Това е хипотеза на делегирани по надлежен ред права на трето лице, несобственик на обект в ЕС. След като е налице задължителна съдебна практика , то без съмнение не може да има ново искане за произнасяне без обективно основание за промяна в друг смисъл на вече съществуващата такава.
По искането за присъждане на разноски от ответника по касация . Искането следва да бъде уважено , тъй като с оглед на разпоредбата на чл. 78 ал.3 ГПК и чл. 81 ГПК , при конкретния изход на касационното производство, ответникът по касация има право на разноски за производството и същите са доказани по делото с необходимите за това документи – Договор за правна защита и съдействие от 18.12.2014 година/ л. 18/, съгласно дадените в тази насока разяснения по ТР 6/2012 година на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх.Nо 124180 /24.10.2014 год. на В. И. К. от [населено място], заявена чрез пълномощника адв. Б. Б. – АК С. З. срещу въззивно Решение Nо 16642 от 21.08. 2014 год. по гр . възз.д.Nо 10862/2014 година на Софийския градски съд по чл. 40 ал.1 ЗУЕС.
ОСЪЖДА В. И. К. от [населено място] да заплати на Е. с. /ЕС/ на сграда „А.“ С. , представлявана чрез председателя на УС на ЕС на сградата С. Р. и процесуалния представител адв. М. Г.- САК сумата 2500 лв. / две хиляди и петстотин лева/ разноски за касационното производство на основание чл. 78 ал.3 ГПК и чл. 81 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: