О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
гр. София, 06.03.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 305 по описа на Върховния касационен съд за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частната жалба на В. Н. Д. от [населено място] против определение № 211 от 29.09.2016 год. по гр. д. № 3078/2016 год. на ВКС, І г. о., с което е оставена без разглеждане молбата му от 14.10.2015 год. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. т. 1, 2 и 5 ГПК на влязлото в сила решение № 350 от 24.07.2013 год. по гр. д. № 104/2013 год. на Софийския окръжен съд и е прекратено образуваното по нея производство.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение.
Ответниците по частната жалба не са взели становище по нея.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди изложените в частната жалба доводи във връзка с данните по делото, намира следното:
С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК постановеното определение на предходния тричленен състав на ВКС, с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила въззивно решение, подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС и с оглед спазване на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК настоящето производство е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
За да остави без разглеждане подадената против въззивното решение молба за отмяна, предходният тричленен състав на ВКС приел, че същата е недопустима поради формалното позоваване от молителя на разпоредбите на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, без да е посочил и да се е позовал на нови доказателства или обстоятелства от значение за делото, нито е поддържал, че по надлежния ред е установена неистинността на свидетелските показания, на които е основано влязлото в сила решение. По отношение соченото в молбата за отмяна основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК съдът приел просрочие на подадената молба с оглед данните за узнаване на атакуваното решение от молителя най-късно на 15.10.2014 год., т. е. срокът по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е изтекъл далеч преди подаването на молбата на 14.10.2015 год.
Настоящият състав на ВКС намира направения извод за недопустимост на молбата за отмяна на въззивното решение за правилен, поради което обжалваното определение следва да се потвърди.
Производството по гр. д. № 3078/2016 год. на І г. о. на ВКС е образувано по молба /наречена „жалба”/ на настоящия жалбоподател за отмяна на решението от 24.07.2013 год. по гр. д. № 104/2013 год. на Софийския окръжен съд, в която е поддържал оплаквания за неправилност на въззивното решение. Въпреки дадените по реда на чл. 306, ал. 1 ГПК указания от 16.10.2015 год. за отстраняване на нередовностите в молбата, включително и представяне на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, същите не са отстранени с допълнителната молба от 30.10.2015 год. Доводите за неправилност на решението, както и формалното позоваване на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, без установяване на предпоставките на закона при тези хипотези правилно са приети от предходния състав на ВКС като липса на позоваване на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна на влязлото в сила решение. Поради това и настоящият състав споделя извода за недопустимост на молбата за отмяна поради неизпълнението на дадените от съда указания за отстраняване на нередовностите в нея относно представяне на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, обуславящ процесуалната й недопустимост и оставянето й без разглеждане с прекратяване на производството по делото. Налице е и констатираното от предходния състав просрочие – молбата е подадена след изтичане на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК.
Доводите на жалбоподателя в частната жалба по съществото на спора са неотносими към въпроса за допустимостта на молбата за отмяна, поради което и не следва да се обсъждат.
Поради горните съображения обжалваното определение на състава на І г. о. следва да се потвърди, водим от което настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението с № 211 от 29.09.2016 год. по гр. д. № 3078/2016 год. на ВКС, І г. о., с което е оставена без разглеждане молбата на В. Н. Д. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 350 от 24.07.2013 год. по гр. д. № 104/2013 год. на Софийския окръжен съд и е прекратено производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.