О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
Гр.София, 07.02.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 416 по описа на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на В. А. Д. и Ц. А. Ц. срещу Решение № 459/ 03.10.2013 г. по в.гр.д.№ 486/13 г. на Врачанския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 431/ 17.05.2012 г. по гр.д.№ 5000/12 г. на Врачанския районен съд, с което е допусната съдебна делба между В. А. Д. и Ц. А. Ц. на следните недвижими имоти: апартамент в [населено място], [улица], ет.1, с идентификатор 12259.1013.202.1.1, при квоти: 7/18 ид.ч. за В. Д. и 11/18 ид.ч. за Ц. Ц.; ? ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 12259.1013.202, с площ от 375 кв.м., находящ се в [населено място], [улица] ? ид.ч. от барака /паянтова къща/ при квоти: 1/6 ид.ч. за В. Д. и 5/6 ид.ч. за Ц. Ц., като е отхвърлен предявеният от касатора иск за делба на гараж и другите подобрения в описания недвижим имот.
С касационната жалба на В. А. Д. се атакува въззивното решение на Врачанския окръжен съд в частта, с която е допусната до делба само ? ид.ч. от бараката /паянтова съща/, а не цялата постройка, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията за делба на гаража и другите подобрения в съсобствения между страните имот, като се навеждат доводи за неговата неправилност поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли се за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което бараката, гаража и другите подобрения в имота бъдат допуснати до делба при квоти: 1/6 ид.ч. за ищцата и 5/6 ид.ч. за ответницата, евентуално- връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания по приложението на закона.
В приложено към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно решение е следният въпрос: При наличието на представените по делото доказателства- нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка, скица за имота от СГКК и удостоверение за данъчна оценка на имота, следва ли да се приеме, че е налице съсобственост върху гаража, цялата барака /паянтова къща/ и подобренията и следва ли същите да се допуснат до делба при квоти 1/6 ид.ч. за ищцата и 5/6 ид.ч. за ответницата, тъй като са налице изискванията на чл.69 ЗН във връзка с чл.34, ал.1 ЗС. Касаторът поддържа, че произнасянето на касационния съд по така поставения въпрос би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, което обуславя наличието на предвиденото в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касацията.
Касационната жалба на Ц. А. Ц. е подадена срещу частта от въззивното решение на Врачанския окръжен съд, с която е допусната делба на апартамент в [населено място], [улица], ет.1, и на ? ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 12259.1013.202, с площ от 375 кв.м., находящ се в [населено място], [улица] ? ид.ч. от барака /паянтова къща/. Поддържа се, че в тази му част атакуваното решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се моли за неговото отменяване и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на иска за делба на посочените имоти, евентуално- връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания.
В приложено към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно решение е материалноправен въпрос, произнасянето по който от ВКС би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въпросът не е формулиран в изложението, а е посочено единствено, че доколкото съдебната делба е правен институт, който има за цел да прекрати съсобствеността върху определена движима или недвижима вещ независимо от начина, по който е възникнала общността, то в производството следва да се установи налице ли е съсобственост върху недвижимите имоти- предмет на иска, между кои лица и какви са правата им в общността. В останалата си част изложението по същество съдържа оплаквания за неправилност на конкретното въззивно решение поради погрешно според касатора формирания от решаващия съд извод за наличие на съсобственост между страните по отношение на допуснатите до делба имоти, за които касаторът претендира изключителни собственически права по силата на придобивна давност.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване не са налице по отношение и на двете касационни жалби.
Правният въпрос в изложението към касационната жалба на В. А. Д. е формулиран по начин, който го свързва с конкретната фактическа обстановка по спора, поради което същият не предполага даване на принципни отговори относно тълкуването и приложението на приложими по делото материалноправни норми, а правна преценка на правнорелевантни факти по делото, която няма отношение към допускането на касационното обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК, а към проверката на правилността на решението в случай на допускане на касацията. Въпросът предполага съобразяване на събраните доказателства и установените въз основа на тях конкретни факти по делото, което се извършва при решаването му по същество, а не във фазата на селектиране на касационните жалби в производството по чл.288 ГПК.
В изложението към касационната жалба на Ц. А. Ц. изобщо липсва формулиран конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правната воля, обективирана във въззивното решение. Съобразно задължителните указания на ТР № 1/ 2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК, като израз на диспозитивното начмало в процеса касаторът е длъжен да посочи правния въпрос, с оглед на който иска допускане на касационното обжалване, като касационният съд не може и не е длъжен да извежда този въпрос от твърденията на касатора оплакванията, обективирани в касационната жалба. Посочването, че съдебната делба е правен институт, който има за цел да прекрати съсобствеността между страните, със сигурност не обуславя извод за наличие на конкретен правен въпрос от обуславящо значение за производството по допускане на съдебна делба.
По изложените съображения следва да се приеме, че предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане до разглеждане на касационните жалби на В. А. Д. и Ц. А. Ц. не са налице.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 459/ 03.10.2013 г. по в.гр.д.№ 486/13 г. на Врачанския окръжен съд, по касационните жалби на В. А. Д. и Ц. А. Ц..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: