Върховен касационен съд Стр. 4
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 54
София, 07.02.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2448 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, вр. § 74 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр.86/27.10.2017 г./, образувано по касационна жалба на И. Б. А. – М. чрез адв. Яв. Д. срещу решение № 1056/09.05.2017 г. на Софийски апелативен съд /САС/, ГО, 1 състав по в.гр.д. № 250/2017 г. с оплаквания за неправилност и основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Според касатора касационната инстанция следва да се произнесе по въпросите, решени неправилно от въззивната инстанция: „1.Налице ли е правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за установяване истинността на документ при наличие на висящ исков процес с предмет установяване на недължимост на задължение, произтичащо от права, материализирани в същия документ?“ /чл.280 ал.1 т.1 ГПК/. „2. Кой въпрос е преюдициален – въпросът за истинността на документа или въпросът за недължимост на задължението, произтичащо от същия документ?“ /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/.
Ответната страна по касационната жалба – М. П. Н. оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, поради следните съображения:
За да обезсили уважителното решение на Софийски градски съд /СГС/ по предявения иск от И. Б. А. – М. против М. П. Н. за установяване в техните отношения, че запис на заповед от 28.03.2003 г. е истински документ и същият е подписан от издателя П. Т. Н. и прекрати производството по делото, САС е приел, че липсва обоснован правен интерес от водене на така предявения положителен установителен иск от И. Б. А. – М.. Изложени са съображения, че истинността на процесния запис на заповед е предмет на заведено предходно дело между същите страни по предявен отрицателен установителен иск от М. Н. като наследник на П. Н. срещу И. А. – М. /искова молба с вх. № 8804/2007 г. на регистратурата на СГС/ за установяване, че М. Н. като наследник на П. Н. не дължи изпълнение по запис на заповед от 28.03.2003 г., поради неавтентичност на записа – ищецът твърди, че неговият наследодател не е подписал записа на заповед. В изпълнение на дадените от САС указания до ищцата да обоснове правния си интерес от водене на настоящия установителен иск, същата е обосновала интереса си с оглед неправилната според нея графологична експертиза по образуваното гр.д. № 1034/2007 г. /по исковата молба на М. Н./, приключило с уважаване на отрицателния установителен иск на ищеца на първа инстанция, т.е. интересът й е мотивиран с недоволство от развитието на гр.д. № 1034/2007 г. В конкретния случай не се спори, че И. А. – М. в качеството й на наследник на Д. М. се е снабдила с изпълнителен лист, издаден по реда на чл.237 и сл. ГПК /отм./ от Районен съд Костинброд въз основа на запис на заповед, издаден на 28.03.2003 г. за сумата от 100000 лв. с посочен издател П. Т. Н.. Спорен между страните е въпросът за автентичността на този запис на заповед. М. Н. като наследник на П. Н. е предявил пред СГС отрицателен установитен иск /гр.д. № 1034/2007 г./ против И. А. – М., че не дължи изпълнение по записа на заповед, поради неавтентичност на същия, тъй като неговият наследодател не е подписал запис на заповед, а по настоящото дело И. Б. А. – М. е завела положителен установителен иск с искова молба от 28.12.2012 г. срещу М. Н. с предмет установяване автентичност на същия запис на заповед, за който тя твърди, че е подписан от издателя П. Н.. Според САС в рамките на образуваното производство – гр.д. № 1034/2007 г. по искова молба на М. Н. автентичността на процесния запис на заповед от 28.03.2003 г. ще се определи с окончателното решение по делото, като с установяване неистинността или съответно с потвърждаване истинността на документа в резултат на оспорването се решава със СПН спора относно истинността на този документ. Този въпрос в рамките на производството по гр.д. № 1034/2007 г. ще се разреши със СПН и според САС липсва основание и интерес от предявяване на втори иск за установяване със СПН истинността на същия документ. В рамките на производството на гр.д. № 1034/2007 г. страните следва да изчерпят своите искания за установяване на истинността на записа на заповед, като пропускането на тази възможност – да изчерпи доказателствените си искания за установяването на истинността на документа и да организира защитата си в рамките на гр.д. № 1034/2007 г. не дава възможност на ответника по това дело да предяви иск за установяване истинността на този документ в самостоятелно производство, тъй като по същество се цели пререшаване на изхода по гр.д. № 1034/2007 г., за което няма правна възможност /мотиви към т.1 на ТР № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. При тези данни и доколкото гр.д. № 1034/2007 г. е приключило към настоящия момент само с решение на първа инстанция, предмет на въззивно обжалване, недопустимо е и липсва правен интерес от образуване на последващо дело с предмет автентичността на същия запис на заповед, с което ищцата по същество иска пререшаване на изхода по гр.д. № 1034/2007 г.
Поставените от касатора въпроси са във връзка със спора, но не е налице допълнителен критерий за селекция нито по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, нито по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Постановеното от САС решение е в съответствие /досежно правните изводи, а не крайния резултат/, а не в противоречие с постановената съдебна практика, не са налице основания за нейното изменение /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Относно разрешението на първия въпрос следва да се посочи, че в теорията и съдебната практика, вкл. представената от касатора /опр. № 288/16.06.2010 г. по ч.гр.д. № 108/2010 г. на І ГО на ВКС и опр. № 509/24.07.2012 г. по ч.т.д. № 392/2012 г. на І ТО на ВКС/, се приема, че един и същ правен спор може да бъде повод, било за положителен, било за отрицателен установителен иск – зависи коя от двете страни ще поеме инициативата за съдебно разрешаване за спора. Да се уважи отрицателен установителен иск е равнозначно на отхвърляне на положителен такъв – това обяснява защо и в двата иска разпределението на доказателствената тежест е едно и също. Относно втория въпрос следва да се посочи, че доколкото в настоящия случай спорът между двете страни е относно автентичността на един и същ запис на заповед по отношение подписването му от сочения в него издател, с разрешаването на този въпрос със СПН ще бъде решен и въпроса за дължимостта, респ. недължимостта на сумата от 100000 лв. по този запис на заповед. Този въпрос подлежи на установяване с допустимите доказателства, но наличието на неизгоден резултат за ищцата по положителния установителен иск по настоящото дело в по-рано заведеното гр.д. № 1034/2007 г. по отрицателния установителен иск на другата страна със същия предмет на спора не мотивира правен интерес, липсва и основание за предявяване на втори по време иск – положителен установителен, който е недопустим /арг.от т.1 на ТР № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС/, както е приел и САС. Спазването на материалния и процесуалния закон при разглеждане на един спор е предмет на инстанционен контрол и при наличие на вече предявен отрицателен установителен иск и постановено първоинстанционно, невлязло в сила решение по него, недопустимо е последващо предявяване на нов иск във връзка с дължимостта на същата сума от същия акт, чиято автентичност е оспорена с предявения отрицателен установителен иск и е включена в предмета на вече заведеното по този иск гр.д. № 1034/2007 г.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1056/09.05.2017 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав по в.гр.д. № 250/2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.