О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
гр. София, 07.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. дело № 781 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 10069 от 20.12.2018 г., подадена от Н. Ц. Ц. чрез адвокат Н. С. срещу определение № 521 от 03.12.2018 г. на АС – Пловдив, ІІІ-ти гр. състав, постановено по в.гр.д.№ 6/2017 г., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от Ц. молба с вх.№ 7046 от 14.08.2018 г. за допълване на поставеното по същото дело Решение № 144 от 24.07.2017 г. чрез отменяване на първоинстанционното Решение № 354 от 19.10.2016 г. по гр.д.№ 340/2014 г. на ОС – Хасково в частта за разноските. Наред с това АС е присъдил и разноски в тежест на Н. Ц. Ц. за защитата на насрещните страни във връзка с молбата с вх.№ 7046 от 14.08.2018 г.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещните страни С. М. М. и Т. А. М..
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и наведените доводи, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С Решение № 354 от 19.10.2016 г. по гр.д.№ 340/2014 г. на ОС – Хасково е отхвърлен предявеният от Н. Ц. Ц. срещу С. М. М. и Т. А. М. иск с правно основание чл. 109 ЗС, като ищецът е осъден да заплати разноски на ответниците, съответно в размери от 6 900 лв. и 5 000 лв. С въззивната жалба Н. Ц. Ц. е заявил както искане за отменяване на решението по съществото на спора, така и несъгласие с произнасянето в частта относно присъдените разноски. Във втората й част въззивната жалба има характер на молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, компетентен да се произнесе по която е постановилият решението съд, в случая – ОС – Хасково. В тази ситуация за въззивния съд е възникнало задължение да администрира искането по чл. 248, ал. 1 ГПК, като го изпрати за произнасяне на компетентния съд. Видно от данните по делото, това задължение е останало неизпълнено. Подадената от Н. Ц. молба с вх.№ 7046 от 14.08.2018 г. не въвежда ново искане по смисъла на чл. 250 ГПК, а има за цел изпълнение на своевременно инициираната процедура по чл. 248, ал. 1 ГПК. Налага се извода, че с атакуваното определение е дадена неправилна правна квалификация на извършеното от страната процесуално действие, което е довело до неправилно приложение на процесуалния закон, поради което актът на АС – Пловдив следва да бъде отменен изцяло (включително досежно присъдените разноски на С. М. М. и Т. А. М. във връзка с молбата с вх.№ 7046 от 14.08.2018 г., каквито при това принципно не им се следват, доколкото производството по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер – така: Определение № 627 от 18.08.2014 г. по ч.гр.д.№ 696/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., Определение № 683 от 21.12.2015 г. по ч.гр.д.№ 5089/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., Определение № 114 от 20.05.2016 г. по ч.гр.д.№ 1847/2016 г. на ВКС, ІІ г.о.). Встъпвайки в правомощията на АС – Пловдив, на основание чл. 278, ал. 2 ГПК изпращането на делото на ОС – Хасково следва да бъде постановено от настоящия състав.
По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО определение № 521 от 03.12.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 6/2017 г. по описа на АС – Пловдив, ІІІ-ти гр. състав.
ИЗПРАЩА делото на ОС – Хасково за произнасяне по същество на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, инкорпорирана в подадената от Н. Ц. Ц. въззивна жалба срещу Решение № 354 от 19.10.2016 г. по гр.д.№ 340/2014 г. на ОС – Хасково.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: