5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
гр. София, 09.02.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 651 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 2179 от 30.10.2013г. по т.д. № 1734/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 230 от 31.01.2013г. по т.д. № 3504/2011г. на СГС, ТО, VІ-2 състав в частта му, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл.213, ал.1 КЗ сумата 37 932 лева, представляваща обезщетение по щета № 50-02000-53100/06-0450-035/96г., ведно със законната лихва, считано от 31.08.2011г. до окончателното плащане, както и в частта, в която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1 732,23 лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд неправилно е присъдил на ищеца обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, без да приспадне стойността на запазените части на увреденото МПС, които остават в собственост на увредения и чиято стойност възлиза на 5 157 лева съгласно неоспореното заключение на съдебната автотехническа експертиза. Счита, че този извод на въззивния съд е в противоречие с разпоредбата на чл.208, ал.3 КЗ, според която обезщетението трябва да бъде равно на размера на щетата. Поддържа още, че е неправилен и изводът на въззивния съд за негодност на лекия автомобил при тотална щета, тъй като по делото е установено, че ремонтът е икономически неизгоден, а не че автомобилът не може да бъде поправен. Счита за неправилен и изводът на въззивния съд, че от обезщетението не следва да се приспада и сумата 700 лева, получена при предаване на останките на застрахованото МПС за скрап, като счита, че тази сума намалява размера на вредата на ищеца. Поддържа още, че макар да е отменил частично първоинстанционното решение, въззивният съд не е намалил размера на присъдените на ищеца разноски.
В изложението по чл.284, ал.3 ГПК обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение с наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по следните по материалноправни въпроси:
1. Дали при наличие на тотална щета на МПС следва от размера на обезщетението, определено на база на действителна стойност на МПС към датата на настъпване на събитието да се приспадне стойността на запазените части от МПС?
2. Дали тотална щета на МПС означава неизползваемост и/или негодност на МПС или икономическа неизгодност на ремонта?
Поддържа, че по отношение на първия от формулираните материалноправни въпроси е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като се решава противоречиво от съдилищата и сочи решение от 17.05.2007г. по гр.д. № 2030/2006г. на СОС, ГК, 1 състав и решение № 4263 от 11.07.2011г. по гр.д. № 481/2001г. на СГС, ГК, ІІ – А въззивен състав. Поддържа още, че посочените материалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация ЗАД [фирма] оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основанията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа, че по делото е установено, че лекият автомобил е бил изцяло унищожен, т.е. е налице не само икономическа неизгодност, но и физическа невъзможност за възстановяване на увреденото МПС, поради което същото е било предадено за скрап. При това положение, дори и да са били налице някакви запазени части /което по делото не е безспорно установено/, не се е обогатил от стойността на същите. Поддържа, че посочените от касатора решения касаят увредено имущество, което не е било предадено за скрап, и в този смисъл са неотносими към спора. Поддържа още, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като в касационната жалба липсват аргументи за обосноваването му. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от [фирма] против касатора [фирма] иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ за сумата 37 932 лева, представляваща обезщетение по щета № 50-02000-53100/06-0450-035/96г., ведно със законната лихва, считано от 31.08.2011г. до окончателното плащане, въззивният съд е посочил, че във въззивната жалба няма оплаквания срещу възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка на спора и е приел въз основа на извършена проверка, че тя е изяснена правилно. Приел е за неоснователно оплакването относно неприспадането на стойността на запазените части, тъй като според заключението на експертизата има „тотална щета”, което означава, че застрахованата вещ е погинала и не се спори, че нейните останки са били предадени за скрап. С оглед на това е достигнал до извода, че застрахователят не се е обогатил неоснователно със стойността на такива запазени части. Въззивният съд е счел за неоснователно и оплакването за неприспадането на сумата 700 лева, получена при предаването на автомобила за скрап, по съображения, изложени в първоинстанционното решение – че тази сума е по-малка от сумата, удържана от застрахователното обезщетение на основание Общите условия.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният в изложението материалноправен въпрос, дали при наличие на тотална щета на МПС следва от размера на обезщетението, определено на база на действителна стойност на МПС към датата на настъпване на събитието, да се приспадне стойността на запазените части от МПС, е обсъждан от въззивния съд, но по отношение на него не са налице поддържаните основания на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. По този въпрос е налице трайноустановена практика – напр. решение № 24.10.2013г. по т.д. № 469/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., според която при тотална щета стойността на запазените части следва да се приспадне от действителната стойност на автомобила към настъпване на застрахователното събитие. Въззивният съд не е формирал извод, че при наличие на тотална щета от действителната стойност на застрахованото МПС не следва да се приспада стойността на запазените части, а е приел, че според автотехническата експертиза застрахованата вещ е погинала и че е безспорно установено предаването на останките от вещта за скрап, с оглед на което застрахователят не се е обогатил неоснователно със стойността на такива запазени части. Следователно изводът на въззивния съд за неоснователност на направеното от касатора възражение е обусловен от конкретната фактическа обстановка, установена след обсъждане на събраните по делото доказателства. Евентуалната неправилност на приетите за установени факти и обстоятелства по спора, са основания за необоснованост на въззивния акт и подлежат на проверка съгласно чл.281, т.3 ГПК, но не обуславят допускане на касационно обжалване, след като не са свързани с неточно прилагане на материалноправна или процесуалноправна норма. Посочените в касационната жалба решения не могат да обосноват извод за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Решение от 17.05.2007г. по гр.д. № 2030/2006г. на СОС, ГК, 1 състав е постановено при различна фактическа обстановка – при установено по делото и прието за доказано наличие на запазени части, а в решение № 4263 от 11.07.2011г. по гр.д. № 481/2001г. на СГС, ГК, ІІ – А въззивен състав изобщо не е обсъждано дали е доказано наличие на запазени части, а е обсъждан въпросът за приложимост на Методиката по Наредба № 24/2006г. при определяне на размера на обезщетението, съобразно която следва от размера на обезщетението при тотална щета да се приспаднат 25% запазени части. Следователно възприетите в тези актове разрешения са обусловени от конкретните факти по делото и от доводите на страните.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г., формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В случая липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството или обществените условия, нито е налице непълнота или неяснота на закона, която налага тълкуването му.
Вторият материалноправен въпрос относно преценката за наличие на тотална щета на МПС – дали означава неизползваемост и/или негодност на МПС или икономическа неизгодност на ремонта, не е обсъждан от въззивния съд, тъй като приетото за доказано в първоинстанционното решение обстоятелство, че щетата е тотална, не е било оспорено във въззивното производство. Във въззивната жалба не е изложено оплакване във връзка извода на първоинстанционния съд, че е налице тотална щета. Въззивният съд е приел, че според заключението на експертизата има „тотална щета”, че застрахованата вещ е погинала и че е безспорно предаването на нейните останки за скрап. При липсата на направено оплакване във въззивната жалба, въззивният съд не е обсъждал въпроса, дали ремонтът на застрахованото МПС е икономически неизгоден или в резултат на настъпилото ПТП автомобилът е бил неизползваем и/или негоден, както и дали това обстоятелство е релевантно за преценката относно наличието или липсата на тотална щета. Поради това формулираният от касатора материалноправен въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не може да обоснове допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не е налице основание за допускане на касационен контрол. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски за касационното производство. На ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 1 872 лева с включен ДДС, заплатено по банков път съгласно представените с отговора писмени доказателства.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2179 от 30.10.2013г. по т.д. № 1734/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 1 872 лева /хиляда осемстотин седемдесет и два лева/ – адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: