ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 54
София, 15. януари 2010 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1505 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Ловешкия окръжен съд от 28.05.2008 г. по гр.д. № 168/2009, с което е потвърдено решението на Тетевенския районен съд от 12.12.2008 г. по гр.д. № 322/2007, с което е уважен предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Недоволна от решението е жалбоподателката Л. И. И. – К. , представлявана от адв. К от ЛАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуаноправните въпроси за задължението на съда да определи подходящ срок за изпълнение по чл. 87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД и да събере всички допустими доказателства, които имат значение за делото и по материалноправните въпроси за правното значение на забавата на кредитора и за развалянето на договора за издръжка и гледане, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Н. Б. К. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че сключеният договор за издръжка и гледане е изпълняван надлежно от сключването му през 1993 г. до началото на 2006 г., когато по решение на съда ищецът напуска семейното жилище във Ф. и не е изпълняван след това до предявяването на иска на 09.05.2007 г. При неоказването на необходимото съдействие от кредитора за получаване на дължимото изпълнение длъжницата е била длъжна незабавно да поиска от съда трансформация на задължението в парично и като не е сторила това е в неизпълнение, което е значително с оглед интереса на кредитора.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси не обуславят крайното решение на съда. По делото е установено, че задължението за предоставяне на издръжка, което според обстоятелствата се дължи в натура или в пари, без да е необходимо съдебно решение за трансформацията му, не е изпълнявано в продължение на повече от една година, което е достатъчно за развалянето на договора поради виновно неизпълнение, за което длъжникът отговаря.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Ловешкия окръжен съд от 28.05.2008 г. по гр.д. № 168/2009.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.