О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
гр.София, 28.01.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Ч. ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4854 описа на ВКС за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 27.03.2008г. по гр.д. № 603 / 2007г., с което Старозагорски окръжен съд, като е оставил в сила решение от 08.08.2005г. по гр.д. № 2956/2004г. на Старозагорски районен съд, е отхвърлил иск с правно основание чл.21,ал.1 СК.
Жалбоподателят – Й. Х. Г., поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответницата Т. Н. Х. в писмено становище поддържа, че не следва да бъде допускано обжалването.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 08.08.2005г. по гр.д. № 2956/2004г. на Старозагорски районен съд, е отхвърлил иск с правно основание чл.21, ал.1 СК за признаване за установено, че Й. Х. е изключителен собственик на апартамент в гр. С., придобит по време на брака му с Т. Н. Съдът е изложил съображения за това, че процесният апартамент е закупен от страните на 15.11.1996г., с нот.акт №19/1996г., а бракът помежду им е прекратен на 15.07.2003г., т.е. същият е обект на съпружеска имуществена общност, тъй като ищецът Й не е оборил презумпцията за общност визирана в разпоредбата на чл.19 СК. Прието е от съда, че дори и семейството да е било подпомогнато при покупката със средства от родителите на мъжа, то не са събрани доказателства те да са подарени само на него, а не на семейството след като видно от съдържанието на нотариалния акт покупката е извършена от двамата съпрузи, което обуславя извода че е подпомогнато семейството като цяло, а не само ищецът.
Като е обжалвала решението на въззивния съд с касационната жалба жалбоподателят е изложил становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд е разрешил съществен материално правен въпрос касаещ възможността придобита по време на брака вещ да бъде призната за обект на индивидуална собственост на единия съпруг поради липса на принос на другия в придобиването й. Жалбоподателят поддържа, че съдът е постановил решението си в противоречие с трайната практика на Върховния касационен съд, а именно като не е взел предвид същата относно приетото в нея разрешение, че когато веща е придобита по време на брака, но изцяло със средства на единия съпруг, то тя е негова индивидуална собственост. Приложила е към жалбата си решение от 21.12.2002г.-374/2002г., от 05.07.2002г. по гр.д. №230/2002г., от 14.04.2000г. по гр.д. №771/1999г. на ВКС.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно относно възможността да бъде оборена презумпцията за общност на придобитото по време на брака имущество когото бъде установено по делото, че дадена вещ е придобита с лични средства само на единия съпруг. За да се приеме, че апартаментът, придобит по време на брака не представлява имущество в режим на съпружеска имуществена общност, съдът в съответствие с доказателствата по делото и трайната съдебна практика е приел, че при закупуването му не са вложени лични средства на единия от съпрузите по смисъла на чл. 20 СК и това изключва възможността да е индивидуална собственост само на единия съпруг.
В решенията си Върховният касационен съд многократно е давал разрешение на този въпрос, в смисъл, че когато съпругът не е доказал да е вложил и свои, лични средства в придобиването имуществото, а напротив е установено, че и двамата съпрузи са участвували в придобиването му със семейни средства, то именно към този придобивен момент е демонстирана воля от двете страни той да стане съпружеска имуществена общност, включително и чрез участие и на двамата съпрузи в сделката, както е приел и съда в обжалваното решение.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като жалбоподателката не сочи решения на ВКС, които да дават обратно разбиране на разрешения от въззивния съд въпрос относно възможността да бъде оборена презумпцията за общност на придобитото по време на брака имущество.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решение от 27.03.2008г. по гр.д. № 603 / 2007г. на Старозагорски окръжен съд, по жалба на Й. Х. Г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: