О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
София, 28.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 27 януари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4095 /2008 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. К. Й. против решение № 135 от 27.06.2008г. по гр.д. № 49/2008г. на Търговишки окръжен съд, с което е отменено решение № 815 по гр.д. № 1519/2004г. на Търговищки окръжен съд и вместо това родителските права върху детето М. , родено на 22.04.1996г. са предоставени на майката С. Н. Й., а родителските права върху детето Н. , родена на 01.07.1997г. са предоставени на бащата Й. К. Й., гражданин и живущ в Г. определен е режим на лични отношения на всяко от децата с другия родител и дължимата от всеки родител издръжка.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че е предявен иск по чл. 106, ал.5 от СК, който е приет за допустим въпреки решение № 15./27.11.2006г. по гр.д. № 2435/2005г. на САС, постановено на основание чл. 12 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца ратифицирана със закон от 39-тто НС на 21.02.2003г. /ДВ бр. 20/04.03.2003г./, в сила от 01.08.2003г. Този извод е формирал при тълкуване на чл. 16 от същата конвенция и установеното по делото, че детето е доведено доброволно от бащата и предадено на майката на 30.07.2004г., тя е предявила иска по чл. 106, ал.5 от СК на 11.08.2004г., а молбата на бащата Й. , на който са предоставени родителските права от гръцки съд за незабавно връщане на детето М. е подадена от Й. пред Министерство на правосъдието, като централен орган по конвенцията за България на 28.03.2005г. Съдът е приел, че тази молба не е подадена в разумен срок и е след предявяване на иска по чл.106, ал.5 от СК, поради което не действа забраната държавата, в която е детето да разглежда по същество въпроса за родителските права. По същество съдът е приел, че и двамата родители имат добри родителски качества и са осигурили добри условия за отглеждане на всяко от децата, детето М. се чувства добре в България при майка си, където е от 2004г., при която е изразила желание да остане, а детето Н. е свикнало с трайно установените условия, при които живее. Съдът е приел, че двете деца следва да останал разделени, въпреки привързаността си едно към друго, тъй като това е фактическото положение от дълъг период от време и за да се успокоят отношенията между родителите, което би се отразило добре и върху децата.
Формулираният в касационната жалба основен материално правен въпрос е допустимо ли е изменение на режим на родителски права при започнала макар и по-късно процедура по чл. 12 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца и налице ли са основанията за изменение на родителските права. Касаторът навежда довод, че няма чл. 71, ал.5 от СК. Съдът явно в диспозитива е допуснал грешка при посочване на законовия текст, въпреки, че в мотивите си е квалифицирал казуса като такъв по чл. 106, ал.5 от СК.
Обосновава допускането до касация с това, че този съществен материално правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК..
Ответницата по касация С. Н. Й. оспорва допускането до касация, но в случай, че съдът приеме противното предявява насрещна касационна жалба в частта от решението, с която родителските права върху детето Н. са предоставени на бащата, като счита, че съдът не е съобразил интересите й, предвид неговите родителски качества, това, че е упражнявал насилие по отношение на нея в присъствието на децата, не може да се грижи за детето предвид трудовата си заетост като международен шофьор и разчита на помощта на свои близки при доказана възможност на майката да се грижи и за двете деца. Навежда като довод и неправилността на извода на въззивния съд да раздели двете деца, които са привързани едно към друго. Излага това като основен съществен материално правен въпрос, чието разрешение е в противоречие с задължителната съдебната практика – ПП-1-74, р.3 да не се разделят децата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба на Й. Й. основен материално правен въпрос за допустимостта на предявения иск е съществен, до колкото касае надлежното му упражняване. Разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото до колкото касае приложение на международен акт и съотношението му с българското законодателство. Този въпрос не е поставян за разрешение пред българския съд, няма съдебна практика по него, поради което съдът намира, че следва да допусне касационната жалба до разглеждане на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Съществен е и поставеният въпрос в насрещната касационна жалба поради спецификата на хипотезата – всяко от двете деца живее фактически от 2004г. при различен родител в България и Г. и режима за лични отношения с по-малкото дете Н с майката не е изпълняван от години, респективно двете деца на близка възраст и с еднакъв пол са разделени, но същевременно това е трайно установено положение от години. Съдът следва да отговори на въпроса дали при тази фактическа обстановка въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВС, респективно ВКС относно възможността за разделяне на еднополови, близки по възраст деца..
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от Й. К. Й. против решение № 135 от 27.06.2008г. по гр.д. № 49/2008г. на Търговищки окръжен съд и подадената насрещна касационна жалба против същото решение от С. Н. Й..
Указва на всеки от касаторите да внесе държавна такса за касационно разглеждане на жалбата му по 15 лв., съгласно чл. 18, ал.2,т.2, във вр. с чл.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в едноседмичен срок от съобщението и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на дължимите от двамата касатори суми за държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: