О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
София, 07,10,2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 360 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 3458/13.V.2008 г. на А. за държавни вземания, подадена против решение № 50 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, постановено на 3.ІV.2008 г. по гр. д. № 2035/05 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение на СГС, ТК, с-в VІ-2, от 18.VІІ.2005 г. по гр.д. № 680/03 г., както и постановеното от него определение по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./.
С атакуваното въззивно решение е бил отхвърлен, като неоснователен, иск на А. срещу „Б” ЕАД-София /в несъстоятелност/ с правно основание по чл. 694, ал. 1 ТЗ, с който по отношение на това д-во, така както и спрямо ответниците „ холдингс България” ЕА. – София и „Д” А. – София, следвало да бъде признато за установено съществуването на частно държавно вземане, неприето от съда по чл. 613 ТЗ в пр-вото по несъстоятелност на първия търговец-ответник, възлизащо на 22 574 565.38 лв., от която сума 12 063 390.96 лв. главница, 6 192 741 лв. – редовни лихви за периода от 1.І.1995 г. до 23.ІХ.2002 г., както и 4 318 433.42 лв. – наказателни лихви, начислени съответно за периода от 15.VІ.1997 г. и до 23.ІХ.2002 г. При този изход на делото в двете инстанции А. е останала задължена за разноски в общ размер на 113 107.83 лв, както и да заплати адвокатски хонорар в размер на 22 564.57 лв.
Оплакванията на касатора АДВ са за постановяване на атакуваното въззивно решение на САС при пороци, обективиращи приложението и на трите касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поради това се претендира отменяването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който искът на АДВ по чл. 694, ал. 1 ТЗ да бъде уважен в предявения му размер. Обосновавайки приложното поле на касационното обжалване в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият касатор изтъква, че доколкото претендираните от него частни държавни вземания възлизали на 22 574 565.38 лв., бил налице „съществен материален интерес”, а „в противоречие с практиката на ВКС” за обсъждане на всички доказателства и доводи, ангажирани от страните по делото, било нарушението на тези съдопроизводствени правила, т.е. налице били положителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 ГПК жалбата да бъде допусната до разглеждане по същество. В подкрепа на тезата си касаторът АДВ се позовава на противоречие на решението с константната практика на ВКС, изразена в следните актове на състави от Търговската колегия: Р. № 1064/23.ІV.2007 г. по т.д. № 634/06 г. на ІІ т.о.; Р. № 813/15.І.2007 г. по т.д. № 709/05 г. на І-во т.о.; Р. № 250/23.ІІІ.2007 г. на ІІ т.о.., постановено по т.д. № 1019/06 г., както и на Р. № 386/29.VІ.2007 г. на ІІ т.о., постановено по т.д. № 80/07 г.
В писмените си отговори по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК синдикът на ответното по касация „Б” ЕА. /в несъстоятелност/ адв. С. М. от САК, така както и процесуалният представител на ответното по касация „Й” ЕА. – София адв. Т от САК, са изразили становището, че не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на САС, а в случай, че касационната жалба на АДВ бъде допусната до разглеждане по същество, то – като неоснователна – тя да бъде оставена без уважение. Ответното по касация „Д” А. – София не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на подадената от АДВ касационна жалба.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба на АДВ е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът АДВ обосновава приложното поле на касационното обжалване единствено със „съществения материален интерес”, произтичащ от цената на предявения установителен иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ, което обаче е обстоятелство, ирелевантно за преценката относно допустимостта на инстанционния контрол, осъществяван от ВКС. Такъв извод се налага по аргумент за противното от текста на чл. 280 ал. 2 ГПК. Едновременно с това същественият процесуален въпрос, по който в изложението се твърди, че САС се е произнесъл, според касатора се обективирал в допуснатото от въззивната инстанция нарушение на съдопроизводствени правила, отнасящи се до задължението й да обсъди поотделно и в съвкупност всички доказателства и доводи на страните по спора. Простото приравняване на самото касационно отменително основание, от една страна, с една от задължителните предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване – от друга, по никакъв начин не обосновава тезата, че жалбата на АДВ попада в приложното поле на последното. С отхвърлянето на установителния иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ, САС не се е произнесъл по „съществен процесуалноправен въпрос”, който при това да е бил решен в противоречие с цитираната практика на състави от ТК на ВКС, нито този неблагоприятен за АДВ изход на делото има значение за точното прилагане на закона и едновременно с това да е релевантен за развитие на правото. Четирите решения на състави от ТК на ВКС, на които касаторът АДВ се позовава в изложението си, релевирайки основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, са били постановени по искове, чиято правна квалификация и в четирите случая е била различна от иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ. Поради това не може да се слуша и доводът на представителя на АДВ за допустимост на касационното обжалване, половинчато основан на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, щом като точното прилагане на закона по повод уважаване възражението за погасяване на процесното частно държавно взимане по давност в хипотезата на чл. 6 ЗСДВ /отм./ е било интерпретирано не иначе, а като едно от касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В заключение, възприетото в цитираното от касатора Р. № 1064/23.І.2007 г. по т.д. № 634/06 г. разрешение досежно приложението на специалната 5-годишна давност по чл. 6 от ЗСДВ /отм./ по отношение държавните вземания по ЗУНК, изцяло съответства на постановеното с атакуваното решение на САС.
С оглед изложеното се налага извод, че касационната жалба на АДВ не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 50 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 3.ІV.2008 г., постановено по гр. д. № 2035/05 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2