4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540
гр. София,01.08.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от Костадинка Н. т. д. N 413 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. П., [населено място], срещу решение № 447/16.11.2017г. по в.гр.д. № 271/2017г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен предявеният от нея иск с правно основание чл.58 ЗК срещу ППЗК „Доверие-Миндя”, [населено място], за отмяна като незаконосъобразни и противоречащи на устава на кооперацията взетите на извънредно общо събрание на 10.09.2016г. решения по т. 1 -4 от дневния ред, а именно: обсъждане на доклада от финансовата ревизия на НАП; вземане на решение за изключване на бивши членове на УС и КС, поради грубо нарушаване на ЗК и Устава и присвояване на кооперативно имущество; вземане на решение за търсене на съдебна отговорност на бивши членове на УС и КС за злоупотребите с кооперативно имущество; вземане на решение за начина на заплащане на ревизионния акт на НАП.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателката поддържа, че Общото събрание било свикано от УС, който няма нищо общо с кооперацията; не е бил спазен предвидения в устава ред за свикване на ОС и повечето членове не са имали възможност да участват в работата на събранието. Претендира направените разноски.
Ответникът по жалбата и по делото, ППЗК „Доверие-Миндя”, счита, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол, а при евентуалност се позовава и на неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови отменително-отхвърлителното си решение, съставът на въззивния съд е посочил, че е ограничен до изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи основания за отмяна на решенията на ОС, като други обстоятелства, с които съдът не е сезиран в преклузивния срок по чл.58 ЗК и които са били наведени в хода на процеса, не могат да бъдат разглеждани.
За неоснователно е прието първото твърдение в исковата молба, че „Общото събрание е свикано от Управителен съвет, който няма нищо общо с кооперацията, защото по партидата на кооперацията управителят и Управителният съвет са вписани въз основа на неверни документи”. Аргументирано е, че по делото не е установено или доказано от събраните писмени доказателства, че е налице вписване на несъществуващо обстоятелство, поради липсващи /невзети/ решения на ОС на член –кооператори, инкорпорирани в протокол от общо събрание, проведено на определена дата, като не е налице т.н. неистинско удостоверяване пред длъжностното лице по вписванията.
Не е възприет и втория довод, изложен в исковата молба, че не е спазен предвидения в устава на кооперацията ред за свикване на общото събрание. Посочено е, че съобразно изискванията на чл.18, ал.1, т.2, пр. 1 от Устава на кооперацията, извънредното общо събрание е свикано по решение на Управителния съвет. Решаващият състав се е позовал на представения по делото протокол за проведено, в съответствие с разпоредбата на чл.24 от Устава на кооперацията, заседание на УС на 14.08.2016г. В протокола са посочени имената на присъствалите на заседанието членове на Управителния съвет, които са го подписали. Спазена е процедурата, според разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Устава, да присъстват две трети от членовете на Управителния съвет. Видно от протокола, на проведеното заседание на УС на 14.08.2016г. е взето решение за свикване на извънредно общо събрание на 10.09.2016г. от 10ч. в пивницата в [населено място], при посочения в протокола дневен ред.
На трето място, твърдението в исковата молба, че на събранието са присъствали около 40 човека, като само някои от тях са член-кооператори, също е възприето от окръжния състав за недоказано. Посочено е също, че и свидетелските показания са точно в обратната посока. Във въззивната инстанция е представен списък с присъствали на събранието член-кооператори, респективно с техните подписи. В протокола е отразено как същите са гласували, като събранието е проведено при посочения в поканите дневен ред.
Във връзка с довода, че на събранието се изключват определен брой член-кооператори, които не били поканени да се изкажат, са изложени съображения, че на 31.08.2016г. с писмо по пощата на ищцата е връчена покана за свиканото извънредно общо събрание за 10.09.2016г., съдържаща дневния ред, при който ще се проведе събранието. В писмото е посочено, че С. П. следва да даде обяснения на събранието относно средствата, получени от продажбите на кооперативно имущество /сграден фонд и инвентар/. За необосновано е прието и твърдението, че няма основание за изключването на лицата. Извънредното общо събрание на кооперацията е редовно проведено, процедурата по устав е спазена, а взетите решения са от неговата компетентност.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, които, според касатора, са значими за изхода на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1.1/ Налице ли са основания за допускане на доказателства от въззивния съд, когато представените доказателства не са нови, тъй като са били в патримониума на страната, която се позовава на тях, като доказателствата изхождат от нея?; Твърди се разрешаването му в противоречие с определение № 801/06.06.2011г. по гр.д. № 1847/2010г. на ВКС; 1.2/ В правомощията на въззивния съд ли е да допусне доказателства, чието неприобщаване към делото се дължи на небрежността на страната, а не на обективни причини? – разрешен в противоречие с решение № 182/08.11.2013г. по гр.д. № 1959/2013г. на ВКС; 2.1/ Необходимо ли е да има индивидуализация за извършеното нарушение и поименно посочване на член-кооператора, че ще се гласува изключването му, в поканата за общо събрание изпратена до него?; Твърди се разрешаването му в противоречие с определение № 816/14.12.2012г. по т.д. № 270/2012г. на ВКС; 3.1/ Допустимо ли е доказване на членствено правоотношение в кооперация с гласни доказателства?; 3.2/ Допустимо ли е доказване на членствено правоотношение в кооперация с вземане на решение за приемане на член-кооператорите от Управителния съвет, вместо с решение на Общото събрание?”. Касаторът се позовава на наличие на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Въпроси 1.2 и 2.2 не могат да обусловят касационния контрол, тъй като допускането на доказателствата във въззивната инстанция е с оглед наведените във въззивната жалба процесуални нарушения във връзка с доклада и указанията на съда.
В исковата молба липсва позоваване на нарушение, свързано с необходимостта в поканата да има индивидуализация за извършеното нарушение и поименно посочване на член-кооператора, за който ще се гласува изключването му. Ето защо, съдържащите се във въпрос 2.1 твърдения в тази насока не са били включени в предмета на спора с исковата молба, поради което не могат да бъдат разглеждани и не предпоставят допускане на решението до касация. Конкретните обстоятелства, които се сочат в исковата молба са, че член-кооператорите не са викани пред УС да дадат обяснения, съответно, че не им е налагано друго наказание до момента.
Въпрос 3.1 също не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото въззивната инстанция в мотивите си по същество е приела, че в тежест на ищеца е да докаже, че част от присъствалите на събранието лица не са член-кооператори. Въпрос относно разпределението на тежестта на доказване не е формулиран от касатора, поради което не може да бъде разгледан и от настоящата инстанция. Посочването, че свидетелските показания са в същата насока е само допълнителен аргумент, който не е водещ мотив, въз основа на който е прието за неоснователно твърдението на ищеца.
По последния въпрос въобще липсва произнасяне от окръжния съд, с оглед на което той също не е обуславящ за спора.
Предвид липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, ВКС не дължи произнасяне по допълнителните селективни критерии, наведени от касатора.
Предвид изхода на делото, на ответника по касацията следва да бъдат присъдени направените разноски за настоящото производство в размер на 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 447/16.11.2017г. по в.гр.д. № 271/2017г. на Окръжен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА С. Д. П., [населено място], ЕГН [ЕГН], да заплати на ППЗК „Доверие-Миндя”, [населено място], общ. Велико Т., ЕИК[ЕИК], разноски за касационното производство в размер на 600 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.